Присъда № 119 от 30.07.2024, Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 119/30.07.2024 година по НОХД № 446/2024 година по описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с който срещу подсъдимия М.М. /М.М./, роден на 04.02.1996 г. в гр. Дамаск, Сирия, е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, на 05.07.2024 г. в района на 278 гранична пирамида, находяща се в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия, с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно призован за съдебно заседание не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би попречило за разкриване на обективната истина по делото, а правото на защита на подсъдимия в производството е надлежно обезпечено, посредством участието на назначения му служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение като намира същото за доказано по безспорен начин от обективна и субективна страна от събраните по делото доказателства. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен и му бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК - лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което на основание чл.66 от НК да бъде отложено за срок от три години и глоба в размер на 1000 лева.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. В.Д. от АК - Ямбол в хода на съдебните прения не оспорва доказаността на обвинението. Моли при определяне на наказанието на подзащитния й съдът да вземе предвид, че са налице множество смекчаващи отговорността му обстоятелства, а именно - чистото му съдебно минало и направените от подсъдимия самопризнания, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото. Моли за определяне на наказание на подзащитния й при условията на чл.55 от НК, а именно - лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години и глоба в минималния предвиден от закона размер.

Подсъдимият в хода на образуваното бързо производство е дал обяснения по делото и се е признал за виновен по повдигнато му обвинение.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдим по делото е М.М. /М.М./, роден на 04.02.1996 г. в гр. Дамаск, Сирия, палестинец, с висше образование, без документи за самоличност.

По неустановено по делото време подсъдимия решил да влезе на територията на република България, без изискуемото се по закон разрешение от надлежните органи на властта, тъй като не притежавал надлежни документи даващи му право да влезе в страната ни. В началото на м. юли 2024 година подсъдимият пребивавал в република Турция. На 05.07.2024 година подсъдимият заедно с още шест лица, имащи намерение да влязат в страната ни, достигнал турско – българската граница и на същата дата - 05.07.2024 година влязъл през границата на страната ни от република Турция в република България, в района на 278 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта, като преминал над възпрепятстващото съоръжение, находящо се на българо–турската границата.

Останалите шест лица, с които подсъдимия се придвижвал също влезли в република България по идентичен начин, по същото време и от същото място.

При влизането си в страната ни на 05.07.2024 г. подсъдимият не е носел документ за самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в република България. След 1 влизането си в страната ни подсъдимия и спътниците му продължили движението си на територията на република България и на 06.07.2024 година, около 20.00 часа подсъдимия заедно с останалите 6 лица от групата се придвижвал с лек автомобил по пътя от с. Орешник, община Тополовград към гр. Тополовград. В началото на гр.Тополовград подсъдимия и спътниците му слезли от автомобила. В последствие били открити от полицейски служители на РУ – Тополовград, докато се опитвали да се укрият в крайпътното пространство в близост до гробищния парк на гр. Тополовград. След това подсъдимия и останалите лица, с които се придвижвал били задържани и отведени в РУ – Тополовград.

При извършения полицейски обиск на подсъдимия в РУ – Тополовград в него не са били открити никакви документи за самоличност.

Тъй като при задържането на подсъдимия, в него не са били намерени негови национален документ за самоличност, самоличността му е била снета, по негови данни. Лицето се е идентифицирало с имената М.М. /М.М./, роден на 04.02.1996 г. в гр. Дамаск, Сирия, палестинец, с висше образование, женен, безработен.

Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия орган, при привличането и разпита му като обвиняем в хода на бързото производство. Така установената във фазата на бързото производство самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимия.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че същият не е осъждан.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на бързото производство в качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетелите Б.П.С. и Д.М.Д., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.

Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, кореспондират с останалите доказателства, поради което се кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно времето и начина на извършване на деянието, както и относно формата на вината. Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с останалите доказателства, дадени са от лица незаинтересовани от изхода на делото, поради което се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелите Б.П.С. и Д.М.Д. факти са пряко относими към действията на подсъдимия след влизането му в Република България, а тези на св. Б.П.С. и към мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. Писмените доказателствени източници като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от съда.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимият М.М. /М.М./ е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 05.07.2024 г. в района на 278 гранична пирамида, находяща се в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от Наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимият М.М. е осъществил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, с оглед гражданството му. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в обясненията 2 на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са мястото и начина, по който същият е влязъл в Република България.

Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това документ за самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел - да достигне територията на република България.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК следва да е налице към момента на извършване на деянието. По делото липсват доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата му произход - Сирия, както и в държавата, от където осъществява фактическото си преминаване на държавната ни граница - Република Турция, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.

Начина на придвижване на подсъдимия в република България – укривайки се от органите на власт, както и неносенето на документ за самоличност, с който да удостовери самоличността си са индиция за липсата на намерение у подсъдимия влизането му в страната ни да е с цел да се ползва от правото си на убежище или закрила.

Поради недоказаност на визираната от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са налице основания за ненаказването на подсъдимия.

Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия М.М. за виновен в престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.

За престъплението в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.

При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като смекчаващи такива отчете чистото му съдебно минало, направените от него самопризнания в хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото и добросъвестното му поведение в хода на досъдебното производство.

При тези фактически констатации и при наличие на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под найниския предвиден от закона предел, а именно - шест месеца лишаване от свобода и на основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 600.00 лева.

Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода.

Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наказанието 3 шест месеца лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.