Решение № 1103 от 28.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1103 гр. София, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20211110212644 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от П. ЕМ. Б., ЕГН ********** против наказателно постановление № 21-4332-011607 от 09.06.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.

С жалбата се иска, съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Излагат се твърдения за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство. Претендира се, че ограничението на скоростта било 70 км/ч, а не 50 км/ч.

В последното открито съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За АНО, редовно призован, не се явява представител.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС1 София.

Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.02.2021 г. в 10:31 часа, жалбоподателят П. ЕМ. Б. управлявал в град София, по ул. „Д С.П.“, в посока от ул. „К.“ към ул. „ОП“, лек автомобил марка „Фиат”, модел „Типо” с рег. № **** със скорост от 105 км/ч, която била засечена в района на спирката на столичния масов градски транспорт „Гробищен парк Бояна“.

Разрешената максимална скорост за движение в този участък била 50 км/ч, въведена с пътен знак В-26, тъй като на мястото имало пешеходна пътека. Скоростта на автомобила била засечена и фиксирана със система ATCC CORDON M2 MD1192 . На 26.04.2021 г. жалбоподателят П. ЕМ. Б. се явил лично в ОПП-СДВР, където попълнил и представил декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, че на процесната дата автомобилът е бил управляван лично от него.

Поради така декларираните обстоятелства, срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 665864/26.04.2021 г. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно за това, че на 06.02.2021 г. в 10:31 часа, управлявал в град София, по ул. „Д С.П.“, в района на спирката на столичния масов градски транспорт „Гробищен парк Бояна“, в посока от ул. „К.“ към ул. „ОП“, лек автомобил марка „Фиат”, модел „Типо” с рег. № **** със скорост от 105 км/ч (след приспадане на толеранса), при разрешена за движение скорост до 50 км/ч, въведена с пътен знак В-26. Актът бил връчен на нарушителя, а той го подписал с възражение, че бил заснет преди знака с указаното ограничение на скоростта от 50 км/ч. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели.

АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 21-4332011607 от 09.06.2021 г., с което за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетеля А.С., от представената снимка на нарушението и от приложените по делото писмени доказателства, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят до различни фактически изводи. Свидетелят С. разказа, че актът е бил съставен в ОПП-СДВР след явяването на жалбоподателя, който попълнил декларация, че именно той е управлявал превозното средство на процесната дата.

Свидетелят също така уточнява, че скоростта е била въведена с пътен знак, а не се е касаело за общото ограничение на скоростта в населено място. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са логични, последователни, 2 непротиворечиви и изцяло съответстват на приложения по делото писмен доказателствен материал.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на издаденото НП, независимо от основанията, посочени от страните, намира жалбата за основателна, като съображенията за това са следните:

В административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

В случая е налице противоречие в издаденото НП и в съставения АУАН между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация. Цифрово е посочено, че е бил нарушен чл.21, ал.1 от ЗДвП, но в обстоятелствената част на издадените АУАН и НП се описва да е имало поставен пътен знак В-26, с който е била въведена максимално допустима скорост за движение от 50 км/ч. В алинея 1 на цитирания член са посочени стойностите на скоростта в населено и извън населено място, които водачите на пътни превозни средства не бива да превишават. Алинея 2 на същия член гласи, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в алинея 1, това се сигнализира с пътен знак. Именно това е посоченият по-горе пътен знак В-26, като и от разпита на свидетеля С. категорично се установи, че максимално допустимата скорост за движение от 50 км/ч е била въведена с пътен знак, а не се е касаело за общото ограничение на скоростта в населено място.

Констатираното противоречие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация е абсолютно недопустимо. Трябва да има пълна идентичност между факти и право, защото в противен случай се нарушава правото на защита на жалбоподателя да разбере за извършването на какво точно нарушение му се вменява вина. От друга страна и за съда не става ясна волята на наказващия орган, а именно дали се касае за превишаване на общо допустимата скорост за движение в населено място от 50 км/ч (каквато е правната квалификация – чл.21, ал.1 от ЗДвП), или става въпрос за скорост, която е била указана с пътен знак В-26 (каквото е фактическото описание на нарушението), но тогава квалификацията на нарушението трябва да е по чл.21, ал.2 от ЗДвП, а не по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Изложеното до тук води на извода за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, поради което същото следва да бъде отменено.

Страните не са претендирали разноски в производството, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Софийският районен съд

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-011607 от 09.06.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на П. ЕМ. Б., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 /седемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4