Решение № 37 от 12.02.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Велико Търново, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500463 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 130 от 23.06.2023 г. по гр.д. № 3/2023 г. Окръжен съд Габрово е осъдил ЗД „Бул Инс" АД да заплати на В. Ц. А. сумата от 60000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, причинени от пътно – транспортно произшествие, настъпило на 20.09.2022 г. , както и сумата 230,30 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 28.09.2022 г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 60000 лв. до пълния му предявен размер от 70000 лв., като неоснователен. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, като то се обжалва в осъдителната част за присъдено обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 20000 лв. до присъдения размер от 60000 лв. Излагат се доводи, че преценката на съда за справедливо овъзмездяване на 1 твърдените от ищеца неимуществени болки и страдания е завишено определена, в противоречие с практиката при сходни увреждания.

Жалбоподателят счита, че реално съответстващ размер на дължимото обезщетение е сумата от 20000 лв. Не се споделя изводът на съда, че липсва съпричиняване от страна на пострадалия велосипедист.

Отправено е искане решението в обжалваната част да бъде отменено, ведно със законните последици.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК В. А. е депозирал отговор по тази жалба, като заема становище за нейната неоснователност.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба В. Ц. А. твърди, че на 20.09.2022 г., около 12,50 часа, в гр. Габрово, на ул. Алеко Константинов, на около 400 м от № 32 в посока МБАЛ „Д-р Т. Венкова“, л.а. Фолксваген Пасат, управляван от В. К., нарушил правилата за движение, като блъснал правомерно движещия се велосипедист В. А.. В резултат на произшествието ищецът получил следните травматични увреждания: травма на лява подбедрица и лумбални прешлени, счупване на гръбначен прешлен, дисеминирана херпес зостер инфекция, психически стрес и др. Приет в болница, където му е извършено закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация. На 27.09.2022 г. постъпва отново в болница, поради внезапно зачервяване с везикули на кожата на лицето – лява половина на челото и клепачите на лявото око, носа.

2

Възстановяването от уврежданията продължава и към момента, ищецът не се чувства добре физически и емоционално. Дълго време трябвало да спазва режим на покой, продължително време да носи лумбален колан, имал е оплаквания за болки. За дълго време бил лишен от обичайния си начин на живот, изпитвал е неудобства и не се чувствал добре, получил силен стрес и страх, които ще останат завинаги. Във връзка с лечението направил разноски в размер на 230,30 лв. Предявил претенция пред ответното застрахователно дружество, по която не е определено обезщетение. С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 60000 лв., като предявява иск за заплащане на сумата от 25500 лв. – частичен иск от общ размер на обезщетението от 60000 лв., ведно със законна лихва от 27.09.2022 г. до окончателното изплащане. Предявен е и иск за заплащане на имуществени вреди в размер на 230,30 лв. В съдебно заседание от 23.05.2023 г. е допуснато изменение на иска за неимуществени вреди, като е увеличен същият на сумата от 70000 лв.

С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни възражения: оспорва се механизмът на ПТП, противоправността и вината на водача на МПС, оспорва се предявеният размер на обезщетението; навеждат се доводи за принос на ищеца, който е нарушил нормативно определените правила за движение на велосипедисти.

С обжалваното решение е прието, че са налице предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане. Прието е, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 60000 лв., и тъй като е отречено възражението за съпричиняване предявеният иск е уважен до този размер, ведно с лихва за забава от 28.09.2022 г. до окончателното изплащане, както и е уважен искът за имуществени вреди в размер на 230,30 лв., ведно с лихва за забава от същата дата, като е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата до 70000 лв.

Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Правно значимите за спора факти са: настъпило пътно - транспортно произшествие на 20.09.2022 г., в гр. Габрово, около 12,50 часа, при което водачът на лек 3 автомобил Фолксваген Пасат, с рег. № М044*** В. К., движещ се със скорост около 69 км/ч, застрахован при ответното дружество с полица №

02/122002054923 за срок до 17.07.2023 г., при управление на автомобила е нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 20, ал. 2 ЗДвП, предвиждащ съобразяване на скоростта на движение с конкретните условия, по начин, по който водачът да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, като при възникнала опасност за движението да намали скоростта и да спре/, и реализирал съприкосновение – удар с попътно движещия се в десния край на платното за движение велосипедист, на когото причинил по непредпазливост телесни увреждания.

Във връзка с механизма на ПТП е изготвена съдебно – автотехническа експертиза. Вещото лице изчислява скоростта на движение на лекия автомобил около 69 км/ч, а скоростта на движение на велосипедиста В.

А. – около 15 – 20 км/ч. Според вещото лице водачът на автомобила при разстояние на видимост от 40 – 45 м., възприема велосипедиста като опасност на около 20 м преди мястото на удара и предприема неинтензивно спиране, като удря велосипедиста със скорост около 48 км/ч. Вследствие на инерционните сили А. се удря в предното панорамно стъкло на автомобила, след което следва носене и падане на подлежащия терен. Според вещото лице велосипедиста се е движил на около 0,5 – 0,7 м. от десен край на платното за движение, като не е имал видимост назад, поради което не е имал възможност за предотвратяване на произшествието. От техническа гледна точка като причина за възникване на ПТП сочи възприемането на велосипедиста като опасност на по-късен етап и непредприемане на спиране с максимално усилие на спирачния педал от страна на водача на лекия автомобил. Според вещото лице той е имал техническа възможност да спре или намали скоростта си до скоростта на велосипеда до мястото на удара.

От заключението на съдебно медицинската експертиза се установява, че А. е получил счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен, което е лекувано консервативно чрез поставяне на корсет и аналгетици. Бил на лечение в Ортопедично отделение на МБАВ Габрово за периода 20.09.2022 г.

– 23.09.2022 г. /епикриза от болничното заведение/. Травмата е причинила трайно затруднение на движението на снагата за срок на имобилизация 4 – 6 месеца /при ищеца около 4 месеца/ и временна нетрудоспособност за физически труд 8 – 12 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния 4 процес. Предписан му е корсет, носен в продължение на два месеца, след което още два месеца е носен за по-късо време сутрин и следобед. Можел да се самообслужва, но със затруднение при ставане, сядане и навеждане. Около един месец използвал обезболяващи и различни гелове за мазане, които ползва и в момента с оглед болките при физическо натоварване. В момента движи гръбначния стълб в поясно-кръстцовата област в пълен обем, но има болки при физическо натоварване. Вещото лице констатира и травма в областта на лява подбедрица /силен оток и кръвонасядане/, както и в тилната област на главата, без видими увреждания на меките тъкани на главата. Тези травми са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Травмата на лява подбедрица отзвучава за около три месеца, а травмата на главата се изразявала в главоболие в продължение на една седмица и позиционен световъртеж, който е установен и в момента. На 27.09.2022 г. ищецът постъпва в Кожно отделение на МБАЛ Габрово с обрив в лява половина на лицето, ангажиращ лява орбита и око /епикриза от МБАЛ „Д-р Т.

Венкова“, от която е виден престой за периода 27.09.2022 г. – 04.10.2022 г./.

Диагностицирано е активиране на латентна невроинфекция от подвид на херпесните вируси /херпес зостер/. Според вещото лице това се дължи на снижен имунитет, възможно и след преживяна стресогенна ситуация, каквато е ПТП. Затихването на инфекцията е за около 2 – 3 месеца, през което време А. има силно сърбящ обрив и притваряне на очната цепка на лявото око, поради оток на клепачите. Лекуван медикаментозно. Към настоящия момент няма последици от заболяването. Счупването на тялото на 12-ти гръден прешлен може да се причини при силно огъване на гръбначния стълб в долния му гръден сегмент, в предно-задна посока. Останалите травматични увреждания /на подбедрицата и на главата/ могат да се причинят както при съприкосновение с капака на автомобила, а за главата – с предно панорамно стъкло, така и при последващото падане на подлежащия терен. Към настоящия момент ищецът има периодични болки при физически натоварвания в областта на кръста и периодично позиционен световъртеж при определено положение на главата. В съдебно заседание на 09.05.2023 г. вещото лице пояснява, че като давност от момента на получаване на травмите е нормално да има остатъчни оплаквания, тъй като счупването на тялото на прешлен води до нарушена физическа активност досежно извършването на физическа работа за около една година. Световъртежът вещото лице свързва с 5 черепно-мозъчната травма, често се наблюдава като последица от мозъчно сътресение. Според вещото лице появата на херпес зостер 2-3 дни след инцидента е в причинно-следствена връзка с него. Вирусните херпесни инфекции се получават при срив на имунитета, травма, стрес, интервенция – физически и психически стрес. По отношение на травмата на подбедрицата вещото лице пояснява, че премазване на меки тъкани не е имало и не се е налагала оперативна интервенция. В случая се касае за тежка мекотъканна травма, но без некроза. Получените кръвоизливи са били в мускулите, в кожата, в подкожието, като болките първоначално са били интензивни.

Травмата е от такова естество, че не се налага обездвижване, но трябва да се слагат компреси, да се прилагат гелове с противосъсирващо действие.

Травмата и принудителното обездвижване на счупването на прешлена на гръбначния стълб носи риск от образуване на тромби и за това се прави антиагрегантна профилактика.

За изясняване на фактическата обстановка е разпитан св. И. И.. Той е приятел на ищеца, който разбрал за инцидента от майка му. За пръв път го възприел, когато ходил да го вземе от болницата няколко дни след катастрофата. Имал рана на главата, оплаквал се от много силни болки в кръста, кракът му бил надут. Почти не говорел, едното му око било леко притворено, впоследствие отокът нараствал, установили му херпес зостер.