Решение № 969 от 05.05.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 969

Перник, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ИВАЙЛО ИВАНОВ

Членове:

КИРИЛ ЧАКЪРОВ

СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА

При секретар АННА МАНЧЕВА и с участието на прокурора БИСЕР ИГНАТОВ КОВАЧКИ като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА канд № 20267160600206 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Т**** – П*****“ АД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], Т*** „Р***“, представлявано от изпълнителния директор инж. Б. Б., против Решение № 8*** от 23.02.2026 година, постановено по АНД № 19*** по описа за 2025 година на Районен съд П****.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 1*** от 03.12.2025 година, издадено от инж. И. М. П. - директор на Р*** и*** по о*** с***и в*** С***, с която на „Т*** – П****“ АД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], представлявано от изпълнителния директор Б. Б., на основание чл. 53 и чл. 83, ал. 1 и ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания и чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл. 123в, т. 2, във връзка с чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда.

Касационният жалбоподател счита оспореното решение на първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. По същество излага доводи, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с това, че при съставяне на АУАН не са присъствали свидетели. На второ място сочи за нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, касаеща датата на извършване на нарушението и неяснота относно периода на осъществяването му поради непосочване на начален момент. На следващо място се навеждат твърдения за нарушение на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, във връзка с индивидуализация на наказанието, така също и че наказателното постановление е издадено в противоречие с нормата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Твърди се, че не са събрани достатъчно доказателства, които да водят до категоричен извод, че дружеството е нарушило Условие 8.3.1.2 от Комплексно разрешително /КР/ № 53-Н1***/ 2021 година. Предвид изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който оспореното решение да бъде отменено, респективно да бъде отменено и потвърденото с него наказателно постановление.

В проведеното съдено заседание на 29.04.2026 година, касационният жалбоподател, редовно призован се представлява от юрисконсулт С. С., който поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи. Моли съда да постанови съдебен акт, с който обжалваното решение на районния съд бъде отменено като незаконосъобразно, съответно да постанови решение, с което да бъде отменено изцяло издаденото наказателно постановление.

В проведеното съдено заседание на 29.04.2026 година, ответникът по касационната жалба – директора на Р*** София редовно призован не се явява, представлява се от старши юрисконсулт С. Д., която оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.

В проведеното съдено заседание на 29.04.2026 година, представителят на Окръжна прокуратура П**** прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага да бъде оставено в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.

Административен съд - П****, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което постановеното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

В хода на настоящото производство се установи, че на „Т****– П****“ АД е издадено Комплексно разрешително № 53-Н1-И***/2014 година за експлоатация на следната инсталация и съоръжения: „Горивна инсталация за производство на топлинна и електрическа енергия“. С Решение № 53-Н1-**/2021 година комплексното разрешително е актуализирано.

С Акт за установяване на административно нарушение № 7**/2025 година от 11.06.2025 година, издаден от старши експерт в отдел „Контрол на компонентите и факторите на околната среда“ /ККФОС/, Дирекция „К***и п*** д**“ /КПД/ при Р*** и*** по о***с*** и в*** С*** /Р*** С***/ е установено, че на 02.01.2024 година, в [жк], [населено място], на площадката на ТЕЦ „Република“, „Т*** – П***“ АД в качеството си на оператор на горивна инсталация за производство на топлинна и електрическа енергия не е изпълнило задължението си по Условие 8.3.1.2 от Комплексно разрешително № 53-***2014 година, актуализирано с Решение № 53-Н1-И***/2021 година, издадено от Изпълнителния директор на И***. В условието, таблица 8.3.1.2- след писмено потвърждаване от Р*** за изпълнение на Условие 3.6 са посочени разрешените за употреба горива в Т*** „Р***“, а именно: за ПГ № ***- природен газ, за ПГ № **- въглища и брикети, за ПГ № *- въглища и брикети, КГ № ** - природен газ, КГ № 2 - природен газ и КГ № 3 - природен газ. Съгласно тези условия на дружеството не било позволено да използва като гориво при работата на инсталацията биомаса, а с Писмо вх. № 7***/02.04.2025 година операторът предоставил в инспекцията Годишен доклад за изпълнение на дейностите, за които е предоставено КР /ГДОС/ за 2024 година, в който е отчетено употребата на непозволено гориво – 103 970 тона биомаса. Посочва се също, че от страна на директора на Р**** С*** на оператора е дадено предписание № 17*** от 16.04.2025 година, като в негов отговор с Писмо вх. № 9994 от 30.04.2025 година „Т**** П***“ АД е предоставила изискващата информация и от ежедневните справки за изгорените горива е видно, че на дата 02.01.2024 година в централата е използвано и изгорено неразрешен вид гориво – биомаса, в количество 510 тона. Въз основа на това се установява, че „Т**** П***“ АД е нарушила Условие 8.3.1.2 от КР. Извършеното деяние е било квалифицирано от страна на актосъставителя като нарушение по чл. 123в, т. 2 от ЗООС. АУАН е връчен на представител на нарушителя на 11.06.2025 година /лист 15/.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу констатациите,обективирани в АУАН.

Въз основа на съставения АУАН, Директорът на Р**** С*** е издал Наказателно постановление № 1*** от 03.12.2025 година, с което на основание чл. 53 и чл. 83, ал. 1 и ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания и чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда е наложил на „Т**** – П****“ АД, с [ЕИК], с адрес: [населено място], [жк], представлявано от изпълнителния директор Б. Б. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева за извършено административно нарушение на чл. 123в, т. 2, във връзка с чл. 164, ал. 1 от ЗООС.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд П****, който с Решение № 8*** от 23.02.2026 година, постановено по АНД № 19*** по описа за 2025 година го е потвърдил изцяло.

За да постанови атакуваният съдебен акт първоинстанционния съдебен състав, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и след техния анализ съвкупен и поотделно е приел от фактическа страна, отразената в АУАН и НП фактическа обстановка.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, след извършване цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на имуществената санкция и във връзка с доводите на жалбоподателя, в решението е прието, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП са спазени изцяло императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, тъй като са изложени всички обстоятелства необходими за установяване на вмененото административно нарушение. Приел е също, че по категоричен начин е било доказано извършеното от страна на настоящият жалбоподател административно нарушение и правилно същият е бил подведен под административнонаказателна отговорност. Съдът е счел, че така определеният размер на наложената имуществена санкция е законосъобразен. С тези мотиви е потвърдил наказателното постановление.

Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Решението е неправилно, тъй като е поставено в нарушение на материалния закон, като основанията за това са следните:

Моментът на преценка на обстоятелствата има ли данни за извършено административно нарушение и кой е неговият автор, е обективен и това е момент, регламентиран от законодателя в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Административнонаказателното преследване се изключва по давност, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, а не от момента, в който е съществувала възможност той да бъде открит, или пък от момента, в който горестоящ в йерархията на администрацията орган е счел, че е налице осъществено нарушение от точно определен нарушител. По смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН откриване на нарушителя значи установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено или фактическото намиране на лицето или осъществяването на контакт между нарушителя и актосъставителя, съответно административнонаказващия орган или произнасянето на горестоящ или контролен орган, дали е осъществен състав на административно нарушение и кой е правният субект, отговорен за деянието. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изречение второ, предложение първо от ЗАНН постановява, че административнонаказателно производство не се образува, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Съгласно Тълкувателно решение № 4*** от 28.12.1981 година по тълкувателно дело № 48/1981 година на Общото събрание на Наказателна колегия на Върховния съд този тримесечен срок започва да тече от деня, в който органът, овластен по закон да състави акта, е узнал за нарушението. Неговото бездействие повече от три месеца от откриването на нарушението изключва отговорността на нарушителя и е пречка за съставяне на акта.

В случая неправилен е извода на районния съд за спазване на 3-месечен срок по чл. 34, ал. 1, изречение второ, предложение първо от ЗАНН за съставения срещу нарушителя АУАН. Съгласно задължителните указания в Тълкувателно решение № 4/29.03.2021 година на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 3/2019 година „откриване на нарушителя“ значи установяване и индивидуализиране на физическото лице /юридическото лице/, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено или фактическото намиране на лицето или осъществяването на контакт между нарушителя и актосъставителя /съответно – АНО/ или произнасянето на по – горестоящ или контролен орган, дали е осъществен състав на административно нарушение и кой е правния субект, отговорен за деянието. Доктрината и съдебната практика еднозначно приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластения за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав. Затова 3-месечният срок по чл. 34, ал. 1, изр. второ, предложение първо от ЗАНН ще започне да тече от момента, в който съществуват условия за такава преценка от актосъставителя на база получени достатъчно данни за нарушението и авторството му. С оглед на изложеното, 3-месечният срок за съставянето на АУАН е започнал да тече от 02.01.2024 година, на която дата са били събрани съставомерните данни за нарушението и нарушителят е бил индивидуализиран, поради което срокът е изтекъл на 02.04.2024 година. В случая АУАН № 7***/2025 година е съставен на 11.06.2025 година, т. е. 1 година и 2 месеца след изтичане на 3-месечния срок, като липсват правнозначими обстоятелства, водещи до спиране на срока. В случая по делото по-дългия срок от извършване на нарушението е неприложим. Сроковете по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН са в съотношение на субсидиарност помежду си. Това означава, че приложението им е в зависимост от това кога нарушителят е станал известен на актосъставителя, респ. АНО. В случая нарушителят е станал известен, т. е. същият е открит на 02.01.2024 година, поради което относим по делото е краткият 3-месечен срок за съставяне на АУАН. При безспорно установен автор на съставомерното деяние дългият срок, считано от извършване на нарушението, не следва да се прилага.

Разпечатката съдържа 33 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/390f3dc0-c6ff-47b9-a13e-87025b1aef79