Определение № 183 от 05.03.2026, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 99/2026
- Вид
- Определение № 183
- Подписан
- 05.03.2026
- В сила
- 05.03.2026
- Състав
- Азадухи Ованес Карагьозян, Теодора Руменова Йорданова-Момова, Атанас Дечков Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 183 гр. Шумен, 05.03.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:
Атанас Д. Христов
Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20263600500099 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 279 вр. чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, вр. чл. 247, ал. 4 от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 1146/05.02.2026 г. при НПРС, депозирана от Ц. Д. Х., действаща чрез пълномощника си адв. П. П. от САК, против разпореждане № 180/23.01.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 30/2026 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, с което на основание чл. 247 от ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповед за изпълнение № 22/08.01.2026 г., издадена по делото, в частта му за разноските.
Жалбоподателката счита, че разпореждането е недопустимо, неправилно и необосновано. Излага, че противно на изложеното в съдебния акт, нито тя, нито пълномощникът й са депозирали молба за изменение на заповедта. Сочи, че не е налице противоречие във волята на съда, изразена в мотивите на акта и диспозитИ. на същия. Ако заповедният съд счел, че следва да присъди по-ниско адвокатско възнаграждение в полза на заявителя, следвало да постанови разпореждане, с което да отхвърли заявлението в тази му част. Излага, че депозираната от длъжника по делото молба, в която се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от заявителя, следва да бъде разгледана като частна жалба срещу заповедта в частта й за разноските, а не като молба с правно основание чл. 248 от ГПК. Излага мотиви и относно заявеното възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Предвид изложеното, моли съдът да обезсили атакуваното разпореждане, а при условията на евентуалност – същото да бъде отменено.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:
1
Производството пред Районен съд – Нови пазар по ч.гр.д. № 30/2026 г. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 ГПК, подадено от Ц. Д. Х. с ЕГН **********, действаща чрез пълномощника си – адв.
П. П. от САК срещу „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД гр. София.
Претендират се следните вземания: за сума в размер на 146,71 евро, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 08.01.2026 г. до изплащане на задължението; сума в размер на 10,86 евро, представляваща платена държавна такса и за сума в размер на 204,52 евро – платено адвокатско възнаграждение.
Въз основа на заявлението била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 22/08.01.2026 г. за плащане на всички претендирани суми.
На 19.01.2025 г. длъжникът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД гр.
София депозирал молба, ведно с приложения, като изложил, че платил сумата, за която била издадена заповедта без присъдените разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Обосновал възражение за прекомерност на същото.
С атакуваното разпореждане № 180/23.01.2026 г., постановено по делото, НПРС в производство по чл. 247 от ГПК посочил, че е сезиран с молба от заявителя за изменение на постановената заповед за изпълнение в смисъл намаляване на присъденото по нея възнаграждение, като вместо посоченото в заповедта 204,52 евро да се присъди възнаграждение в размер на 40,90 евро. Намирайки искането за допустимо и на основание чл. 248, ал. 2 от ГПК, Районен съд – Нови пазар допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за изпълнение в описания по-горе смисъл.
С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ГПК /безспорно приложима в заповедното производство/, съдът по своя инициатИ. или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.
Съдът констатира, че в случая Районен съд – Нови пазар не е бил сезиран с подобна молба, поради което произнасянето му се явява недопустимо.
Следва да се отбележи, че заповедният съд се е произнесъл с обжалвания акт след депозиране на молба от длъжника в производството, с която се прави възражение за прекомерност на платеното от заявителя адвокатско възнаграждение. Заявителят в заповедното производство има право на разноски съгласно общата разпоредба на чл. 78, ал.
1 от ГПК. Внесената такса за издаване на заповед за изпълнение и възнаграждение за един адвокат, ако заявителят е имал такъв, се заплащат от длъжника съразмерно с уважената част от претенцията, когато има изрично искане за присъждане на разноски. Ако липсва искане, разноски не се присъждат. Съдът не може, обаче, служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита, както е прието в т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК. В нормата на чл. 78, 2 ал. 5 от ГПК изрично е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаляване на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Доколкото заповедното производство е едностранно и се развИ. без участието на длъжника, последният не би могъл да направи искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК преди да му бъде връчен препис от издадената заповед за изпълнение. От друга страна, съгласно чл. 413, ал. 1 от ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските. Следователно, длъжникът има право да обжалва издадената срещу него заповед за изпълнение в частта за разноските, ако счита, че поисканите от заявителя разноски за адвокат са прекомерни.
Единствено в тази хипотеза, при направено от страната искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК, въззивният съд, ако прецени, че искането е основателно, може да намали размера на поисканото възнаграждение. Тоест, молбата на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД гр. София следва да се счита за частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта й за разноските.
Предвид изложеното, съдът намира, че разпореждане № 180/23.01.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 30/2026 г. по описа на Районен съд – Нови пазар като постановено по непредявено искане, следва да бъде обезсилено като недопустимо.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо разпореждане № 180/23.01.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 30/2026 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповед за изпълнение № 22/08.01.2026 г., издадена по делото, в частта му за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3