Решение № 1707 от 14.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1707 гр. Пловдив, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330116302 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на Й. А. М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез а.. Д. М. от АК – ***, против „Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“ и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление гр.

София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, с която са предявени следните осъдителни искове: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Кредисимо” ЕАД да заплати на ищеца сумата от 200,00 лв., получена при начална липса на правно основание по Договор за потребителски кредит № ***/*** г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.11.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД осъждане на ответника „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 800,00 лв., получена при начална липса на правно основание по Договор за предоставяне на поръчителство от *** г. към Договор за кредит № ***/*** г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.11.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между ищеца Й. М. и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № *** от *** г., по силата на 1 който ищецът получил в заем сумата от 1500,00 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит, с цел същият да бъде обезпечен, ищецът следвало да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД.

Твърди се, че на *** г. ищецът сключил Договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, като Й. М. дължал възнаграждение за поръчител в размер на 800,00 лв. Излагат се доводи за недействителност на процесния Договор за кредит, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и заобикаляне разпоредбата на чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Сочи се, че в размера на ГПР не са включени всички компоненти. Поддържа се, че в Договора за кредит не е разписан действителния размер на ГПР, тъй като дължимото по Договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение не било взето предвид при изчисляването на ГПР по кредита. Посочването в Договора за кредит на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. По отношение на Договора за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД се твърди, че е нищожен, като сключен в нарушение на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка. По него ищецът не получил насрещна престация от ответника.

Ищецът счита, че съобразно чл. 23 ЗПК, дължи само главницата по Договора за кредит, а останалите платени от него суми, подлежат на връщане. Твърди, че е платил без правно основание сума в размер от 200,00 лева за лихва по Договора за потребителски кредит, а по Договора за предоставяне на гаранция сочи, че е платил без правно основание сумата в размер от 800,00 лв.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кредисимо“ ЕАД. Не оспорва, че между страните е налице правоотношение, произтичащо от Договор за потребителски кредит № ***/*** г., който ответникът представя по делото. Поддържа, че по силата на този договор, кредиторът е отпуснал на ищеца кредит в размер на 1582,66 лв., а не в размер на 1500,00 лв., както се посочва в исковата молба. Твърди, че сумата от 1500,00 лв. е усвоена от кредитополучателя за потребителски цели, а със сумата от 82,66 лв. е заплатена дължима от кредитополучателя застрахователна премия. Сочи, че в частта относно сумата от 82,66 лв. кредитът има характеристиките на стоково финансиране, тъй като с отпуснатата главница застрахователят е закупил услуга (застраховка), а дължимото за услугата възнаграждение е заплатено от кредитодателя от името и за сметка на ищеца, директно на доставчика на закупената услуга – застраховка. Поддържа, че между страните по Договора за кредит е уговорено предоставената в заем главница да бъде върната в срок от 10 месеца при ГЛП от 40,00 % и ГПР от 48,23 %. Общият размер на дължимата от потребителя сума по погасителен план възлизал на сума в размер от 1887,10 лв., от която:

2

1582,66 лв. – главница и 304,46 лв. – договорна възнаградителна лихва.

Оспорва твърдението на ищеца, че същият е заплатил сума в размер на 200,00 лв. по сметка на „Кредисимо“ ЕАД във връзка с процесния договор за кредит, която сума е разпределена за погасяването на вземания на кредитора, различни от главницата по договора. Ответникът признава направено от ищеца плащане, но в размер на 168,57 лв., с която сума посочва, че са погасени задължения, различни от главницата. Твърди, че сумата е получена на валидно правно основание. Оспорва твърденията в исковата молба за недействителност на договора за кредит. Поддържа, че в процесния договор за кредит по ясен и недвусмислен начин били посочени ГПР и общата дължима сума, както и било упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР са посочени в общите условия. Счита, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, а сключването на договор за предоставяне на обезпечение не е задължително условие за предоставяне на кредита. Сочи, че единственият разход по смисъла на чл. 19 о т ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР по кредита е договорната възнаградителна лихва. Поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Излага съображения, че дори да се приеме за нищожен договорът за предоставяне на поръчителство, то това не би довело до недействителност на договора за потребителски кредит, а само до отпадане на задължението за заплащане на възнаграждение на поръчителя.

Поради изложените по-горе съображения ответникът „Кредисимо“ ЕАД моли съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлен предявения срещу него иск. Претендира разноски. Оспорва, че ищецът е материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата (каквито твърдения не са наведени от страна на ищеца). Ангажира писмени доказателства.

Претендира разноски по делото.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Не оспорва, че е налице сключен Договор за потребителски кредит № ***/*** г., във връзка с който на същата дата е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител Й. А. М., като ответникът представя по делото посочения договор за предоставяне на поръчителство. Твърди, че в изпълнение на задълженията си по Договора за предоставяне на поръчителство с ищеца, е сключил Договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да гарантира като поръчител задълженията по Договора за кредит. Поддържа, че за тази услуга е дължимо възнаграждение в размер на 119,43 лв. месечно за периода на действие на Договора за кредит. Оспорва твърдението на ищеца, че същият е заплатил сума в размер на 800,00 лв. в полза на „Ай Тръст“ ЕООД.

3

Ответникът признава направено от ищеца плащане за възнаграждение за поръчителство, но в размер на 358,27 лв., като твърди, че сумата е получена на валидно правно основание. Сочи, че подписването на договора за предоставяне на поръчителство става в независима електронна среда, до която „Кредисимо“ ЕАД няма достъп и следва по време сключването на договора за кредит. Твърди, че едва след сключване на договора се предоставят данни на „Кредисимо“ ЕАД за размера на дължимото възнаграждение и начина, по който е разсрочено неговото заплащане, но последното е единствено с цел улесняване на потребителя. Поддържа, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР по кредита, тъй като сключването на договора за предоставяне на поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита.

По гореизложените съображения ответникът „Ай Тръст“ ЕООД моли съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлен предявения срещу него иск. Оспорва, че ищецът е материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски по делото.

В открито съдебно заседание ищецът Й. М. не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от а.. Д. М. – пълномощник на ищеца, който моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, редовно призовани, не изпращат законен или процесуален представител.

С протоколно определение от 25.03.2026 г., постановено по делото, е допуснато, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на размера на предявения иск срещу „Кредисимо“ ЕАД като същият е намален от 200,00 лв. на 86,19 евро с равностойност 168,57 лв., който размер е окончателен и краен размер на цялото съществуващо вземане.

С протоколно определение от 25.03.2026 г., постановено по делото, е допуснато, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на размера на предявения иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД като същият е намален от 800,00 лв. на 183,18 евро с равностойност 358,27 лв., който размер е окончателен и краен размер на цялото съществуващо вземане.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.

1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД , който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, 4 съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение (в този смисъл т. 1 от ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр.д. №1/1979 г.).

Следователно за уважаване на предявения от Й. М. против „Кредисимо“ ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума в размер на 86,19 евро на ответника „Кредисимо“ ЕАД.

В тежест на ответника „Кредисимо“ ЕАД е да докаже, че процесната сума от 86,19 евро е заплатена на валидно правно основание - действителен договор за потребителски кредит.

По предявения от Й. М. против „Ай Тръст“ ЕООД осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, че е заплатил исковата сума в размер на 183,18 евро на ответника „Ай Тръст“ ЕООД.

В тежест на ответника „Ай Тръст“ ЕООД е да докаже, че процесната сума от 183,18 евро е заплатена на валидно правно основание - действителен договор за предоставяне на поръчителство.