Решение № 16017 от 12.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16017 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20261110104502 по описа за 2026 година

ЮЛ е предявило срещу К. Г. С. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата от 136 евро, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:

*************, аб. № *********** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 04.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 28.23 евро, представляваща мораторна лихва начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 28.10.2024 г., сумата от 2.70 евро, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 04.11.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 0.75 евро, представляваща мораторна лихва начислена върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2022 г. до 28.10.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 66327/2024 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху 1 главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирала отговор на исковата молба. Посочва, че никога не била ползвала процесния имот, като същият бил ползван от Мартин Георгиев. Твърди, че била продала собствените си идеални части от имота. Моли съда да отхвърли исковете.

Претендира разноски. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален представител.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответниците като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

По делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответникът за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е бил собственик на 1/6 ид. ч от процесния недвижим имот, че ищецът за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е доставил топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: *************, аб. № *********** на стойност съответстваща на правото на собственост от ответника в размер на 136 евро, върху която сума ищецът е начислил мораторна лихва в размер 28.23 евро за периода от 15.09.2022 г. до 28.10.2024 г., че стойността на услугата за дялово разпределение дължима от ответника за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г. възлиза на 2.70 евро, върху която сума ищецът е начислил мораторна лихва в размер на 0.75 лв. за периода от 15.11.2022 г. до 28.10.2024 г., както и че през процесния период ответникът е притежавал правото на собственост върху процесния имот.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото са отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелствата, че ответникът за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е 2 бил собственик на 1/6 ид. ч от процесния недвижим имот. Горното се установява и от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 95 от 09.12.1994 г.,, том LLXXXVI, дело 27380/94 г., както и от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009 г. Съгласно редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. В т. 1 от тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.

153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. С оглед на гореизложеното собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда - етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на ОС на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. При безспорно установеното качество на ответника на собственик на ид. ч. от процесния имот е ирелевантен фактът за фактическото владеене на имота. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ именно собственикът на имота, а не неговите фактически ползватели, има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди, поради което за задължението отговоря собственика, като същият няма пречка впоследствие да претендира заплатените суми от лицето ползващо имота с оглед на вътрешните им правоотношения.

Обстоятелството, че ответникът не е ползвал имота не променя качеството му на потребител или клиент на топлинна енергия за имота.

За пълнота следва да се посочи, че действително ответницата по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 130 от 17.11.2025 г., том XIII, рег. № 27169, дело 2206 от 2025 г. е продала притежаваните от нея ид. ч. от процесния недвижим имот, но доколкото процесния период е от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., през който ответницата е притежавала правото на собственост върхи 1/6 ид. ч. от имота, то същата следва да отговаря за натрупаните през този период задължения за доставка на топлинна енергия съобразно притежаваното от нея право на собственост.

От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия е ответницата по силата правото на собственост. Ответницата следва да отговаря за задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните от нея идеални части през процесния имот, а именно 1/6. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично 3 известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователни се явяват възраженията на ответницата за липсата на облигационна връзка. Следва да се посочи, че по делото не са ангажирани никакви доказателства, от които може да се направи извод, че единият от съсобственици е сключил договор с ищеца за доставка на топлинна енергия.

Настоящият състав намира, че тъй като по делото е безспорно обстоятелството, че стойността на доставената топлинна енергия дължима от ответницата на стойност 1/6 част от цялото задължение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за процесния топлоснабден имот възлиза на сумата от 136 евро, то именно в този размер следва да бъде уважен предявения иск.

След като ответницата не е изпълнила точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация са изпаднали в забава и дължат обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал.

1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е уговорено, че клиентът е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което не е необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл.

86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 28.23 евро за периода от 15.09.2022 г. до 28.10.2024 г., доколкото по делото е отделено за безспорно, че това е дължимия от ответницата размер на мораторната лихва начислена върху главницата за топлинна енергия.

Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).