Решение № 6 от 06.01.2025, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Административно наказателно дело 677/2024
- Вид
- Решение № 6
- Подписан
- 06.01.2025
- В сила
- 28.01.2025
- Състав
- МИХАИЛ ГЕОРГИЕВ МИХАЙЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.182, ал.2, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.182,ал.2,т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.21,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№6 гр. Казанлък, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20245510200677 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К №5475119, издаден от ОДМВР Стара Загора, с който на А. Г. Д., с ЕГН **********, на основание чл.189,ал.4, във вр. с чл.182,ал.2,т.5 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание- глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.21,ал.2, във вр. с чл.21,ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят останал недоволен от наложеното му наказание и моли съда да го отмени.
Въззиваемата страна, редовно призована за съдебното заседание, не изпраща процесуален представител по делото. Депозира писмено становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законово установения в чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен срок.
Жалбата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Административно-наказващият орган е приел за установено, че на 02.12.2021г. в 14:58 часа в Област Стара Загора, общ.Мъглиж, по път I-5 км.213+400, разклон за с.Ягода, в посока гр.Казанлък при ограничение на скоростта от 60 км/ч., въведено с пътен знак В-26, А. Г. Д. е управлявал МПС1 лек автомобил „.......“ с регистрационен номер ......., с който извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №TFR1- M 544 и с отчетен скоростен толеранс от 3 км/ч. Разрешена стойност на скоростта 50 км/ч. Установена стойност на скоростта 94 км/ч.
Превишена стойност на скоростта 44 км/ч. Собственик, на когото е регистрирано МПС ползвател[1]А. Г. Д.. Прието е от административнонаказващия орган, че с това си деяние жалбоподателя виновно е нарушил чл.21,ал.2, във вр. с чл.21,ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.189,ал.4, във вр. с чл.182,ал.2,т.5 от ЗДвП му наложил административно наказание- глоба в размер на 400 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които кредитира като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, че в случая по делото е доказано, че действителната разрешена скорост на движение за този пътен участък е 60 км/час, а не 50 км/час, поради което и превишаването на скоростта на движение на управляваното от А. Г. Д. МПС не е с 44 км/час, а с 34 км/час и съотв. за това нарушение се следва санкционирането на водача на осн. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП със санкция в размер на 300 лева.
Правилно е било преценено и че за процесното нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя Д. в качеството му на собственик на МПС. В тази връзка следва да се посочи, че по делото е налична справка за собственици на лекия автомобил и не са налице данни въпросното МПС да е било управлявано от друго лице, различно от неговия собственик. Така или иначе от страна на жалбоподателя не са въведени такива твърдения, нито пък данни да се е възползвал от процедурата по чл.189, ал.5 от ЗДвП- при изрично указана такава възможност в самия ел. фиш.
Възражението в жалбата, във връзка с това дали уреда, с който е отчетено нарушението е от одобрен тип и е вписан в регистъра за одобрените за използване типове средства за измерване на скоростта, както и дали същия е бил годен за употреба към момента на отчитане на скоростта и дали е минал проверка, следва да се отбележи, че е постъпило от ОДМВР- Стара Загора удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, ведно с протокол №6.49.21 от проверка на мобилна система за видеоконтрол №TFR1M, в което е отбелязано, че при параметър- външен оглед, с изискване да няма механични дефекти, пречещи на функционалната му годност, е измерено/ установено, че „съответства‘‘.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни изменения(ДВ. бр.6 от 16 януари 2018 г.), вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което наличието на такъв знак не представлява изискване за законосъобразно използване на АТСС според действащото право.
В настоящото производство се установява, че контрола е бил осъществен с годно техническо средство- автоматизирано техническо 2 средство №TFR1-M 544. Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложения по делото протокол № 6.49.21/ 09.11.2021 г. Надлежно съставен и попълнен е протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система №7541/ 03.12.2021 г., който съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.
Що се отнася до възражението на процесуалния представител на жалбоподателя в с.з., че географските координати на заснетия с горното автоматизирано техническо средство автомобил не попадат на територията на републиканската пътна мрежа, следва да се отбележи, че това е така, защото въпросните координати касаят местоположението на заснемащото устройство, което обичайно се поставя извън пътя, а не на автомобила, движещ се по него.
В случая обаче е налице неточност в описанието на съставомерните елементи на деянието и на приложимата санкционна норма, като е упоменато, че жалбоподателя е превишил разрешената скорост- 50 км/ч с 44 км/ч, като е управлявал собственото си МПС с 94 км/ч, макар действителната разрешена скорост за движение в пътния участък да е 60 км/ч. Така с електронния фиш е наложено наказание глоба в размер на 400 лева на основание чл.189,ал.4, във вр. с чл.182,ал.2,т.5 от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл.21,ал.2, във вр. с чл.21,ал.1 от ЗДвП, вместо глоба в размер на 300 лева, на основание чл.189,ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
С оглед на изложеното и на основание диференциацията, съгласно нормата на чл.182,ал.2,т.4 от ЗДвП процесният електронен фиш, следва да бъде изменен в частта му за нарушението и тази за санкцията, като наложеното на жалбоподателя наказание „глоба“ се намали до размер на 300 лева, на основание чл.63,ал.7 от ЗАНН.
По разноските:
На въззивника са били предявени и той се е защитавал срещу всички факти от състава на нарушението по чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, поради което не се касае за съществено изменение на обстоятелствената част на нарушението.
С оглед изхода на делото, доколкото нарушението в основния му състав е доказано, както и виновното му извършване от страна на жалбоподателя, искането за присъждане на разноски от негова страна, се явява неоснователно. Налице обаче е такова за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на писмено становище, съобразно нормите на чл.63,ал.5 от ЗАНН и чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.189, ал.3 от НПК, като съобразно чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, то следва да е в размер на 100 лв., съобразно размера на действително свършената работа от юрисконсулт по делото, конкретно- изразяване на становище в писмен вид.
3
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ е лектронен фиш серия К №5475119, издаден от ОДМВР-Стара Загора, с който на А. Г. Д., с ЕГН **********, от гр.С., ж.к. „Л., е наложено административно наказание- глоба в размер на 400 лева като НАМАЛЯВА размера на последната от 400 /четиристотин/ лева на 300/триста/ лева.
ОСЪЖДА жалбоподателя А. Г. Д., с ЕГН **********, от гр.С., ж.к. „Л., да заплати по сметка на Областна дирекция на МВР-Стара Загора оказаната й правна помощ от юрисконсулт в размер на 100 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 4