Решение № 767 от 21.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 767 гр. Пловдив, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330111671 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А” /с правоприемник „Юробанк България“ АД/ против Д. Х. М. се твърди, че с договор за потребителски кредит с номер .... на ответника бил отпуснат паричен кредит. Изложени са обстоятелства за сключване на договора от разстояние. Кредитът следвало да бъде изплатен на 24 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 150.91 лв. Кредитополучателят заплащал еднократно и „Такса ангажимент“, срещу която кредиторът сключвал договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на параграф 1, т.5 от ДР на ЗПК. Месечните погасителни вноски съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалба на кредитора.

Ответникът преустановил редовното обслужване на кредита на 15.04.2021г., към която дата били погасени 4 бр. месечни погасителни вноски. Посочено е, че на основание чл.3 от договора, при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни погасителни вноски, считано от падежната дата на втората погасителна вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, предвид което на 07.10.2021г. на ответника била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство, по ч.гр.дело № 823/2022г., като във връзка с дадени от съда указания по цитираното дело, се и 1 предявяват настоящите искове. Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че е налице вземане от страна на ищеца от ответника в размер на сумите от 2590.22 лв. главница, 427.98 лв. възнаградителна лихва за периода от 15.04.2021г. до 15.11.2022г., 177.71 лв. мораторна лихва за периода от 15.05.2021г. до 16.01.2022г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на дължимите суми. Претендирани са направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Д. Х. М., със становище за неоснователност на предявените искове, по основание и размер. Оспорва се сключването на договора за кредит, предоставянето на преддоговорна информация, предоставянето на ответника на паричната сума, както и настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. Счита, че клаузите на договора са неравноправни, същите не били уговорени индивидуално, поради което се явявали нищожни. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 823 по описа на Пловдивски районен съд за 2022г. се установява, че по заявление на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е издадена заповед № 463 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 25.01.2022г., с която е разпоредено длъжникът Д. Х. М. да заплати на заявителя сума в размер на 2 590.22 лв. главница, ведно със законна лихва от 24.01.2022г., сумата от 427.98 лв. договорна лихва за периода от 15.04.2021г. до 15.11.2022г., сумата от 177.71 лв. мораторна лихва за периода от 15.05.2021г. до 16.01.2022г., както и държавна такса в размер на 63.92 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

По делото е представен договор за потребителски паричен кредит ..... сключен между ищцовото дружество, в качеството му на кредитор и Д. Х. М., в качеството му на кредитополучател, с предмет на договора сумата от 2549 лв. Инкорпориран е в договора погасителен план, според който заемната сума е следвало да бъде върната на 24 равни вноски, всяка от които в размер на 150.91 лв., с последна падежна дата 15.11.2022г.

Представен е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което процесният кредит по договора за потребителски кредит .... е усвоен на 26.11.2020г. за покупка на смартфон „Apple“ на стойност 2 549 лв. Сключена е застраховка сигурност на плащанията на стойност 489.41 лв., включена в главницата на заема и стойността на кредита възлиза на 3 038.41 лв. Общото задължение е в размер на 3 621.84 лв., с включена договорна лихва от 586.43 лв. От „Зора М.М.С“ ООД е издадена фактура № 0727136168/26.11.2020г. на стойност 2 549 лв. Към датата на завеждане на заявлението по чл.410 ГПК – 24.01.2022г. размерът на задълженията на ответника е 2 590 лв. главница с включена застраховка и 427.98 лв. възнаградителна лихва за периода от 15.04.2021г. до 15.11.2022г. След 2

24.01.2022г. плащания от страна на ответника не са извършвани. Общото задължение е в размер на 3 017.98 лв.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 823 по описа на Пловдивски районен съд за 2022г., че издадената заповед за изпълнение № 463 от 25.01.2022г. е връчена при условията на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

Видно е от приложения към исковата молба договор за потребителски кредит ....., че същият е сключен между страните по делото, за сумата от 2 549 лв., които е следвало да бъдат погасени на 24 равни вноски, всяка от които в размер на 150.91 лв. Установява се, че кредитът е усвоен за покупка на смартфон, като според заключението на съдебносчетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, издадена е от „Зора М.М.С“ ООД фактура на дата 26.11.2020г. на стойност 2 549 лв. с ДДС. С отговора на исковата молба е оспорено сключването на договора за кредит и получаването на съгласие от ответника за това, но положените подписи на кредитополучателя на договора за кредит и Условията по договора не са оспорени, поради което съдът намира, че същите са автентични и по делото е установено наличието на облигационно отношение между страните. Предвид предоставянето на заемната сума се налага извод, че кредиторът е изпълнил задължението си по договора, като за ответника е възникнало задължението да погаси кредита н а 24 вноски, в посочените в погасителния план размери и на съответните падежи.

В исковата молба се твърди, че ответникът е преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 15.04.2021г., към която дата са погасени 4 бр. месечни погасителни вноски. С отговора на исковата молба е направено възражение, че не е налице обявена от ищеца предсрочна изискуемост на договора за кредит. С оглед задължителните указания по тълкуването на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции по т. 18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, фактическият състав, пораждащ възможността кредитора да получи предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на длъжника срок налага позоваване на две предпоставки: обективен факт, уговорен като основание за едностранно изменение на договора, и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало до длъжника. Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, даденото в цитираното ТР разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери приложение по аналогия, поради което и следва да се приеме, че предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, и това волеизявление трябва да е достигнало до длъжника. В 3 настоящия случай не се установява при условията на пълно и главно доказване покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнала до ответника – кредитополучател, доколкото липсват доказателства такова уведомление да е изпратено по пощата или по друг начин, съответно липсват данни то да е достигнало до адресата си. В случая обаче в хода на производството по делото е настъпил падежът на последната погасителна вноска по договора – 15.11.2022г., поради което съдът намира, че този факт следва да бъде съобразен съобразно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК.

С отговора на исковата молба се оспорва дължимостта на претендираните суми, като се сочи, че клаузите на договора са неравноправни, същите не са уговорени индивидуално, поради което се явяват и нищожни.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. В договора са посочени като абсолютни стойности лихвеният процент по заема – 18.03 % и ГПР- 19.60 %. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР.

Посочен е фиксиран лихвен процент по заема, както и годишно оскъпяване по същия, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. В случая се установява, че при сключване на договора за кредит страните са установили задължение за покупка на застраховка „Сигурност на плащанията“, като дължимостта на застрахователната премия е определена към момента на сключване на договора и е включена в размера на погасителните вноски и в общия размер на задълженията по кредита. В Условията към договора е посочено, че размерът на плащанията се формира от предоставената главница, в която се включва и такса ангажимент, както и от задължението за заплащане на застрахователна премия. Следователно, доколкото задължението за заплащане на застрахователна премия е установено към момента на сключване на договора и формира общата стойност към плащанията по кредита, последното е следвало да бъде съобразено при определяне на годишния процент на разходите по кредита. От съдържанието на договора не става ясно включена ли е в него застраховката, която също е описана като дължима сума, следователно не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Не стана ясно и какъв е размерът в лева на възнаградителната лихва, тъй като това не е посочено нито в Параметри и условия по договора, нито се изяснява от инкорпорирания в договора погасителен план. От погасителния план не може да 4 се направи извод и с всяка от погасителните вноски от 150.91 лв. какви по вид и размер задължения по договора се погасяват ежемесечно. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи остават неизвестни и на практика така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на предоставения ресурс. Предвид изложеното, следва да се приеме, че кредитното правоотношение между страните е недействително на основание чл. 22, вр. чл.