Определение № 2839 от 06.10.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1513/2026
- Вид
- Определение № 2839
- Подписан
- 06.10.2026
- В сила
- 06.10.2026
- Състав
- Мариана Георгиева Карастанчева, Таня Димитрова Евтимова, Радостина Петкова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.41 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.41, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.41, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2839 гр. Бургас, 06.10.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мариана Г. Карастанчева
Членове:
Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20262100501513 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „А1 България“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, ЕИК: 131468980, представлявано от изпълнителните директори Александър Димитров и Младен Марковски чрез пълномощник Елеонора Добрева против определение № 3815/03.08.2026г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 7769/2024г. С това определение, съдът връща исковата молба на „А1 България“ ЕАД, с която са предявени три установителни иска по чл.422 от ГПК за вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 7769/2024г. по описа на БРС и прекратява производството по делото. С определението, съдът обезсилва заповед за изпълнение па парично задължение по чл.410 от ГПК № 2587/26.07.2024г., издадена от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 5085/2024г.
Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно. Според жалбоподателя, съдът не е имал основание за прекрати производството поради това, че не са изпълнени дадените указания за внасяне на депозит за особен представител.
Частният жалбоподател твърди, че е направил искане да се приложи разпоредбата на чл.41, ал.2 от ГПК, тъй като ответникът е бил надлежно уведомен в хода на заповедното производство и впоследствие се е дезинтересирал от делото като не е изпълнил процесуалното си задължение по чл.41, ал.1 от ГПК да уведоми съда за новия си адрес, ако отсъства от адреса, посочен по делото повече от един месец. В тази хипотеза, съобщенията трябва да се приложат към делото и да се считат за редовно връчени.
Частният жалбоподател иска от въззивната инстанция да отмени обжалваното определение.
Като взе предвид твърденията на частния жалбоподател и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
На 26.07.2024г., Районен съд – Бургас издава заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2587/26.07.2024г. по ч. гр. д. № 5085/2024г. Заповедта е съобщена на длъжника чрез неговата майка на 10.09.2024г. На 24.09.2024г. длъжникът подава възражение против заповедта.
На 14.11.2024г. „А1 България“ ЕАД предявява иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение. Препис от 1 исковата молба е изпратен на ответника на адрес в с. Т., община К., ул. "В. Л." № *. В разписката към съобщението е отбелязано от кметството в с.Трояново, че лицето А. А. не е познато на този адрес. С разпореждане рег.№ 682/17.01.2025г., съдът разпорежда книжата да се връчат на адрес в гр. Б., ул. "Г. Г." № *. Съобщението е върнато с отбелязване, че лицето не живее на този адрес.
С разпореждане рег.№ 2889/11.03.2025г., съдът разпорежда книжата да се връчат на ответника чрез „Варан строй“ ЕООД, в което А. е управител и едноличен собственик на капитала. Съобщението е връчено чрез залепяне на уведомление по чл.47 от ГПК, тъй като лицето не е отговорило на оставените съобщения. Следва разпореждане, книжата да се връчат на ответника чрез „Елл строй билд 2023“ ЕООД. Това съобщение също е връчено чрез залепяне на уведомление по чл.47 от ГПК, тъй като лицето не е отговорило на оставените съобщения.
След проверка в НБД, съдът констатира, че ответникът е сменил своето ЕГН в края на 2024г. и има нов постоянен и настоящ адрес. В резултат на това, съдът разпорежда книжата да се връчат на ответника на адрес в гр. С., район С., ул. "А. Г. Б." № *, ет. *, ап. *.
Съобщението е връчено чрез залепяне на уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК. Следва разпореждане за връчване на книжата чрез работодателя на ответника, което е върнато чрез отбелязване, че дружеството – работодател не пребивава на адреса.
С разпореждане рег.№ 101/06.01.2026г., съдът разпорежда книжата да се връчат на ответника чрез „Алекс трейд енд строй“ ЕООД, в което той е управител и едноличен собственик на капитала. Съобщението е върнато с отбелязване за уведомление по чл.47 от ГПК.
С разпореждане рег.№ 2471/10.03.2026г., съдът разпорежда книжата да се връчат на ответника чрез “Алекс фърст строй“ ЕООД, в което той е управител и едноличен собственик на капитала. Съобщението е върнато с отбелязване за уведомление по чл.47 от ГПК. Следва ново разпореждане за връчване на съобщението по постоянния и настоящ адрес на ответника. Съобщението е върнато с отбелязване за залепено уведомление по чл.47 от ГПК.
С разпореждане рег.№ 6147/30.06.2026г. съдът прилага съобщенията по делото и прави искане до АК – Бургас за определяне на адвокат, който да осъществи процесуално представителство по делото. С писмо от АК – Бургас е определен адвокат Крум Георгиев Зидаров.
С разпореждане № 6327/06.07.2026г. съдът оставя без движение производството по делото и указва на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесен депозит по сметка на съда за възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 224 евро. В разпореждането съдът указва на ищеца последиците от неизпълнение на указанието, а именно, че исковата молба ще бъде върната.
Разпореждането е връчено на ищеца на 14.07.2026г.
На 21.07.2026г. „А1 България“ ЕАД подава писмена молба, в която твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл.41, ал.2 от ГПК, поради което съобщенията трябва да се приложат към делото и да се считат за редовно връчени. Това дава основание на ищеца да счита, че са налице основанията за прилагане на чл.47 от ГПК.
С определение рег.№ 3651/22.07.2026г., Районен съд – Бургас оставя без уважение искането на „А1 България“ ЕАД за отмяна на разпореждане № 632/06.07-2026г. и за прилагане на чл.41 от ГПК и указва на ищеца повторно в едноседмичен срок от уведомяването да представи по делото доказателства за внесен депозит за особен представител по сметка на съда в размер на 224 евро.
На 23.07.2026г. „А1 България“ ЕАД подава молба, с която иска съдът да преразгледа определението си, тъй като длъжникът е уведомен за заповедта за изпълнение чрез неговата майка, на регистрирания постоянен адрес. Дружеството посочва, че съгласно чл.99, ал.1 от ЗГР всяко лице е длъжно в срок от 30 дни да заяви промяна на настоящия си адрес. Ако лицето не изпълни това задължение, то не може да черпи права от неправомерното си поведение. Поради това, дружеството счита, че приложение в конкретния случай намира 2 разпоредбата на чл.41, ал.2 от ГПК и всички съобщения трябва да се приложат към делото и да се смятат за редовно връчени.
С определение рег.№ 3689/24.07.2026г., Районен съд – Бургас оставя без уважение искането на „А1 България“ ЕАД за отмяна на определение № 3651/22.07.2026г. и за прилагане на разпоредбата на чл.41 от ГПК по отношение на ответника.
С определение рег.№ 3815/03.08.2026г., Районен съд – Бургас съдът връща исковата молба на „А1 България“ ЕАД, с която са предявени три установителни иска по чл.422 от ГПК за вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.41 от ГПК по ч. гр. д. № 7769/2024г. по описа на БРС и прекратява производството по делото.
За да постанови това определение, съдът приема, че ищецът не е изпълнил указанията на съда, дадени с определение № 3651/22.07.2026г., поради което исковата молба трябва да бъде върната.
Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.3 от ГПК, когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба, заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. В конкретния случай, спорът между страните е съсредоточен върху приложението на чл.41 от ГПК.
Според чл.41, ал.1 и ал.2 от ГПК, страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на задължението по ал.1, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение. В конкретния случай, препис от исковата молба не е бил връчен на ответника, поради което разпоредбата на чл.41, ал.1 и ал.2 от ГПК не могат да намерят приложение. Действително, заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на неговия адрес чрез неговата майка, но по делото е установено, че този адрес впоследствие е променен. Поради това, не може да се приеме, че длъжникът – ответник в исковото производство, е бил уведомен веднъж и предупреден за последиците от връчване на първото съобщение. От извършените по делото процесуални действия и от представените доказателства е видно, че съдът е положил достатъчно усилия да връчи книжата на ответника, които не са били успешни. Поради това, съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК с назначаване на особен представител на разноски на ищеца. Според правилото на цитираната правна норма в редакцията, обн. в ДВ, бр.17/2026г., когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца. Размерът на възнаграждението за особен представител се определя при условията и по реда на чл.36а от Закона за адвокатурата.
Правилен и обоснован е и изводът на районния съд, че ищецът не е изпълнил указанията на съда да представи доказателство за внесен депозит за назначаване на особен представител, от където следва, че исковата молба трябва да бъде върната, а производството по делото – прекратено, респ. заповедта за изпълнение да бъде обезсилена. Назначаването на особен представител на разноски на ищеца е гаранция за законосъобразно провеждане на процеса и за постановяване на съдебен акт при правилно приложение на процесуалните норми. Като е достигнал до този извод и е приел, че не са налице основанията за прилагане на чл.41, ал.1 и ал.2 от ГПК, районният съд е постановил правилно определение, по отношение на което не са налице основанията за отмяна, въведени в частната жалба и проверявани служебно от съда.
По изложените съображения, частната жалба трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното определение.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, V I въззивен граждански състав
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3815/03.08.2026г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 7769/2024г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4