Решение № 205 от 13.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. София , 06.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Димитров

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20211001000155 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 301832/14.12.2020 г. на И. Р. - синдик на „Енергийна Финансова Група“ АД срещу Решение № 260396/19.11.2020 г. по т.д.№ 1739/2019 г., по описа на СГС, TO, VI - 12 състав, с което са отхвърлени предявените при условията на евентуалност главен иск по чл. 135 ЗЗД и евентуален иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ за обявяване недействителност на Договор за цесия от 19.07.2018 г., сключен между „Енергийна Финансова Група“ АД /н./ и „Електроенергиен системен оператор“ АД и с което ищецът е осъден да заплати сума в размер на 30 949.76 лева държавна такса на Софийски градски съд.

Жалбоподателят счита, че неправилно е отхвърлен иска с правно основание чл. 135 ЗЗД, чийто фактически състав включвал кумулативното наличие на обективни и субективни предпоставки: 1) валидно възникнало задължение; 2) задължението да е възникнало преди извършване на увреждащото действие (с изключение на хипотезата по чл.

135, ал. 3 ЗЗД); 3) увреждащо действие на длъжника, с което той ефективно намалява актива на своето имущество, увеличава неговия пасив или само затруднява удовлетворяването на кредитора и 4) знание за увреждането - субективна предпоставка. Наличието на законовите предпоставки било установено по делото. Възможността на кредиторите в несъстоятелността да се удовлетворят от прехвърленото с договора за цесия вземане била изключена поради прехвърлянето, поради което било налице увреждане на кредиторите в несъстоятелността. Към датата на сключване на договора за цесия - 19.07.2018 г., била настъпила неплатежоспособността на „Енергийна Финансова Група“ АД /н./, което значело, че дружеството не е било в състояние да изпълни задълженията си към кредиторите си.

Увреждащото действие намалило актива на длъжника и затруднило удовлетворяването на кредитора. Увреждането като обективна предпоставка било налице винаги, когато длъжникът се лишава от свое имущество и при това затруднява удовлетворяването на кредитора си. В хипотезата на отменителен иск по чл.135 ЗЗД увреждащо кредитора 1 действие бил всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника /от практиката на ВКС/. Увреждане било налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. По сключения Договор за цесия между „Енергийна Финансова Група“ АД /н./ и „Електроенергиен системен оператор“ АД липсвала насрещна престация, поради което искът по чл.135 ЗЗД бил основателен и доказан.

Дори договорът за цесия да бил възмезден, било налице знание на страните по Договора за увреждане на кредиторите на „Енергийна Финансова Група“ АД /н./. Както длъжникът „Енергийна Финансова Група“ АД /н./, така и „Електроенергиен системен оператор“ АД са имали знание за горепосочените факти, тъй като освен отразеното в книгата по чл. 634в на Министерство на правосъдието, производство по несъстоятелност на длъжника „Енергийна Финансова Група“ АД /н./ „Електроенергиен системен оператор“ АД било кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност, предявил вземането си в производството по несъстоятелност на 26.09.2018 г., а договорът за цесия бил сключен на 19.07.2018 г. като очевидно целял да се прескочи реда по чл. 722, ал. 1 от ТЗ и „ЕСО“ АД да се удовлетвори преди другите кредитори, предвид предприетите в кратки срокове действия от същото дружество и длъжникът „ЕФГ“ АД /н./. За формирането на извод за наличие на знание по смисъла на чл. 135, ал. 1 изр. 2 ЗЗД било необходимо да се установи, че приобретателят съзнава, че в резултат на транслативните последици от сделката съществува възможност да бъде препятстван кредиторът да се удовлетвори от вещта. С процесната сделка при знание за наличие на други неудовлетворени към този момент кредитори, длъжникът намалил имуществото си, а съгласно чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служело за общо обезпечение на неговите кредитори.

Налице били и предпоставките за уважаване на евентуалния иск по чл. 647, ал.

1, т.З от ТЗ като съдът неоснователно приел, че в случая не е налице нееквивалентност на престациите. Съдът приел, че оспорената сделка от 19.07.2018 г. е възмездна и попада в периода между подаване на молбата по чл. 625 ТЗ на 30.05.2017 г., началната дата на неплатежоспособност е 31.12.2015 г., както и преди изтичане на двугодишния срок по чл.

647, ал.1, т.З ТЗ, което налагало да се изследва дали даденото значително надхвърля по стойност полученото. Равностойността на престациите се преценявала към момента на сключването на сделката. Критерият "равностойност" не бил еднозначен и не може да се тълкува като пълен идентитет между цената на даденото и цената на полученото по сделката. Наличието на неравностойност /несъответствие на платената цена с действителната стойност на придобитото имущество или на цените на разменените престации/ не съставлявало самостоятелно основание за прогласяване на относителна недействителност. За да е налице такава, несъответствието следвало да бъде значително.

При липса на единен критерий относно това, кое е "значително" въпросът за неравностойността на престациите и дали тя обуславя недействителност на сделката, се преценявал във всеки конкретен случай. Жалбоподателят счита, че в процеса била доказана нееквивалентност на престациите, тъй като за процесното вземане не е заплатена никаква цена.

Въззивникът не е заявил доказателствени искания.

Въззиваемият „Електроенергиен системен оператор“ АД оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Твърди, че договорът за цесия се предшествал от Протокол № 127/19.07.2018 г. за прихващане на насрещни задължения, подписани между страните. Поради непогасяване в срок на задълженията от страна на „Енергийна Финансова Група“ АД /н./ по договор за балансиране № БАЛ 22/24.08.2012 г., „Електроенергиен 2 системен оператор“ АД, преди подписването на договора за цесия усвоило и предоставеното от страна на „Енергийна Финансова Група“ АД /н./ обезпечение в размер на 1 684 189.12 лв.

След изчерпване на всички възможни варианти за удовлетворяване /усвояване на депозит и прихващане с насрещни задължения към „Енергийна Финансова Група“ АД /н./, за част от задълженията на „Енергийна Финансова Група“ АД /н./ към „Електроенергиен системен оператор“ АД в размер на 773 774.40 лв. по фактура № 0440007142/30.06.2018 г. по договор № БАЛ 22/ 24.08.2012 г., представляващи дължими суми за небаланси за периода от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г., бил сключен договор за цесия, в който било посочено /чл.2, ал.1/, че цедираното вземане се прехвърля за погасяване на част от задълженията на „Енергийна Финансова Група“ АД към „Електроенергиен системен оператор“ АД, възлизащи на 2 475 405.46 лева, представляващи дължими суми за небаланси за периода от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г., съгласно фактура № 0440007142/ 30.06.2018 г. по договор № БАЛ 22/ 24.08.2012 г.

Поддържа, че първоинстанционния съд приел, че разпоредбата на чл.135 от ЗЗД изисква знание за наличието на увреждане, а не за наличие на висящо производство по несъстоятелност, чиито предмет не е вземането на заявителя, а състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост/. Наличието регистър на висящите производства по молби по чл.625 ТЗ към МП не придавало публичност на вписването, аналогично на чл.9 ЗТРРЮЛНЦ.

Съдът правилно приел, че посредством цесията е прехвърлено вземане в размер на 773 744.40 лв. и е погасено съществуващо задължение на цедента към цесионера в същия размер. Следователно не е налице нееквивалентност на престациите.

Въззиваемият не сочи нови доказателства.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от И.В. Р. – синдик на „Енергийна Финансова Група“ АД (в несъстоятелност) против „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, при условията на евентуалност главен иск с правно основание чл.135 ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Ищецът твърди, че с Решение № 1764/28.08.2019 г. по т.д. № 1907/2017 Г., VI-2 състав, по описа на СГС ответникът „Енергийна Финансова Група" АД е обявен в неплатежоспособност, с начална дата 31.12.2015 г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. Решението било вписано в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Енергийна Финансова Група“ АД на 31.08.2018 г., с вписване № 2018083117475. Непосредствено преди постановяване на решението „Енергийна Финансова Група" АД сключило договори за прехвърляне на вземания/цесии с трети лица, като по този начин била препятствана възможността дружеството да събере вземанията си и същите да бъдат включени в масата на несъстоятелността.

С Решение № 2241/08.11.2018 г. по т.д. № 1907/ 2017 г., VI-2 състав, по описа на СГС, вписано в ТРРЮЛНЦ на 09.11.2018 г. с вписване № 20181109102225, съдът по несъстоятелността лишил длъжника „Енергийна Финансова Група“ АД от правото да се разпорежда с имуществото си и предоставил тези правомощия на синдика.

По счетоводна информация „Водоснабдяване и Канализация Добрич“ АД (в неплатежоспособност) имало задължения в значителен размер към „Енергийна Финансова Група“ АД. С уведомление от 24.10.2018 г. синдикът поканил длъжника да изпълни задълженията си като плати по откритата за нуждите на производството по несъстоятелност особена сметка. С отговор от 02.11.2018 г. „Водоснабдяване и Канализация Добрич“ АД го уведомило, че предвид изпратено уведомление от изпълнителния директор на „Енергийна 3

Финансова Група“ АД за сключен договор за цесия с ответника „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, „Водоснабдяване и Канализация Добрич“ АД приемало за свой кредитор „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. Посочено било, че размерът на вземането, придобито по договора за цесия от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, бил 773 744.40 лева, от които към 02.11.2018 г. били заплатени 520 000 лева, а остатъкът бил в размер на 253 744.40 лева и не бил заплатен, което се потвърждавало от образуваното т.д.

№ 62/ 2019 г., VI-13 състав, по описа на СГС, по което „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД имал качеството на ищец, „Водоснабдяване и Канализация Добрич“ АД имал качеството на ответник, а „Енергийна Финансова Група“ АД било присъединен като трето лице помагач, като към момента по делото нямало влязъл в сила съдебен акт.

Ищецът твърди, че договорът за цесия между „Енергийна Финансова Група“ АД и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД бил подписан на 19.07.2018 г., непосредствено преди постановяването на решението за откриване на производството по несъстоятелност спрямо „Енергийна Финансова Група“ АД - 28.08.2018 г. и след датата на последното проведено съдебно заседание, на което делото било обявено за решаване 08.06.2018 г. Съгласно чл.2, ал.1 от Договора срещу прехвърленото вземане цесионерът не дължал възнаграждение на цедента, като същото се прехвърляло за погасяване на част от задълженията на „Енергийна Финансова Група“ АД към „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, възлизащи на 2 475 405.46 лева, представляващи дължими суми за небаланси за периода от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г., съгласно фактура № 0440007142/ 30.06.2018 г. по договор № БАЛ 22/ 24.08.2012 г. Ищецът твърди, че договорът за цесия от 19.07.2018 г. е относително недействителен по смисъла на чл. 135 ЗЗД. Налице било знание за увреждане от страна на цедента „Енергийна Финансова Група“ АД, който бил активна страна в развиващото се производство по несъстоятелност спрямо него, като същият знаел и че предстои произнасяне на съда с решение. „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД също следвало да знае за развиващото се производство по несъстоятелност по отношение на лицето, с което било в договорни отношения, предвид възможността да направи свободна справка в информационната система на Министерство на правосъдието. Поддържа, че предстоящото откриване на производството по несъстоятелност по отношение на „Енергийна Финансова Група“ АД станало причина за сключването на договора за цесия, с който на практика „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД имало възможност да се удовлетвори от трето лице, вместо да предяви твърдяното вземане по законоустановения ред и да бъде включено в списъците на кредиторите с предвидена поредност на удовлетворение по чл. 722, ал. 1 ТЗ, респ. да получи удовлетворение съобразно правилата на производството по несъстоятелност. Сделката ощетявала масата на несъстоятелността на „Енергийна Финансова Група“ АД, тъй като сумата в размер на 773 744.40 лева щяла да постъпи по откритата особена сметка на дружеството и да послужи за удовлетворяване на всички кредитори в производството по несъстоятелност. Сделката била увреждаща кредиторите в масата на несъстоятелността, като целта й била заобикалянето на закона и предпочтително удовлетворяване на един кредитор за сметка на останалите.