Решение № 1699 от 21.03.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1699 гр. София, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

В. Пейчинова

Теодора И.нова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора И.нова Въззивно гражданско дело № 20221100511408 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273, вр. чл. чл. 317, вр. чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца „С.У.“ ООД (в несъстоятелност), представлявано от синдика В. Р., чрез адв. И. К., срещу решение № 7270 от 28.06.2022 г. по гр.д. № 65850/2021 г. на СРС, ГО, 162 състав, с което е отхвърлен предявеният от „С.У.“ ООД (в несъстоятелност) против „Т.Т.“ ЕООД иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да освободи и предаде на ищеца следните помещения, които са били обект на сключен между страните и прекратен договор за наем: монтажна зала № 1 и № 2 – партер, 2 бр. канцеларии, санитарни възли, коридор и две преддверия, находящи се в сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Белоградчик, находящ се в гр. Белоградчик, ул. „******* (бивш телефонен завод).

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение поради постановяването му в противоречие както с процесуалния закон –чл. 312, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146 ГПК, чл. 314, ал. 3 ГПК и чл. 146, ал. 2 ГПК, така и с материалния закон – чл. 233, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 99 – чл. 102 ЗЗД, чл. 644, ал. 1 ТЗ. Сочи се и необоснованост на извода на съда за липса на валидно отправено и получено изявление на ищеца за прекратяването на наемния договор. Твърди се и незачитане на направено от ответника признание на обстоятелството, че ползва процесния имот. Иска се отмяна на същото и уважаване на предявения иск. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба ответника 1

„Т.Т.“ ЕООД. Същият не е взел участие и в производството пред настоящата инстанция.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

На осн. чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, касаещи фактическата и правна страна на спора. В допълнение към изложеното от СРС и като съобрази доводите във въззивното производство, съдът намира следното:

За да бъде уважен предявеният по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК от „С.У.“ ООД (в несъстоятелност) против „Т.Т.“ ЕООД иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, е необходимо да са налице следните предпоставки: 1) страните да са били обвързани от валидно възникнало наемно правоотношение, по силата на което ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване наетата вещ; 2) прекратяване на наемния договор; 3) неизпълнение на задължението на наемателя за връщане на имота. В тежест на ищеца е да докаже обстоятелствата по т. 1) и т. 2), а в тежест на ответника е да докаже възраженията си – за предаване държането на имота на ищеца след прекратяване на договора, за непрекратяване на договора, за липса на действителен договор за наем и др.

В горния смисъл е и извършения от първоинстанционния съд доклад по делото, поради което оплакването на въззивника за допуснато нарушение на чл. 146, ал. 2, вр. чл.

312, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователно.

В случая е установено наличие на сключен договор за наем от 21.02.2012 г. между „Б.Т.Т.З.“ ЕАД, като наемодател, и „М.-****“ ЕООД, като наемател на процесните помещения.

Не е доказано обаче, че ищецът „С.У.“ ООД (в несъстоятелност) е встъпил като наемодател в договора за наем от 21.02.2012 г., на основание чл. 237, ал. 2, изр. 2 ЗЗД – на основание придобИ.не на собствеността върху отдадения под наем имот от наемодателя „Б.Т.Т.З.“ ЕАД. В договора за наем от 21.02.2012 г. е посочено, че отдаденият под наем обект е описан в нотариален акт № 182, том VI, рег. № 3897, нот. д. № 3050/2007 г. и представлява монтажна зала № 1 и № 2 – партер, 2 бр. канцеларии, санитарни възли, коридор и две преддверия. Този нотариален акт не е представен. Като доказателства за придобИ.не на собствеността върху описаните помещения от предходния собственик и наемодател са представени решение № 10 от 20.02.2015 г. по гр.д. № 357/2014 г. на ОС – Видин, постановено по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 177/28.05.2014 г. по описа на нотариус Р.К.. С решението по чл. 19, ал. 3 ГПК е обявен за окончателен сключен между „С.У.“ ООД и „Б.Т.Т.З.“ ЕАД предварителен договор за покупко-продажба на обекти, описани в цитирания констативен нотариален акт № 182, том VI, рег. № 3897, нот. д. № 3050/2007 г., които са различни от процесните (склад 2 полуфабрикати, сграда „Казбек“, гаражи с, главен корпус, котелна централа, помещение за брикетиране, битовка, централна абонатна станция, пречиствателна станция, производствена станция-казарма, главен корпус 1-2, производствен корпус М-2-галваничен цех, помпена станция, топла връзка, здравен пункт, столова, магазин, складове). Отдаденият под наем имот е различен и от този, предмет на договора за покупко-продажба на недвижим имот от 28.05.2014 г., обективиран в представения от ищеца нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 177/28.05.2014 г. по описа на нотариус Р.К., с район на действие РС – Белоградчик (производствена сграда – цех 40 от 990 кв.м., производствена сграда – цех 21 от 500 кв.м., трафопост, масивна сграда - еструдерен цех от 457 кв.м., склад 120 кв.м. и складова база 490 кв.м.). Не са представени никакви доказателства процесните помещения да са част от някои от обектите на съдебното решение или договора за продажба, нито такава идентичност може да се изведе от описанието на обектите, предмет на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и на сделката.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба за допуснато нарушение на чл.

314, ал. 3 ГПК. Извършването на преценка за придобИ.не на собствеността на процесния имот от ищеца, при наличие на валидно сключено от същия наемно правоотношение с невписан договор за наем, без достоверна дата, се налага във връзка със заявеното от ищеца основание за встъпване в наемното правоотношение по чл. 237, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, превръщането на договора в безсрочен и пораждането на ищеца за възможност за прекратяването му по чл. 238 ЗЗД, с едномесечно предизвестие (и по чл. 644, ал. 1 ТЗ, на която разпоредба се съдържа позоваване във въззивната жалба).

Представеното от ищеца допълнително споразумение от 06.12.2017 г. към договора за наем от 21.02.2012 г. е сключено и подписано не от страните по договора за наем („Б.Т.Т.З.“ ЕАД, наемодател, и „М.-****“ ЕООД, наемател), а от трети за договора лица – „С.У.“ ООД и „Т.Т.“ ЕООД, без данни за правоприемство между тях и страните по наемния договор от 21.02.2012 г. Обстоятелството, че „М.-****“ ЕООД и „Т.Т.“ ЕООД са имали един и същ управител не означава, че изявленията от името на „Т.Т.“ ЕООД обвързват и „М.-****“ ЕООД.

Твърдението във въззивната жалба за новация по чл. 107 ЗЗД е преклудирано, а и същото не се установява от представените по делото доказателства. Новацията е способ за погасяване на облигационни задължения. Действително съществува възможност за подмяна на стария длъжник с нов по силата на договор, сключен само между кредитора и новия длъжник (без съгласието на стария длъжник), при което задължението на стария длъжник се погасява. Не е възможно обаче по този ред (с договор сключен само между наемодателя и нов наемател, без съгласието на стария наемател) наемното правоотношение със стария наемател да се прекрати и старият наемател да се лиши, независимо от волята му, от правото му да ползва наетата вещ.

След като не е доказано твърдението за наличие на облигационно отношение между ищеца „С.У.“ ООД (в несъстоятелност) и ответника „Т.Т.“ ЕООД и качеството на наемодател на ищцовото дружество с право да прекрати договора и да иска връщане 3 държането на веща на основание чл. 233, ал.1, изр. 1 ЗЗД, то предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Поради съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено, включително в частта за разноските.

ВъззИ.емата страна „Т.Т.“ ЕООД не претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, нито по делото има данни за направени такИ..

С оглед на горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7270 от 28.06.2022 г. по гр.д. № 65850/2021 г. на СРС, ГО, 162 състав, изцяло.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4