Определение № 3363 от 09.08.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3363 гр. Варна, 08.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Мирела Огн. Кацарска мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20243100500952 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК

Образувано е по молба с вх. № 16998/02.07.2024 г. от И. К. Р., ЕГН ********** с адрес: гр. Варна жк. ************* чрез адв. Д. П., с искане за изменение на съдебно решение № 705 от 25.06.2023 г. постановено по настоящото дело в частта за разноските. Посочва, че за да има присъждане на разноски, страната е трябвало да бъде принудена да ги направи за защита си.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявени искове, от което следва, че същите не са били предявени, тоест не е имало повод ответната страна да прави разноски за защита си. След като въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е разгледал не повдигнат спор, то отговорността за това е на съда, а не въззиваемия и не би следвало същият да бъде осъден да заплаща съдебно - деловодни разноски на въззивника.

Посочва, че не е изяснено как е определен размера на юрисконсултското възнаграждение. Счита, че то несъответства на критериите при определяне на съдебно – деловодните разноски. По спора са проведени две съдебни заседания, по едно във всяка инстанция. Процесуалният представител на въззивника не е участвал в о.с.з пред въззивната инстанция и не е депозирал становище по хода на делото и хода по същество.

Разноски не се дължат и поради това, че не е предоставен списък по чл.

80 от ГПК.

Моли да се измени решение № 705 от 25.06.2023 г. постановено по в. гр. д № 952 по описа на ВОС за 2024 г. в частта в която И. К. Р. е осъдена да заплати на Агенция за социално подпомагане сума в размер на 200 лв. представляваща сторените в първоинстанционното и във въззивното производство съдебно – деловодни разноски.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна Агенция за социално 1 подпомагане е депозирала становище, за неоснователност на молбата.

За да се произнесе, съдът съобрази:

Молбата е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от Агенция за социално подпомагане, чрез ст. юрк. Т., срещу Решение №34/04.01.2024 г., постановено по гр. д. №9261/2023 г. по описа на РС - Варна, с което са уважени обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- с правно основание чл. 128 , т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като жалбоподателят е осъден да заплати на И. К. Р. сума в размер на 328,50 лв., представляваща остатък от дължимо трудово възнаграждение за положен труд през м. 08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сума в размер на 76,75 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 328,50 лв. за периода от 01.09.2020 г. до 19.07.2023 г.;

- с правно основание чл. 220 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като жалбоподателят е осъден да заплати на И. К. Р. сума в размер на 328,50 лв., представляваща остатък от дължимо обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сума в размер на 88,99 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 328,50 лв. за периода от 01.09.2020 г. до 19.07.2023 г.;

- с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като жалбоподателят е осъден да заплати на И. К. Р. сума в размер на 3285 лв., представляваща остатък от дължимо обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сума в размер на 889,94 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 3285 лв. за периода от 01.09.2020 г. до 19.07.2023 г.

С решение № 705 от 25.06.2023 г. постановено по в. гр. д № 952 съставът на ВОС се е произнесъл, като е обезсилил Решение №34/04.01.2024 г., постановено по гр. д. №9261/2023 г. по описа на РС – Варна, в частите, с които са уважени искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като Агенция за социално подпомагане, ЕИК 121015056, е осъдена да заплати на И. К. Р. сума в размер на 76,75 лв. (седемдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 328,50 лв.

/трудово възнаграждение/ за периода от 01.09.2020 г. до 19.07.2023 г.; сума в размер на 88,99 лв. (осемдесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки), 2 представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 328,50 лв.

/обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ/ за периода от 01.09.2020 г. до 19.07.2023 г. и сума в размер на 889,94 лв. (осемстотин осемдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 3285 лв. /обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ/ за периода от 01.09.2020 г. до 19.07.2023 г., като недопустимо и постановено в нарушение на чл. 6, ал. 2 от ГПК и е прекратил производството по гр. д. №9261/2023 г. по описа на РС Варна, както и по в. гр. д. №952/2024 г. по описа на ОС - Варна в тази част.

Осъдил е И. К. Р.да заплати на Агенция за социално подпомагане, сума в размер на 200 лв. представляваща сторените в първоинстанционното и във въззивното производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

При частично обезсилване на обжалваното решение, въззивната инстанция е длъжна да разпредели отговорността за разноските и за първоинстанционното производства, тъй като тази отговорност е обусловена от изхода на спора пред съда, осъществяващ инстанционния контрол.

Съгласно общото правило на чл. 78, ал. 4 ГПК и в случаите, когато делото се прекрати, ответникът има право да му бъдат присъдени разноски, като законът не прави разлика в кой етап от производството е настъпило прекратяването и на какво основание. Няма съмнение, че правилото се прилага и при прекратяване на делото, поради обезсилване на обжалваното пред въззивната инстанция първоинстанционно решение в хипотезата, когато е разгледан и разрешен правен спор по недопустим иск/ Определение № 50001 от 23.01.2023г. по ч.гр.д. № 2360/2022г. по описа на III гр. о. на ВКС/ Поради изложеното се явява неоснователно възражението, че при частично обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на делото в обезсилената му част, ищецът не дължи разноски.

Относно възражението, че не е предоставен списък на разноските настоящият състав намира следното:

В случая се касае за възнаграждение за представителство от юрисконсулт и размера му се определя от съда.

Представянето на списък за разноските не е условие за присъждането му, тъй като се определя от съда. Възнаграждението не е платено предварително от страната, която е представлявана от юрисконсулт/ Определение № 2767 от 06.06.2024 г. по гр. д. № 4977 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение/

С оглед на горе изложеното възражението, че не се дължи юрисконсултско възнаграждение поради това, че не е предоставен списък на разноските, се явява неоснователно.

Относно възражението за определения размер на юрисконсултско възнаграждение, настоящият съдебен състав го намира за неоснователно, поради следното:

3

Съгласно чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ - за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв.

Действително въззивникът не е изпратил представител в о.с.з и не е подал молба по хода на делото. Предвид фактическата и правната сложност на делото и това, че в настоящия случай е обезсилено решение по три обективно съединени иска, не следва да се изменя определеното юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., което е в предвидения в наредбата минимум.

С оглед на изложеното искането по 248 от ГПК се явява неоснователно и следва да се устави без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 16998/02.07.2024 г. от И. К.

Р., ЕГН ********** с адрес: гр. Варна жк.************* чрез адв. Д. П. за изменение на съдебно решение № 705 от 25.06.2023 г. постановено по постановено по въззивно гражданско дело № 952 по описа на ВОС за 2024 г, в частта за разноските

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4