Решение № 229 от 18.06.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Русе, 18.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова при участието на секретаря Мариета Цонева в присъствието на прокурора Г. М. М. като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Гражданско дело № 20224500100674 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид:

Ищецът И. Ж. Ш., от гр.Русе, твърди, че от 2004г. работи в системата на МВР. През 2011г. работел като полицай, младши автоконтрольор I степен, в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ при сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР-Русе, категория Е-II степен, звание сержант, осъществяващ административно-контролна дейност.В този период срещу него било образувано Досъдебно производство №20-П/2011 по описа на Следствен отдел на СГП, за престъпление по чл.387,ал.1;чл.302,т.т.1и 2 вр. чл.301,ал.3 предл.1,вр.ал.1, вр.чл.20,ал.2 вр.ал.1 от НК и чл.387,ал.1,предл.2 от НК.

На 11.03.2013 г. му е повдигнато обвинение с постановление за привличане на обвиняем от следовател към Софийска градска прокуратура /СГП/ за престъпления по чл.302,т.2 и т.1, вр. ал.2, вр чл.301, ал.3, пр.1, вр ал.1, пр.1, вр чл.20, ал.2 НК и по чл.387, ал.1, пр.2, ал.1 НК и му била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000лв.В исковата молба се твърди, че с постановление от 27.01.2014 г. на прокурор от СГП наказателното производство е прекратено частично за престъпление по чл.

1

387, ал.1 от НК и чл. 301, ал. 3 пр. 1 от НК, и е отменена мярката за неотклонение.

На 17.03.2014 г. с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от прокурор от СГП на ищеца било повдигнато обвинение за това, че 03 срещу 04.07.2011 г. в гр. Русе, Околовръстно шосе, в близост до „КАТ — МВР", в качеството си на длъжностно лице - полицейски орган - полицай, младши автоконтрольор осъществяващ административноконтролна дейност в съучастие като съизвършител с М.Р.И. по време на извършване на пътна полицейска проверка на свидетеля С.Д.Д. е поискал и приел от Д. дар, който не му се следва - 100(сто) румънски леи, с левова равностойност 46,31 лв. за да не извърши действия по служба - да не състави акт за установяване на административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

По така повдигнатото обвинение в РОС е внесен обвинителен акт срещу ищеца и срещу М.Р.И. за извършено престъпление по чл. 301, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и е образувано НОХД № 20/2015 г. по описа на РОС. С определение от 25.02.2015 г. съдът е прекратил производство и е върнал същото на Окръжна прокуратура - Русе.

След връщане на делото, СГС повдигнало на И. Ш. нови обвинения.На 22.04.2016 г. с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение на ищеца е повдигнато обвинение, за това, че на 04.07.2011 г. за времето от 03:00 ч. до 06:00 ч. в гр. Русе, Околовръстно шосе, в близост до „КАТ - МВР“, в качеството си на длъжностно лице - полицейски орган полицай, младши автоконтрольор в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" осъществяващ административно-контролна дейност, в съучастие, като съизвършител с М.Р.И. по време на извършване на пътна полицейска проверка на свидетеля С.Д.Д. е поискал и приел от св. Д. дар, който не му се следва 100(сто) румънски леи, с левова равностойност 46,31 лв. за да не извърши действия по служба да не състави акт за установяване на административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

На 18.04.2017 г. с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение на следствен отдел от СГП на ищеца е повдигнато обвинение за това, че на 04.07.2011 г. за времето от 03:00 ч. до 06:00 ч. в гр.

Русе, Околовръстно шосе, в близост до „КАТ - МВР“, в съучастие, като 2 съизвършител с М.Р.И. по време на извършване на пътна полицейска проверка е поискал и приел от свидетеля С.Д.Д. дар, който не му се следва 100(сто) румънски леи, с левова равностойност 46,31 лв. за да не извърши действия по служба да състави акт за установено административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а именно свидетелят управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред - престъпление по чл. 302, т.

1, вр. чл. 301, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.По това обвинение е внесен обвинителен акт и е образувано НОХД №306/2017 г. на РОС. С присъда от 19.09.2018 г. ищецът бил оправдан. По протест на РОП е образувано ВНОХД № 16/2019 г. на ВТАС. С решение от 19.06.2019 г. на ВТАС присъдата е потвърдена. Апелативна прокуратура - Велико Търново протестирала това решение и е образувано КНОХД № 1036/2019 г. на ВКС. С решение от 17.01.2020 г. ВКС потвърдил Решение № 121/19.06.2019 г. на ВТАС.Ищецът бил окончателно оправдан по всички обвинения.

Ищецът твърди, че във връзка с образуваното досъдебно производство от 2011 г. за посочените престъпления, срещу него било образувано и административно дисциплинарно производство и бил отстранен от работа, а впоследствие и уволнен със заповед на Директора на ОДМВР от 2012 г.Обжалвал заповедта и същата била отменена от Административен съд - Русе по Адм. дело № 294/2012 г. Решението на Адм С - Русе било обжалвано от Директора на ОДМВР - Русе и е образувано Адм.д. № 2241/2015 г. на ВАС. С решение от 30.10.2013 г. ВАС е оставил в сила решението на Адм С Русе.Твърди още, че в ъпреки че бил лишен от възможността да заема длъжността преди уволнението за период от 11 месеца, след постановяване на решението на ВАС, са му били изплатени възнаграждения за период само от 6 месеца.След постановяване на решението на ВАС ищецът отново постъпил на работа в ОДМВР, но било трудно да изпълнява служебните си задължения и да поддържа отношения с колегите си предвид продължаващото разследване.

В исковата молба се твърди, че наказателното производство водено от Прокуратурата е продължило общо - досъдебна и съдебна фаза почти 10 години. Наказателното производство и водените по делото съдебни заседания станали достояние на неограничен кръг от хора; то било отразявано и по медиите. С оглед обвинението ищецът станал обект на коментари, на недоверие, както по отношение на свои познати, така и на колеги. Изпитвал 3 силни притеснения за това, че едно евентуално осъждане ще доведе до уволнение. В семейството му също много се притеснявали. Налагало се на дъщеря му, която била в невръстна възраст да отговаря на въпросите дали ще влезе в затвора и тя дали ще може да го вижда. Всичките му приятели и близки били много притеснени от воденото производство. Вътрешното напрежение и тревожността се отразили много негативно на здравословното му състояние. Станал нервен и раздразнителен. Въпреки пълното му оправдаване продължавал да живее с притеснения за накърненото си име.

Предвид преживените тревоги и притеснения претендира ответникът да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди. Във връзка с наказателното производство е направил разходи и за заплащане на адвокатско възнаграждение, поради което предявява иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3000 лв.Иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника д а му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение, в размер на 50000 лв, както и обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 3000лв, ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на исковата молба, до окончателното им изплащане. Претендира и разноски по делото.

Ответникът Прокуратурата на Република България, изразява становище, че п р е д я в е н и т е искове са допустими, но по същество

– неоснователни.Ответникът оспорва претенциите за неимуществени и имуществени вреди като твърди, че ищецът не сочи доказателства за твърдените от него претърпени вреди, а именно, че е станал обект на коментари и обсъждане отстрана на колеги и познати, че воденото наказателно производство е станало достояние на неограничен кръг лица. Не представя и доказателства за това, че е изпадал в тежки състояния.

Ответникът твърди, че при предявяване на претенциите не е съобразено обстоятелството, че на ищеца е била наложена само една мярка за процесуална принуда, а именно мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 2000 лв., която впоследствие е отменена. Никакви други мерки за процесуална принуда не са му били налагани. Ответникът счита, че производството не е продължило в неразумни срокове предвид 4 обстоятелството, че обвиняем по делото е и друго лице, което усложнява изясняването на фактическата обстановка.

По отношение прекратяване на служебното правоотношение на ищеца с оглед започнатото дисциплинарно производство ответникът счита, че е недопустимо да носи отговорност във връзка с това уволнение, тъй като то е наложено от Директора на МВР - административен орган, който е действал в условията на оперативна самостоятелност, а не в условията на обвързана компетентност. В този смисъл Прокуратурата на РБългария не е пасивно легитимирана да отговаря за вреди, които евентуално са настъпили вследствие на действия на административния орган.

Моли съдът да отхвърли исковете, като неоснователни, алтернативно при законните последици.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 11.03.2013г., издадено от следовател в СО на СГПСофия, се установява, че на 11.03.2013г. ищецът по настоящото производство И. Ж. Ш. е привлечен като обвиняем за това, че на 03 срещу 04.07.2011 година в гр. Русе, Околовръстно шосе, в близост до „КАТ — МВР", в качеството си на длъжностно лице - полицейски орган - полицай, мл.автоконтрольор I степен, в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" при сектор „Пътна полиция" в съучастие като съизвършител с М.Р.И., в качеството му на полицейски орган – държавен служител в МВР – полицай, осъществяващ административно-контролна дейност, по време на извършване на полицейска проверка, поискал и приел от свидетел дар 100 (сто) румънски леи, с което нарушил съответни законови и подзаконови нормативни норми, да състави на свидетеля акт за АУАН, във връзка с констатираното извършено нарушение от свидетеля - нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на неустановен водач.Обвинение повдигнато и за това, че на 03 срещу 04.07.2011 г. в гр. Русе, Околовръстно шосе, в близост до „КАТ — МВР", в качеството си на длъжностно лице - полицейски орган полицай, младши автоконтрольор I степен, в група „Организация на 5 движението, пътен контрол и превантивна дейност" при сектор „Пътна полиция" И. Ш. като осъществявал административно-контролна дейност злоупотребил със служебното си положение и не изпълнил определени служебни задължения, а именно да състави акт за установено административно нарушение по чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, от което са произлезли вредни последици изразяващи се в осуетяване на внасянето на глоба в Републиканския бюджет от неустановено лице и реализиране на наказателната отговорност на това лице.Престъпленията са квалифицирани по чл.302, т.1, вр. с чл.301, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК и по чл.387,ал.1 от НК.

С Постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 27.01.2014 г. на прокурор при СГП образуваното против И. Ш. и против други лица наказателното производство по ДП №20-П/11 е било прекратено за извършени от обвиняемите престъпления по чл.387 от НК и по чл.301 НК.Отменени са и мерките за неоклонение – „парична гаранция“ от 2000лв.

С Постановление за привличане на обвиняем от 31.01.2014г. на прокурор при СГП И. Ш. е привлечен като обнияем за това, че на 03 срещу 04.07.2011 г. в гр. Русе, Околовръстно шосе, в близост до „КАТ — МВР", в качеството си на длъжностно лице - полицейски орган - полицай, младши автоконтрольор осъществяващ административно- контролна дейност в съучастие като съизвършител с М.Р.И. по време на извършване на пътна полицейска проверка на свидетеля С.Д.Д. е поискал и приел от Д. дар, който не му се следва - 100(сто) румънски леи, с левова равностойност 46,31 лв. за да не извърши действия по служба - да не състави акт за установяване на административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.