Решение № 266 от 13.10.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Плевен, 11.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско дело № 20214400500451 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260177 от 26.02.2021г., постановено по гр.д. № 7632/2019г. Плевенският районен съд, на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, е признал за незаконно и е отменил уволнението на Л. С. К., извършено на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, във връзка с чл. 188, т.3 от КТ, със Заповед №ЛС 47/30.10.2019г. на инж. Д.Б., представляващ „***“, Горна Оряховица към „***” ЕООД. Възстановил е ищеца, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, на заеманата преди уволнението длъжност „***" в Гара Плевен Запад към Бизнес-център Горна Оряховица „***“Горна Оряховица. Уважил е и третият от обективно съединените искове, като е осъдил, на основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ, ответника да заплати на Л. С. К. сумата от 4203,16 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа поради уволнението, в периода 0 1.11.2019г. – 0 2.03.2020г., ведно със законната лихва от 29.11.2019г. до окончателното плащане на сумата.Присъдил е и съответните суми за разноски в полза на ищеца и на 1

Плевенски РС.

С решение № 260354/10.05.2021г. Плевенски РС е допълнил на основание чл.250, ал.1 от ГПК решение №260177 от 26.02.2021год., като е отхвърлил предявения на основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ от Л. С. К., против „***“, Горна Оряховица, иск за разликата от присъдените 4203,16лв. до претендираните 7062лв. и за периода от 03.03.2020год. до 01.05.2020год., като неоснователен и недоказан. Със същото решение е изменено, на основание чл.248 от ГПК Решение №260177 от 26.02.2021год., като на основание чл.78 ал.3 от ГПК „***“, Горна Оряховица, представлявано от директора Д.Б., е осъдено да заплати на Л. С. К., разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете – сума в размер общо на 1038,07лв.

И срещу двете решения са подадени въззивни жалби от „***“, Горна Оряховица, представлявано от директора инж.Д.Н.Б., чрез гл.юрисконсулт в ПТП Г.Оряховица Я.Л.. В жалбата срещу основното решение се правят оплаквания, че то е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Въззивникът счита извода на първоинстанционния съд за нарушение на разпоредбата на чл.193 от КТ за незаконосъобразен, тъй като съдът е нарушил принципа за диспозитивно начало като се е произнесъл по ненаведен в исковата молба порок на атакуваната заповед за уволнение.

Счита, че въпросите относно изслушването на работника и приемането на писмените му обяснения не са били предмет на изследване и съдът не е следвало да се произнася по тях, тъй като няма изрично оплакване на ищеца за такова нарушение при издаване на заповедта. Въззивникът счита за неправилен и необоснован и извода на Плевенски РС за неспазена процедура по събиране на информация за заболяване по Наредба № 5 от 20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила по чл.333, ал.1 от КТ. Заявява, че този извод е в противоречие с установеното по делото, че на работника е била предоставена информация за ползвана закрила по КТ, която той е отказал да получи, отказът му е оформен по надлежен ред и документа не е оспорен от него.

Въззивникът се позовава и на незаконосъобразни и необосновани 2 изводи на районния съд по същество на спора, с които е прието, че не е извършено от работника нарушение на трудовата дисциплина, което да води до налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.Счита също, че не е доказано оставането без работа вследствие незаконно уволнение и че няма основание за присъждане на законна лихва върху обезщетението по чл.225 КТ, тъй като такава не е била поискана.Моли въззивния съд да постанови решение, с което да бъде отменено решението на Плевенски РС като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъдат отхвърлени предявените искове, по подробно изложените в жалбата съображения.

В подадената от „***“, Горна Оряховица, представлявано от директора инж.Д.Н.Б., чрез гл.юрисконсулт в ПТП Г.Оряховица Я.Л. въззивна частна жалба против решението от 10.05.2021г., е изложено оплакването, че допуснатото изменение и допълнение на решението не е съобразено с изхода от спора при присъждане на разноските.Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се измени и допълни основното решение, в частта му за разноските, като бъде осъден ищеца да заплати но ответника разноски в размер на 202.41лв., а ответника да заплати на ищеца разноски в размер на 714.21лв. вместо 1038.07лв.

Въззиваемата страна Л. С. К., чрез пълномощника си адв.Г. Г. е депозирала отговор на въззивната жалба, в който е изразено становище, че тя е неоснователна, а решението на Плевенски РС, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по основателността им въззивният съд обсъди оплакванията изложени в тях, взе предвид становището на насрещната страна, прецени събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Безспорно е между страните, че до момента на дисциплинарното уволнение ищецът е заемал длъжността „***“ в гара Плевен-запад към Бизнес център Г.Оряховица, при *** Г.Оряховица. Те не спорят, че по време на целия си трудов стаж при ответника на работника не са налагани дисциплинарни наказания. Не се спори, че трудовото правоотношение е прекратено на 3 основание чл.330 ал.2, т.6 от КТ вр. чл.188 т.3 от КТ, поради злоупотреба с доверието на работодателя – чл.190, ал.1, т.4, пр. 1-во от КТ; неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда и неизпълнение на законни нареждания на работодателя - чл.187, ал.1, т.5 и т.7 от КТ, съставляващи в своята съвкупност системни нарушения на трудовата дисциплина - чл.190, ал.1, т.3 КТ. Не се спори, че заповедта е връчена на ищеца, при удостоверен отказ, на 01.11.2019год. Наложеното дисциплинарно наказание “уволнение” е подробно мотивирано, като констатациите за извършените нарушения са въз основа на доклад на инж.М.М.-гл.експерт „ВС и ПП“ при ПТП Горна Оряховица.

Нарушението на трудовата дисциплина злоупотреба с доверието работодателя, съгласно мотивите на заповедта се изразява в „ ……работникът възползвайки се от трудовото си провоотношение с работодателя, което му осигурява достъп до товарните вагони/в случая цистерни с дизелово гориво/, е решил да се облагодетелства имуществено, по време на работа, когато обикновено е длъжен да изпълнява трудовите си задължения, но не и да планира и извършва деяния, квалифицирани по текстове на Наказателния кодекс“. Неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда се изразява в „……неизпълнение на задължението за носене на предоставеното предпазно средство-сигнално/светлоотразително/ елече, което е предпоставка за настъпване на произшествия и инциденти и неизпълнение на законни нареждания на работодателя, изразяващо се в „……неизпълнение на Заповед № 209/28.04.2015г. на Управителя на „***“ООД“, забраняваща съхраняването и/или пренасянето на пълни или празни съдове, които е възможно да се използват за съхранение на горива.

Спорно е законосъобразна ли е атакуваната заповед за прекратяване на трудовия договор с въззиваемия Л. С. К. и по-конкретно налице ли са нарушенията на закона, на които ищецът се позовава в исковата молба.

За да се произнесе по спора, въззивния съд съобрази следното :

Пред първоинстанционния съд е наведен довода, че заповедта за уволнение е издадена в нарушение на 333, ал.2, вр.ал.1, т.3 КТ, поради което се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена само на това основание.

4

Допълнително се сочи, че по същество работникът не е осъществил нарушенията на трудовата дисциплина, за които е наказан.

Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви защо счита, че при издаването на атакуваната заповед работодателят не е спазил разпоредбата на чл. 333 КТ, както и на чл.193, ал.1 КТ, като поради тези нарушения на процедурата за налагане на дисциплинарното наказание, е отменил обжалваната заповед без да разглежда спора по същество.

Районният съд се е позовал чл.344 ал.3 от КТ като е отменил заповедта за уволнение като незаконна, без да разглежда трудовия спор по същество, приемайки, че за извършване на уволнението е следвало да се изиска предварителното съгласие на Инспекцията по труда и такова съгласие не е било искано. Приел е, че по делото са представени доказателства за това, че ищецът страда от захарна болест, като това заболяване е диагностицирано още през 2016год., а съгл. приетите писмени доказателства, ищецът продължава да страда от същото и след уволнението. Въззивният съд намира за необоснован извода на РС, че в случая ищецът не е бил надлежно сезиран от страна на работодателя да даде информация за заболяването си от захарен диабет. Не само, че не липсват доказателства за това преди да наложи наказанието работодателят да е поискал от него да представи доказателства и да изрази становище дали страда от болест, която му дава защита при уволнение, но събраните в тази насока доказателства са безспорни. За да може работодателят да събере предварителна информация че работника, определен за уволнение страда от болест, даваща му защита при уволнение, съответния работник е длъжен при поискване да представи в предприятието медицински документи (епикриза, медицинско удостоверение и др.) от лечебно заведение, в което се лекува или се води на диспансерен учет. В настоящия случай безспорно е установено, от показанията на свидетелите И.И. и И.В., че работодателят е поискал на 01.11.2019год. от ищеца да даде информация/на л.118 от делото на РС/ за това дали страда от болест, даваща му закрила по КТ преди да връчи процесната заповед за уволнение, издадена на 30.10.2019год. Ищецът се е явил в стаята на прекия си ръководител - И.В. в гара Плевен-запад, където му била връчена Информация за ползвана закрила, в която е трябвало да впише дали ползва закрила на някое основание по чл.333 от КТ. Ищецът е отказал да получи каквито и да било книжа в т.ч.

5 информационния бюлетин за здравословното си състояние и отказът му е надлежно удостоверен от същите двама свидетели, като това няма нищо общо с въпроса дали ползва или не очила, тъй като той не е искал да чете нищо. С това си действие работникът сам се е поставил в невъзможност да упражни правото си на защита при уволнение. При получаването на документа, чиято същност му е била разяснена от прекия ръководител В., ищецът е заявил, че няма да го подписва, след което му е била връчена и заповедта за наложеното му наказание.

Настоящия състав на съда, приема, че без добросъвестност и съдействие от страна на работника, работодателят няма как да зачете право, на което този работник не се позовава.Липсват доказателства в трудовото му досие да са се намирали документи относно заболяването захарен диабет или то да е било известно на работодателя преди връчване на информационния бюлетин. В тези случаи работникът не се ползва от закрилата по чл.333 ал.1. т.3 от КТ, което е в съответствие с принципа за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения.Ето защо не е налице нарушение на процедурата при налагането на наказанието – връчването, а не издаването на заповедта на работодателя има действие на наложено наказание. Само ако е било необходимо разрешение от Инспекцията по труда или мнение на ТЕЛК, то е следвало да бъде дадено преди връчване на заповедта, но случая не е такъв. Работодателят не е бил длъжен да отлага връчването на заповедта за друг ден при положение, че работника не е упражнил правото си на закрила въпреки, че е имал възможност да стори това. Позоваването едва в исковата молба на такава закрила сочи на злоупотреба с право, което е могъл да заяви по надлежен ред и с това да препятства налагането на наказанието на 01.11.2019г.