Решение № 12 от 17.06.2025, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Тополовград, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Христов при участието на секретаря А.В.А. като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Административно наказателно дело № 20242320200092 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбоподателят М. Я. Я. от гр.Х. твърди, че издаденото против него наказателно постановление № 4192 от 12.09.2024 г. на Директора на РДГ – Кърджали, с което му е наложено наказание глоба в размер на 300 лева, за извършено от него нарушение по чл.25 ал.4 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите и горите е незаконосъобразно, неправилно, постановено в нарушение на материалните и процесуалните норми. Жалбоподателят счита, че дадената с НП квалификация на нарушението е непълна, а от там некоректна, като счита, че не са изписани в цялост правно релевантните норми, като според него в случая те са по чл.50 ал.11 вр.чл.25 ал.4 от същата наредба, като според него по този начин за наказаното лице не става ясно в качеството му на какъв му е търсена административнонаказателна отговорност и по този начин е нарушено правото му на защита.

Според жалбоподателя описанието на нарушението е двусмислено, вътрешно противоречиво и хаотично и в крайна сметка остава неясно за колко на брой и какви конкретни по вид действия е санкциониран жалбоподателя.

Според него по този начин грубо е нарушен чл.18 от ЗАНН, когато с едно 1 деяние са извършени няколко административни нарушения и/или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, следва да бъде наложено наказание за всяко едно от тях, а не както в случая е наложено едно единствено наказание. И според него това нарушение на процесуалните правила е от категорията на съществените, ограничаващи правото на защита на наказаното лице. Според жалбоподателя адресат на нормата на чл.25 ал.4 от Наредбата за сечите е лице, което е допуснало оформянето на котли с големина надвишаваща допустимата по този член от същата наредба. Според жалбоподателя обаче такова нарушение, нито в описателната част на акта, нито в постановлението се твърди да е извършено, т.е. налице е категорична липса на синхрон между описанието на нарушението и неговата правна квалификация. Според него това нарушение също е съществено и е ограничило правото на защита на жалбоподателя, като го е лишило от възможността да разбере какво точно се твърди да е извършил или какво изискване е пропуснал да изпълни. Друго нарушение според жалбоподателя – това че констативният протокол е съставен в негово отсъствие. На следващо място, според жалбоподателя фактическото описание на деянието както в АУАН, така и в НП е непълно, тъй като според него не е посочено мястото, където е извършено нарушението, а се сочи адреса на ДЛС Тополовград.

Според него посочената разпоредба чл.257 от Закона за горите е бланкетна и тя не съдържа конкретно правило за поведение, което да се изведе от евентуално издадена заповед. Според жалбоподателят цитираната норма на чл.257, ал.1 т.2 от Закона за горите съдържа три форми на изпълнителното деяние, като административнонаказващият орган и актосъставителя не са посочили конкретното предложение в санкционната норма. По този начин липсва единство на описателната част на нарушението, с приложимата материална норма и нейната цифрова идентификация, и това води до опорочаване на принципа на законност и участие в административно наказателното производство. Освен това, жалбоподателят счита, че е налице нарушение на процедурата по съставяне на акта – няма необходимият брой свидетели, счита че към датата на съставяне на акта е изтекъл срока за ангажиране на отговорността на М. Я., т.е. акта се съставен след тримесечния срок. Счита, че в НП е и друго допуснато съществено процесуално нарушение, както и такова на материалния закон, явяващо се самостоятелно основание за отмяна на НП, а именно: липсват мотиви, не е направена 2 преценка за маловажност на случая.

Поради което моли съда да отмени наказателното постановление и да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят – редовно призован, се явява лично в съдебно заседание, заедно с упълномощения от него процесуален представител – адв.М. П. от АК – Пловдив, който поддържа жалбата.

Наказващият орган – РДГ - Кърджали, редовно призовани се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт М., която визира, че жалбата е неоснователна и недоказана, и не следва да бъде уважавана. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на РДГ – Кърджали.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Свидетелите В. М. и Б. Н. са били горски инспектори към РДГ – Кърджали. На 4.04.2024 г. двамата, в присъствието на жалбоподателя М. Я. Я.

– началник ГСУ към ТП ДЛС – Тополовград, в качеството му на нарушител, са извършили проверка в отдел 83, подотдел Н – ДГТ, като при проверката са установили, че лицето М. Я., назначен със Заповед № РД-1085 за одобряване на карнет опис на 19.06.2023 г. с план извлечение за отдел 83 подотдел Н, в землището на село Светлина, общ.Тополовград, държавна горска територия на ДЛС – Тополовград, в нарушение на чл.25 ал.4 от Наредба № 8 от 05.08.2014 г. за сечите и горите, като е извършено маркиране на дървостоя около котлите, извън ивиците със ширина 15-20 метра, при наличие на подраст от благун и цер и за въпросния подотдел има издадено позволително за сеч № 761878 от 19.02.2024 г. Бил е съставен констативен протокол КОО № 130775 от 04.04.2024 г. в 11.30 часа, като протоколът е бил съставен от св.В. М., при участието на св.Б. Н. и в присъствието на жалбоподателя М. Я.. Преди това двамата служители на РДГ Кърджали са извършили проверка на въпросния отдел и подотдел и директора на ДЛС – Тополовград е изпратил на мястото горския на района – Я.Н., който ги е взел от село Хлябово със служебен автомобил. При тази проверка с джи пи ес са установили отдела в който са извършили проверката и се видяло, че е извършвана сеч, като под формата на котли и между самите котли бил изреден дървостоя на насажденията, като скопеността била паднала на 0,5 – 0,6. По наредба при постепенно 3 контролирана сеч могат да се отварят котли и да се изгради дървостой 15-20 метра ивица до самите котли. След това са установили, че карнет описа е одобрен от жалбоподателя М. Я. Я.. Казали са на директора на ДЛС да извика жалбоподателя, за да му бъде съставен АУАН, защото бил одобрил карнет офис с план извлечение в нарушение на чл.25 от Наредба № 8 за сечта и горите. Директорът извикал М. Я. и бил съставен АУАН КОО № 096929 от 04.04.2024 от горския инспектор В. М. против М. Я. Я., като нарушението е описано, същото както е описано по-горе в констативния протокол и свидетели на извършване или на установяване или при съставяне на акта е записан Б. Н. , който е потвърдил написаното в т.1 от акта. Нарушителят М. Я. е направил възражение, че към датата на съставяне на акта не е присъствал на проверката, вегитацията не е започнала, на дървостоя и на подраста за да се определя, че има подраст от благун и цер. На 19.06.2023 г. е направил възражение, че подраста не е с достатъчно количество на тези места за да се отворят котли. Нарушителят е подписал акта, същият е бил подписан от актосъставителя и свидетеля, като приложения към него са записани констативния протокол, заверено копие от карнет опис от 19.06.2023 г. и заповед за одобряване на карнет опис. Нарушителят е получил акта срещу разписка. След това в законоустановения срок жалбоподателят М. Я. е подал възражение срещу акта, в което е записал че констативния протокол е съставен в негово отсъствие, записал е, че проверката в този подотдел той е извършил на 19.06.2023 г. и на същата дата е одобрен и карнет описа, и в част „особени положения“ по провеждане на сечта е записано, че местата където насаждението е със скопеност по-голямо от 0,8 ще се намали до 0,6 – 0,7 с цел поява на естествено възобновяване, маркирани са предимно кривостъблени, изсъхнали и изоставени дървета. Записал е, че през повторната проверка през месец февруари 2024 г. във връзка с одобрението на технологичния план, поради незапочнала вегетация не е видял промяна във възобновяването. Също така е записал, че в т.4 на акта е цитиран чл.25 ал.4 от Наредба № 8 и твърди, че не е нарушил тази разпоредба, защото не е маркирал насажденията, а одобрил и приел, че в останалата част извън котлите и ивиците е извършено маркиране на единични дървета със санитарен характер. Записал е че минималното количество дървета извън котлите е видно и от сортиментираната маса – по 1,99 куб.метра на декар, на площ от 110 дка са отворени 25 котела с по-малка площ при допустими 33 броя. Поради това 4 моли директора на РДГ – Кърджали да отмени съставения акт.

След това, въз основа на съставения АУАН и съставения констативен протокол, директорът на РДГ – Кърджали е издал НП № 4192 от 12.09.2024 г. против лицето М. Я. Я., с което на основание чл.257 ал.1 т.2 от Закона за горите е наложена глоба в размер на 300 лева за извършено от него нарушение по чл.25, ал.4 от Наредба № 8, за това, че на 19.06.2023 г. в землището на село Светлина, отдел 83, подотдел Н, назначен със заповед на ТП ДЛС – Тополовград № РД 1085 от 12.04.2022 г. за одобряване на карнет опис, е одобрил карет опис на 19.06.2023 г. с план извлечение държавна горска територия, в нарушение на чл.25 ал.4 от Наредбата за сечите и горите, като е извършено маркиране на дървостоя около котлите извън ивиците с ширина 15-20 метра, при наличие на подраст от благун и цер. НП е било връчено на жалбоподателя на 30.09.2024 г. и е било обжалвано от същия с жалба входирана в РДГ – Кърджали на 14.10.2024 г.

Така установената фактическа обстановка се установява от писмените и гласни доказателства, събрани по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице имащо правен интерес от това и е в законоустановения 14-дневен срок. Същата се явява основателна и доказана, и следва да бъде уважена.

На първо място непълна, а от там и некоректна е дадената в НП квалификация на нарушението, като в случая с посочено единствено, че е нарушена нормата на Чл.25, ал.4 Наредбата за сечите в горите, вместо да се изпише в цялост релевантните правни норми, които в случая са по чл. 50, ал.11, вр. чл. 25, ал. 4 от същата Наредба. Без да бъде изписана коректно квалификацията на нарушение, за административно-преследваното лице не може да стане ясно в качеството на какъв му е търсена административнонаказателна отговорност. Само от нормата на Чл.25, ал.4 подобен извод не би могъл да се изведе, а и не е редно да се правят опити да бъде извеждан такъв, още по-малко въз основа на предположения да се прави преценка от съда досежно законосъобразността на издаденото НП. Посочено е още в процесното НП. че същото е издадено на основание разпоредбата на чл. 257, ал.1, т. 2 ЗГ. Същата обаче предвижда налагане на глоба на длъжностни лица или лица упражняващи лесовъдска практика, които не изпълнят или изпълнят несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени им в ЗГ, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания основани на тях. С това си съдържание въпросната разпоредба по дефиниция е 5 бланкетна. което означава, че за коректното и надлежно реализиране на административнонаказателна отговорност по нея, бланкетното съдържание следва задължително да бъде допълнено чрез посочване на друга норма, предвиждаща конкретно правило за поведение или забрана за такова, на съответен субект. В случая това не е сторено, тъй като в НП като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 25, ал. 4 БЕЗ привръзка. Разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от Наредбата предвижда, че "Възобновените участъци се отварят под формата на котли, като сумарната площ на котлите не надвишава 30 % от площта на насаждението. В местата с достатъчно количество подраст се отварят до 3 котела на един хектар, всеки с диаметър до два пъти средната височина на насаждението. Дървостоят около котлите в ивица с ширина 15-20 м може да се изрежда до склопеност 0.5 - 0,6". Очевидно е, че тази разпоредба урежда само определени технически изисквания за маркиране, но не и конкретно правило за поведение/задължение на съответен субект, поради което и няма как да бъде самостоятелно нарушена. При тези съображения процесните АУАН и НП се явяват издадени в нарушение на изискванията за задължително съдържание по чл. 42, ал. 1 т.2-5 и чл. 57, ал. 1, т.1-6 от ЗАНН.