Решение № 670 от 18.05.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 670 гр. Велико Търново, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20254110103724 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на ***, в която се излагат твърдения, на 11.08.2025г. между страните е сключен договор за спогодба, с който ответникът се задължил да върне на ищеца капаро от 48000 лв. за придобиване на товарни автомобили като извърши плащане на две равни вноски с падежи след вдигане на запор по банкова сметка на *** и в срок до 30 дни, считано от датата на вдигане на запора. Изтъква се, че е изпълнил задължението си по договора като за периода от 13.08.2025г. до 07.10.2025г. ответникът платил сумата от 42224,40 лв. и останало непогасено задължение от 5775,60 лв. Твърди се, че за него е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело ***, по описа на ***, спрямо която е подадено възражение. Навеждат се доводи, че вземането на кредитора е дължимо като се отправя искане до съда да постанови решение, с което да бъде установено съществуването му, както и за присъждане на разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на исковата претенция. Изтъква, че е извършил разходи от 5775,60 лв. за вноса на автомобилите от чужбина, за които е издадена фактура №********** от ***, че те не са предмет на договора за спогодба и са дължими от ищеца. Навеждат се доводи, че при плащане на последната погасителна вноска по спогодбата *** е направил изявление за прихващане с насрещното си вземане по фактурата, което независимо от оспорването му от *** е довело до погасяване на претендираното от него вземане. Поради изложеното се отправя искане за отхвърляне на предявени иск и за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 365 от ЗЗД, вр. чл. 79, 1 ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 04.04.2025г. ищецът превел по банкова сметка на ответника сумата от 48000 лв., представляваща капаро за доставка на два товарни автомобила „Рено Мастер”, които *** се задължил да внесе от чужбина. Страните постигнали съгласие сумата да служи като гаранция, че *** ще придобие автомобилите по договор за лизинг от лизингодателя ОТП ЛИЗИНГ. След вноса на автомобилите е допуснато обезпечение на бъдещ иск, който ищеца ще предяви срещу ответника за връщане на капарото, като е издадена обезпечителна заповед от 10.07.2025г. по частно гражданско дело ***, по описа на *** за налагане на запор върху вземания по банкови сметки на ***. Последвало образуване на изпълнително дело, в хода на което страните постигнали съгласие за извънсъдебно уреждане на отношенията си като на 11.08.2025г. сключили спогодба. С договора дружествата признали липсата на неизпълнение от страна на ответника по първоначалното облигационно отношение като *** следвало да върне капарото на *** чрез две равни плащания по банковата му сметка, първото от които - след вдигане на запора по изпълнителното дело, а второто - в срок до 30 дни след падежа на първата вноска. След сключване на спогодбата запорът е вдигнат по молба на ищеца, а с преводи по банковата му сметка за периода от 13.08.2025г. до 07.10.2025г. ответникът върнал 42224,40 лв. Разликата от 5775,60 лв. /2953,02 евро/ длъжникът отказал да плати поради непогасено задължение към него в същия размер на *** по фактура №********** от *** за извършени разходи по договора за внос на автомобилите.

На 18.11.2025г. по заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело ***, по описа на *** за непогасеното вземане от 5775,60 лв. по договора за спогодба, спрямо която е подадено възражение от ответника. След образуване на настоящото дело последният предявил иск срещу *** за осъждането му да заплати сумата по фактурата от ***, във връзка с което е образувано гражданско дело ***, по описа на ***.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

На основание чл. 365, ал. 1 от ЗЗД с договора за спогодба страните са уредили отношенията си относно връщане на даденото от ищеца капаро на ответника във връзка с уговорената между тях доставка на автомобили, в резултат на което за последния е възникнало задължение да плати сумата от 48000 лв. в уговорените срокове. Последвало е частично изпълнение на задължението на *** тъй като по банкова сметка на *** е преведена само сумата от 42224,40 лв. В случая не са възникнали предпоставки за извършване на прихващане тъй като вземането на ответника за разходи по договора за внос на автомобилите е оспорено от ищеца и не е ликвидно. Ликвидността на активното вземане, обаче не може да се установи в настоящия процес, защото то не е предмет на насрещен иск, а е предявено в отделно исково производство. Поради това прихващането ще може да се осъществи при евентуално уважаване на претенцията, предмет на гражданско дело ***, по описа на ***, по което към момента не е налице влязло в сила решение. От изложеното се достига до извод, че вземането на ищеца от 2953,02 евро по издадената заповед за изпълнение по частно гражданско дело ***, по описа на *** не е погасено чрез прихващане и е дължимо като предявеният иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 365 от ЗЗД, 2 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото претенцията на ответника по чл. 78, ал. 3 е неоснователна като в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение от 498,09 евро както и разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение от 356,98 евро, направени в производството по издаване на заповедта за изпълнение по частно гражданско дело ***, по описа на ***.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Приема за установено по отношение на ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, че дължи на ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 2953,02 евро /две хиляди деветстотин петдесет и три евро и два цента/ - главница, представляваща непогасено задължение по Договор за спогодба от 11.08.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.11.2025г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение *** по частно гражданско дело ***, по описа на ***.

Осъжда ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на ***, ЕИК:

***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 498,09 евро /четиристотин деветдесет и осем евро и девет цента/, представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 356,98 евро /триста петдесет и шест евро и деветдесет и осем цента/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело ***, по описа на ***.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско дело ***, по описа на ***.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 670 гр. Велико Търново, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20254110103724 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на ***, в която се излагат твърдения, на 11.08.2025г. между страните е сключен договор за спогодба, с който ответникът се задължил да върне на ищеца капаро от 48000 лв. за придобиване на товарни автомобили като извърши плащане на две равни вноски с падежи след вдигане на запор по банкова сметка на *** и в срок до 30 дни, считано от датата на вдигане на запора. Изтъква се, че е изпълнил задължението си по договора като за периода от 13.08.2025г. до 07.10.2025г. ответникът платил сумата от 42224,40 лв. и останало непогасено задължение от 5775,60 лв. Твърди се, че за него е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело ***, по описа на ***, спрямо която е подадено възражение. Навеждат се доводи, че вземането на кредитора е дължимо като се отправя искане до съда да постанови решение, с което да бъде установено съществуването му, както и за присъждане на разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на исковата претенция. Изтъква, че е извършил разходи от 5775,60 лв. за вноса на автомобилите от чужбина, за които е издадена фактура №********** от ***, че те не са предмет на договора за спогодба и са дължими от ищеца. Навеждат се доводи, че при плащане на последната погасителна вноска по спогодбата *** е направил изявление за прихващане с насрещното си вземане по фактурата, което независимо от оспорването му от *** е довело до погасяване на претендираното от него вземане. Поради изложеното се отправя искане за отхвърляне на предявени иск и за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 365 от ЗЗД, вр. чл. 79, 1 ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 04.04.2025г. ищецът превел по банкова сметка на ответника сумата от 48000 лв., представляваща капаро за доставка на два товарни автомобила „Рено Мастер”, които *** се задължил да внесе от чужбина. Страните постигнали съгласие сумата да служи като гаранция, че *** ще придобие автомобилите по договор за лизинг от лизингодателя ОТП ЛИЗИНГ. След вноса на автомобилите е допуснато обезпечение на бъдещ иск, който ищеца ще предяви срещу ответника за връщане на капарото, като е издадена обезпечителна заповед от 10.07.2025г. по частно гражданско дело ***, по описа на *** за налагане на запор върху вземания по банкови сметки на ***. Последвало образуване на изпълнително дело, в хода на което страните постигнали съгласие за извънсъдебно уреждане на отношенията си като на 11.08.2025г. сключили спогодба. С договора дружествата признали липсата на неизпълнение от страна на ответника по първоначалното облигационно отношение като *** следвало да върне капарото на *** чрез две равни плащания по банковата му сметка, първото от които - след вдигане на запора по изпълнителното дело, а второто - в срок до 30 дни след падежа на първата вноска. След сключване на спогодбата запорът е вдигнат по молба на ищеца, а с преводи по банковата му сметка за периода от 13.08.2025г. до 07.10.2025г. ответникът върнал 42224,40 лв. Разликата от 5775,60 лв. /2953,02 евро/ длъжникът отказал да плати поради непогасено задължение към него в същия размер на *** по фактура №********** от *** за извършени разходи по договора за внос на автомобилите.

На 18.11.2025г. по заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело ***, по описа на *** за непогасеното вземане от 5775,60 лв. по договора за спогодба, спрямо която е подадено възражение от ответника. След образуване на настоящото дело последният предявил иск срещу *** за осъждането му да заплати сумата по фактурата от ***, във връзка с което е образувано гражданско дело ***, по описа на ***.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

На основание чл. 365, ал. 1 от ЗЗД с договора за спогодба страните са уредили отношенията си относно връщане на даденото от ищеца капаро на ответника във връзка с уговорената между тях доставка на автомобили, в резултат на което за последния е възникнало задължение да плати сумата от 48000 лв. в уговорените срокове. Последвало е частично изпълнение на задължението на *** тъй като по банкова сметка на *** е преведена само сумата от 42224,40 лв. В случая не са възникнали предпоставки за извършване на прихващане тъй като вземането на ответника за разходи по договора за внос на автомобилите е оспорено от ищеца и не е ликвидно. Ликвидността на активното вземане, обаче не може да се установи в настоящия процес, защото то не е предмет на насрещен иск, а е предявено в отделно исково производство. Поради това прихващането ще може да се осъществи при евентуално уважаване на претенцията, предмет на гражданско дело ***, по описа на ***, по което към момента не е налице влязло в сила решение. От изложеното се достига до извод, че вземането на ищеца от 2953,02 евро по издадената заповед за изпълнение по частно гражданско дело ***, по описа на *** не е погасено чрез прихващане и е дължимо като предявеният иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 365 от ЗЗД, 2 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.