Решение № 153 от 11.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. София, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211100513896 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 29.06.2021г., постановено по гр.д. № 86123/2017г. на СРС, ГО, 170 състав, са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу О. Г. Ф. и Е. П.

М. обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ, като ответниците са осъдени да заплатят следните суми: сумата от по 793, 94 лева – цена за доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при Общи условия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „*******, бл. *******, абонатен номер 138118 за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. и сумата от по 21, 70 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г. Със същото решение са отхвърлени предявените искове за главница за разликата над 793, 94 лева до пълния предявен размер от 980, 54 лева като погасен по давност и изцяло исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия и за дялово разпределение.

Решението е постановено при участието на привлечено на страната на ищеца трето-лице помагач – „Н.“ ЕАД.

1

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответницата Е. П. М., в която са изложени оплаквания за допуснати от съда нарушения на материалния закон. Конкретно се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел съществуването на валидно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия. Излага съображения, че по делото не е доказано твърдяното титулярство в правото на собственост на соченото основание – законово наследствено правоприемство. На следващо място, поддържа, че договорът за предоставяне на услугата дялово разпределение, сключен между етажната собственост и третото-лице помагач, е бил прекратен към исковия период поради изтичане на уговорения в него срок. Ето защо счита, че претенцията за заплащане на цената за тази услуга е неоснователна. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Ответникът по жалбата "ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД " АД изразява становище за неоснователност на същата. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на материалните норми, относими към твърдяното облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия и съдържанието на правата и задълженията на страните по него.

Привлеченото на страната на ищеца трето лице-помагач – „Н.“ ЕАД, не изразява становище по жалбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на 2 претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от закона/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ " клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, за сключване 3 на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г., ОСГК/.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.

Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.

По делото е прието като доказателство заявление-декларация от Е. П.

М. от 02.01.2013г., с което е поискано откриването на партида за процесния топлоснабдяван имот, находящ се в гр. София, жк „*******, бл. ********* абонатен номер 13818. В същото е обективирано и съгласие от О. Г. Ф. за ползването на имота за жилищни нужди от заявителя. Въз основа на представеното удостоверение за наследници от 25.07.2013г., издадено от СО, район Люлин и удостоверение от 02.01.2012г., издадено от СО, район Люлин, се установява, че Е. М. и О. Ф. са законни наследници на П.К.М. /починал на 09.11.2001г. и оставил след смъртта си за свои наследници В.А. М. – съпруга и Е. П. М. - дъщеря/ и на В.А. М. /починала на 09.12.2012г. и оставила за свои законни наследници Е. П. М. – дъщеря и О. Г. Ф. – дъщеря/. По делото не е спорно обстоятелството, че наследодателите на ответниците са притежавали правото на собственост върху процесния имот и са били потребители на 4 топлинна енергия за същия, което се установява от представения и неоспорен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 08.10.1991г. По делото не се твърди, нито се установява с допустимите доказателствени средства, че наследодателите на ответниците са се разпоредили с топлоснабдения имот преди исковия период. Ето защо се налага извод, че въз основа на настъпилото законово наследствено правоприемство Е. М. и О. Ф. са придобили идеални части от правото на собственост върху имота. В случая притежаваната от ответницата М. квота в съсобствеността на имота е ирелевантна при определяне обема на имуществената й отговорност за стойността на доставена в имота топлинна енергия. И това е така, тъй като по делото се установи наличието на заявление-декларация от ответницата за откриване на индивидуална партида при топлопреносното предприятие. С този документ се установява, че Е. М. е направила изрично искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида на нейно, като това заявление представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го е при себе и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на ответницата М. за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Чрез изразената от нея воля е породено облигационно правоотношение с ищцовото дружество на основание чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Постигнато е изрично съгласие с ищцовото дружество за съществуването на облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за процесния имот, тъй като ответникът е поискал откриването на партида, а предприятието е уважило искането му. От посочената дата – 02.01.2013г., предхождаща началото на исковия период, между Е. М. и ищцовото дружество съществува правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия за процесния обект. Ето защо задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия за процесния период е единствено ответницата М.. В случая обаче ищцовото дружество е предявило вземането си в по-малък размер /за ½ част/, поради което и с оглед диспозитивното начало в процеса, съдът е обвързан от заявения обем на търсената защита.

Установено е принципното съществуване правоотношение между страните по делото за

5 на облигационно процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ . Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал.

1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Въпросът дали ответницата реално е ползвала топлинна енергия за отопление на имота е без значение – достатъчно е да клиент за битови нужди на топлопреносното предприятие. При това те остават такива дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.