Решение № 3098 от 13.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3098 гр. София, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20221100500817 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №4083 от 22.11.2021г., постановено по гр.д.№32996/2021г. по описа на СРС, ГО, 78 с-в, е признато за установено на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответника Д. Л. Т., ЕГН: **********, дължи на ищеца „ЮБЦ”ЕООД, ЕИК: ****, сумата от 110,11 лв. възнаграждение за ползвани мобилни услуги през периода 08.05.2018г.- 08.09.2018г. по договор за предоставяне на мобилни услуги от 27.10.2017 г. с абонатен №16809054001, прехвърлени на ищеца с договори за цесия от 16.10.2018 г. и 01.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер от 110,94 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 370 лв. деловодни разноски в исковото производство и 200 лв. разноски по заповедното производство. Ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 2 лв. деловодни разноски в исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Срещу решението в частта с която искът е уважен, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника. Жалбоподателят поддържа, че вещото лице изготвило заключението си на база находящи се при ищеца документи, които не са представени по делото. Кредитирани били представени по делото от ищеца незаверени копия на документи. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между ответника и праводателя на ищеца, както и надлежното прехвърляне на вземането на ищеца. Не били представени доказателства за прекратяване на договора и предоставяне на подходящ срок за заплащане на задълженията на ответника. Моли решението на СРС да бъде отменено, а 1 предявения от ищеца иск- отхвърлен изцяло. Претендира разноски.

Ищецът в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли същото да бъде потвърдено изцяло като правилно. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява наличието на облигационни правоотношения между ответника като потребител и праводателя на ищеца като доставчик на далекосъобщителни услуги. Сроковете и начинът на плащане са уговорени изрично в процесните договори и претендираните вземания са ликвидни и изискуеми. Ответникът, в чиято тежест е да стори това съгласно чл.154, ал.1 от ГПК и разпределената му доказателствена тежест по реда на чл.146, ал.1, т.5 от ГПК с определение №3382/18.08.2021г., не е представил доказателства за заплащане на задълженията по представените по делото фактури, издадени от доставчика.

С договор за цесия от 16.10.2018г. и извлечение от приложение №1 към същия, и договор за цесия от 01.10.2019г. вземането на доставчика на далекосъобщителни услуги е прехвърлено на ищеца. Към исковата молба е приложено уведомление за прехвърлянето по смисъла на чл.99 от ЗЗД, за което цесионерът е изрично упълномощен с представеното по делото пълномощно и за което прехвърляне ответникът следва да се счита уведомен найкъсно с връчването на преписа от исковата молба по реда на чл.131 от ГПК.

Противно на изложеното във въззивната жалба, ответникът не е оспорил представените с исковата молба писмени доказателства (които са и заверени от ищеца съгласно чл.183, ал.1 ГПК) нито с отговора на исковата молба, нито в първото открито заседание по делото, а възражения по доклада не са направени и същият е обявен за окончателен. Едва преди даване ход на устните състезания ответникът е направил искане за изключване от доказателствения материал на представените с исковата молба фактури, но без предходно искане за представяне на оригиналите на същите и съответно- задължаване на ищеца от съда да стори това.

Размерът на задължението е безспорно установен и от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на СТЕ.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено изцяло като правилно.

При този изход на спора на ответника по жалбата следва да се присъдят сторените във въззивната инстанция разноски в размер на 180 лева за адвокатско възнаграждение.

2

На основание чл.280, ал.3 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №4083

№32996/2021г. по описа на СРС, ГО, 78 с-в. от

22.11.2021г., постановено по гр.д.

ОСЪЖДА Д. Л. Т. с ЕГН:********** да заплати на „ЮБЦ”ЕООД с ЕИК:**** сумата от 180 лв. (сто и осемдесет лева) разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3