Решение № 94 от 18.05.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Бургас, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20222000500120 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 1485/04.02.22г. на БОС от “Дженерали застраховане” АД, с ЕИК:

030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал.

Дондуков“ № 68, чрез ю. к. В. Т., против решение № 31 от 11.01.22г. по гр.д.

№ 20212100100523/2021г. на БОС, в частта, с която е уважен предявеният от Ф. Х. П., с ЕГН: **********, като майка и законен представител на малолетното дете И. В. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „Г. И.“ № *, против дружеството иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за присъждане на сума за размера над 15 000лв. до присъдения размер от 30000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 30.08.2020г., причинено от В.

И. П. при управление на л.а. „Мерцедес А 170“ с рег. № А 2084 НА, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото, съобразно уважената част от иска. Заявява, че в горните части решението не е правилно.

Излага аргументи, позовава се на недоказаност на онзи интензитет на болките и страданията на въззиваемия, който да обоснове заплащане на обезщетение в цитирания размер. На изложените основания моли за отмяна на посоченото решение на БОС в обжалваната част и отхвърляне отчасти на предявения иск.

Няма доказателствени искания. Претендира разноски.

1

Въззиваемият И. В. П., представляван от своята майка и законна представителка Ф. Х. П., оспорва въззивната жалба в депозирания по реда на чл. 263 ГПК отговор. Излага подробни аргументи за потвърждаване на решението в обжалваната част. Няма доказателствени искания. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Предявеният иск пред БОС е с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БОС е образувано по искова молба от И. В. П., представляван от своята майка и законна представителка Ф. Х. П., чрез адв.

П. В., против “Дженерали застраховане” АД, гр.София, с предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната главница, считано от 30.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Твърди, че на 30.08.2020г. пострадал при ПТП. Застрахованият при въззивника със задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите водач на лек автомобил "Мерцедес А 170", с peг. № А 2084 НА, допуснал ПТП, като в резултат от техническа повреда, автомобилът се преобърнал през таван, както и се завъртял около оста си. Пътуващият на задната седалка И.П. получил открита рана по окосмената част от главата, мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма и др.неуточнени рани по главата. На същата дата постъпил в шокова зала на „УМБАЛ – Бургас“ АД, където е приет в отделението по неврохирургия.

Заявява, че в резултат от ПТП-то претърпял болки и страдания, като възстановителният период продължил 35 дни. В следствие от произшествието получил голям загрозяващ белег на лицето, който е невъзможно да бъде заличен през следващите години от развитието му, докато не настъпи физическото съзряване и спре физическият растеж. Заявява, че има и белег на дясната страна на носа, също в резултат от ПТП-то. Твърди, че уведомил въззивника за настъпилите вреди и му било предложено обезщетение в размер на 15 000лв., което счел за недостатъчно. Ето защо между страните не било постигнато споразумение и сумата не била заплатена от Застрахователя.

На основание всичко така изложено, претендира от Застрахователя по договор за застраховка „ГО“ за МПС-то, причинило ПТП-то, обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в горепосочения размер. Моли за присъждане на разноски. Ангажира доказателства.

В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по 2 реда на чл. 131 ГПК, въззивникът оспорва иска. Признава наличието на застрахователно правоотношение за ППС, причинило ПТП-то. Оспорва механизма на ПТП, станало причина за инцидента и за претърпените телесни повреди, болки и страдания. Позовава се на преекспониран обем на твърдените вреди, а именно: счита, че въззиваемият е хоспитализиран в добро общо състояние, изписан е само след 2 дни, травмите са леки и поради ниската му възраст биха се преодолели много лесно. Счита, че белегът на лицето може да бъде заличен в един момент, не толкова отдалечен във времето, както се посочва в исковата молба. Позовава се на липса на поставен предпазен колан – основание за признаване на съпричиняване на вредите.

Оспорва присъждането на законна лихва върху сумата от 15 000 лв., която дружеството е предложило доброволно да изплати, преди завеждане на исковата молба. Заявява, че въпреки отправената покана, въззиваемият не е посочил банкова сметка, по която да бъде преведена сумата. Ето защо Застрахователят следва да бъде освободен от последиците на забавата по правилото на чл. 95 и сл.ЗЗД, а също така и от заплащане на разноски по делото за съответната част претендираното обезщетение. Моли за присъждане на разноски. Също ангажира доказателства.

Страните не спорят, затова съдът приема за установено по реда на чл.

153 ГПК, че със застрахователна полица № BG/08/120902374208, между застрахователя и св. В.П. е сключен валиден и действащ към датата на настъпване на събитието, договор за застраховка „ГО на МПС“ за л.а. марка "Мерцедес А 170“ с peг. № А 2084 НА.

Също така е безспорно, че на 30.08.2020г., около 13.20ч. на суха настилка, при дневно осветление, по пътя гр. Айтос – гр. Карнобат, в близост до с. Черноград, на ППЕ 773 - 460км., лек автомобил марка „Мерцедес А 170“ с рег.№ А 2084НА, управляван от св. В. П., претърпял ПТП. От експертното заключение по назначената и приета САТЕ се установява механизмът на ПТП-то, по обяснения на водача му. Става ясно, че при управление по пътя, в резултат от разкъсана задна лява гума, автомобилът се отклонил наляво, към насрещното платно за движение и банкета. Завъртял се около вертикалната си ос и загубил надлъжна и напречна устойчивост. След завъртане в посока, обратна на часовниковата стрелка, се превъртял по надлъжната ос и се ударил с предната част до челното стъкло в пътната настилка и легнал на лявата страна. При това въртеливо движение на возилото, въззиваемият получил описаните по делото травми.

Експертът е отговорил на възражението по отговора срещу исковата молба за непоставен предпазен колан от страна на пострадалия в следния смисъл: Според в. л. Т., изслушан в с.з. на 14.12.2021г. по гр.д.№ 20212100100523/2021г. по описа на БОС, основното предназначение на предпазния колан е да придържа тялото на пасажера към седалката и да предотврати политане в посока на удара. В конкретния случай, обаче, предпазният колан не може да помогне, поради механизма на ПТП-то: автомобилът се е въртял настрани, по таван, т.е. по такъв начин, че коланът не 3 е в състояние да задържи тялото.

За доказване на факта на поставен предпазен колан по делото са събрани и гласни доказателства. От показанията на св. П., водач на лекия автомобил и баща на пострадалия И. П., се установява, че всички в колата пътували с поставени предпазни колани и това ги спасило и помогнало да не изхвърчат от колата.

При удара въззиваемият пострадал и бил откаран в „УМБАЛ – Бургас“ АД, където били установени травмите му.

От приложената на стр. 12 по гр. д. № 523/2021 г. на БОС епикриза на Неврохирургично отделение на „УМБАЛ – Бургас“ АД, се установява, че на 30.08.2020г. въззиваемият е постъпил след ПТП-то в задоволително общо състояние. На главата била установена разкъсно-контузна рана, във фронталната област с чужди тела – стъкла, изчистени в болницата.

Окончателната поставена диагноза е „открита рана по окосмената част от главата“ и придружаващи заболявания: мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, други уточнени травми на главата“. На 02.09.2020г. е изписан в добро общо състояние.

Безспорно е по делото, че на 28.09.2020г. – стр. 9 по делото, В. П. уведомил Застрахователя за ПТП-то и поискал, в качеството си на баща и законен представител на детето – настоящият въззиваем, да получи обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди.

С писмо изх.№ 310021788/19.10.2020г. на „Дженерали“ АД страната е уведомена, че въззивникът предлага обезщетение в размер на 15 000лв., които доброволно ще изплати в срок от 10 работни дни, считано от подписване на извънсъдебно споразумение при тези условия и след посочване на банкова сметка за увреденото лице.

С повторно писмо – изх. № 310023662/11.12.2020г. на въззивника – стр. 11 по делото, страната повторно е уведомена, че Застрахователят приема да изплати 15 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, но не е представена банкова сметка на увреденото лице. Ето защо дружеството не може да изпълни доброволно поетия ангажимент.

При изложеното и горните две писма, се налага се налага извод, че със сила на присъдено нещо е установено ангажиране на отговорността на Застрахователя по иска по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетяване на причинените на въззиваемия И.П. неимуществени вреди, в резултат от ПТП, настъпило на 30.08.2020г., около 13.20ч., по пътя гр.Айтос – гр.Карнобат, в близост до с.Черноград, на ППЕ 773 - 460км, като ПТП-то е причинено от застрахован при въззивника водач по задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите.

При определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът съобрази следното: Става въпрос за дете, на навършени 8 години към датата на инцидента. В момента на ПТП-то, 4 бащата – водач на автомобила, реагирал незабавно, като извел децата си от колата – пострадалия И. и другото дете – Е. Иво стоял като неадекватен, имал кръв по лицето и след това започнал за плаче. Мислел, че умира. Пътници от други автомобили, преминаващи покрай ПТП-то, сигнализирали на тел.112 и дошла линейка, която откарала семейството в болница. Раните на детето били обработени и то било обезболено. През двете вечери, които прекарали в болницата, И. плачел и се оплаквал от главоболие.

След инцидента, на челото на детето останал белег, в неокосмената част на главата, груб и много забележим. Според св. П., децата започнали да му се подиграват, да разпитват откъде е белегът, да го питат кога ще се премахне и т.н., като всички тези обсъждания натъжавали детето и то се изолирало. За сметка на това, започнало повече да се занимава самостоятелно в къщи и се подобрили резултатите му в училище. Останала, обаче, психична травма, защото вече се страхувало да се качи в лек автомобил и бащата се принудил да взема микробус от трети лица, когато се наложи да го транспортира.

По делото е изслушана и Ф. П. – майка и законна представителка на малолетния И. П., чиито обясненията съдът не взема предвид и не цени, понеже тя има качество на законен представител на страната в процеса и не може да бъде разпитвана и в качеството на свидетел.

От разпита на св. К. – вуйна на детето, се установява, че при посещението й в болницата не е успяла да разговаря с И., понеже той не отговарял на въпросите й и не реагирал, поради приложените медикаменти.

На следващия ден отново го посетила и детето се оплакало, че го боли главата и главоболието продължило около 2 седмици. През възстановителния период у дома И. отслабнал, не се хранел добре и изглеждал потиснат. Шокът дошъл след свалянето на превръзките, когато видял белега и това силно го разстроило. Споделял, че децата на училище му се подиграват, наричат го „белязания“ и това силно го обижда и започва да плаче. Затова се е затворил в къщи, не иска да излиза, само стои в къщи и учи.