Определение № 145 от 29.03.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 145 гр. Пазарджик, 29.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20225200500096 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 във връзка с чл. 211 от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се протоколно определение на В.ски районен съд от 09.09.2019г. постановено по гр.д.№1292/2018г. по описа на същия съд В ЧАСТТА С КОЯТО е оставен без разглеждане предявения от Р. Л.. П. и Л.И.

К. против ЕД. Т. Б. положителен установителен иск с правно основание в чл.124 ал.1 от ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ищците са собственици по отношение на ответницата на 16/23 ид.части от имот с ***.

В частната жалба с вх.№4539 от 18.09.2019г. подадена от Д.Л. И., Р. Л..

П. и Л.. ИВ. КР., тримата чрез адв.К.Д. се поддържа, че обжалваното протоколно определение е неправилно. Не се споделят изводите на исковия съд,че насрещната положителна исковата претенция е недопустима, респективно да се отмени издадения в полза на ответницата констативен нотариален акт. Считат жалбоподателите, че не съществува пречка да бъде разгледан този положителен установителен иск, доколкото са касае до спор за собственост и установяване кой е собственика на процесния имот. Поддържа, че с предявения насрещен положителен установителен иск има за цел да легитимира ищците като собственици на въпросните идеални части от процесни имот със сила на присъдено нещо; че насрещният иск е допустим но 1 и процесуално необходим за гарантиране правата на ищците по него и че няма друга правна възможност да бъдат гарантирани правата и интересите на ищците. Считат жалбоподателите, че са налице всички положителни процесуални предпоставки за предявяването и допускането на насрещния иск и липсват отрицателни процесуални предпоставки, водещи до неговата недопустимост. Във връзка с доводите на съда за недопустимост на насрещната положителна установителна претенция, се поддържа, че според съда ответниците по първоначалния иск трябва да се бранят и да изчерпат всички основания, на които би могло да се породи правото на ответната страна и евентуално чак след тяхното изчерпване, би могло да предявят насрещен иск/НИ/,като се поддържа ,че този извод противоречи на чл.211 от ГПК, даващо възможност на ответника по делото да предяви самостоятелен установителен иск във висящо производство. Като неправилен се квалифицира извода на съда, че при отхвърляне на първоначалния отрицателен установителен иск на ищеца, се признава правото на собственост на ответника върху заявеното с исковата молба право. И че този извод противоречи на основни правни положения защото няма как да бъде установено за когото и да било факт, който не е бил поискан по надлежния ред. И че смисълът на НПИ е да установи положителен факт по отношение на ответниците по първоначалния иск. Оспорва се извода на съда за по-късно предявен положителен установителен иск и за наличие на идентитет между отрицателния установителен иск /ОУИ/ и положителния УИ /ПУИ/ за обема на защитеното от тях субективно материално право и че ако има такъв идентитет, то това води до недопустимост на ПУИ. Поддържа, че в случая е налице хипотеза на предявен НИ по който ищецът може да съедини с първоначалния за съвместно разглеждане , като двата иска по правната си същност представляват два отделни иска със самостоятелни основания и че наличието на ОУИ от жалбоподателите и наличието на искане за отмяна на КНА по 537 ал.2 от ГПК, чиято отмяна водела до обезсилване на собствеността на ответната страна. Навежда извода, че така предявените претенции са самостоятелни и няма пречка да бъдат разгледани в настоящото исково производство и че не се налага тяхното последователно разглеждане в отделно исково производство и че могат да се разгледат като съединени искове в настоящото производство. Счита, че непроизнасянето по ПУИ би лишило ищците от снабдяване с надлежен титул, който със сила на присъдено 2 нещо да ги легитимира като собственици спрямо ответниците и третите лица.

Изтъква се и аргумент за отвод на съдията-докладчик след постановяване на обжалваното определение, поради съмнения за безпристрастност и подпомагане на другата страна. Моли да се отмени обжалваното определение и се допусне разглеждането на насрещния иск предявен от Р.П. и Л.К..

Няма постъпил отговор на частната въззивна жалба от насрещната по спора страна Е.Б..

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в исковото производство, против подлежащ ва обжалване акт на исковия съд с което е оставено без разглеждане като недопустимо искането на ответниците по първоначалния иск за съвместно разглеждане на предявен от последните насрещен положителен установителен иск за собственост.

Разгледана по същество жалбата е основателна

Първоначално исковото производство /гр.д.№1292/2018г. по описа на РСВ./ е инициирано на 08.10.2018г. по искова молба подадена от ЕД. Т. Б., ЕГН********** от гр.В. и против ответниците Д. Л.. ИВ., ЕГН-**********, Р. Л..

П., ЕГН-**********, и Л.. ИВ. КР., ЕГН-**********, тримата от гр.В. с искане да бъде признато за установено, че тримата ответници не са собственици на УПИ-ІХ-3112 по плана на гр.В., описан в нотариален акт за поправка на договор за доброволна делба-под №42,том І,рег.№1305,дело №36 от 19.06.2018г. и да се отмени нот. акт №132, том V,рег.№1478, н.д.№795 от 15.08.2018г. вписан в Службата по вписванията гр.В.. Обстоятелствата въз основа на които ищцата заявява отрицателен установителен иск за собственост са следните: Твърди, че е собственик на дворно място с административен адрес в гр.В., ул.“В.Г.“ №37-УПИ-ІХ-3112 с площ от 153кв.м. по нот.акт за дарение №58 от 22.08.2000г.,том ІІ,регистър №556, н.д.

№618 и н.а. за покупко-продажба №577 от 10.12.2002г.,том І-, рег.4447, н.д.

№565 на РС-В.. Като двата нот. акта са предхождани от договор за покупкопродажба №39, том ІІ, дело №101 от 1955г. на РС-В. и придобити по сделка от бабата и дядото на ищцата- В.К.Г. и П.З.Г.-на паянтова къща на 48кв.м., в парцел І-307 в кв.56 и 7/23 ид.ч. от имота, в който е построена къщата, целия 3 от 367кв.м.Последвало разделяне на дворното място с ограда, представляваща вътрешна регулационна линия между имотите, като през времето дворните места и къщите остават така. Твърди ищцата, че с ответниците по иска са съседи, всеки живее на административен адрес ул.“В.Г.“ №39-имот пл.№3113, а ищцата в имот пл.№3112. Твърди, че във връзка със започнато оцифряване на парцелите и имотите по кадастъра на Общината ответниците видели възможност да разширят имота си за сметка на ищцата. Ответниците предявили претенции и обвинение , че ищцата е присвоила техния имот и че последните имали пълни права върху нейния имот. Искали да построят магазини, но техния имот бил малък, ищцата била обвинявана в кражба, на което ищцата отговаряла, че има нотариални актове за собственост, с приложена регулация по границата между двата парцела, при редовно плащане на данъците и без ищцата да е имала претенции към техния имот. Отправени заплахи, че ще вземат имота на ищцата и ще съборят незаконната й тераса .Получила нотариална покана да си избие друга врата в къщата и да влиза от съседната улица „Х.Б.“. Заплахите продължили, че ще изпратят ищцата в затвора, за което ищцата пускала жалби до МВР, започнато срещу ищцата и прекратено дело №532/2018г. Твърди се, че в един момент заплахите престанали, след което през м.септември 2018г. при снабдяване със скица на имота ищцата установила, че в скицата като собственик на 16/23 ид.ч. от имота била записаната третата ответница по нот.акт №52, том I ,рег.№1775, н.д.№46 от 15.08.2018г. Цитира ,че до този нот. акт, ищцата стигнала чрез нот. акт №10, том I, рег.№326, н.д.№10 от 2010г., съставен от нотариус Л.Т., в който ответниците по този нотариален акт за доброволна делба си поделят тяхна собственост-двуетажна къща, като в раздел Трето римско от договора къщата, описана като предмет на делбата в УПИ Х-3113 в кв.126 при граници УПИ IX-3112 в кв.126 в кв.126изключителна собственост на ищеца. По делбата в общ дял се поставял на първите две ответници 16/23 ид.ч. като се визира имота върху който е построена къщата- УПИ-Х-3113 в кв.126, който УПИ представлява част /североизточната част от имот III 103711037 а по обезсиления план./ Ищцата твърди, че ясно се разбира от тази делба кой имот е предмет на делбата-УПИ Х-3113 в кв.126.Твърди се ,че 10г. след делбата ответниците чрез нотариуса извършват поправка на нотариални акт за доброволна делба на УПИ IX-3112 в кв.125, като на практика поделят УПИ на първите две ответнички, като с 4 нотариалния акт за поправка не се поправя нищо, защото няма грешка, а се заграбват 107 кв.м. от парцела на ищцата и се поставят в собственост на трети лица. Прилага нот.акт за дарение на 1/2 №58 от 22.08.2002г. от ½ ид.ч.

УПИ и ½ ид.ч. от полумасивната жилищна сграда от майката на ищцата в нейна полза, а другия нотариален акт №577 от 10.12.2002г. за покупкопродажба на ½ ч. от УПИ и ½ от къщата. Посочва нотариален акт №39 от 1955г.- за закупуване от бабата и дядото на ищцата на паянтовата къща на 48кв.м. и 7/23ид.ч. от имота в който е застроена къщата, като целия парцел е от 367кв.м. Представя и преписка на Министерството и архитектурата и благоустройството с препоръка за съставяне на проект за нова дворищна регулация на парцели II, III и IV в кв.126,като общата дворищна линия между тях да съвпада с имотната граница между имотите, като Община В. изготвя отделни кадастрални номера при ясни граници и без обжалване.

Твърди се ,че съгласно служебна бележка от 24.01.1992г. от отдел „МДТ“-В. от парцел I-307 в в.56 са се образували два имота пл.№3112, собственост на В.К.Г. и П.З.Г. и имот №31123 кв.126, собственост на други лица като двата имота нямат нищо общо с парцела на ищцата, и че източната част от парцел III -1037 в кв.126 по плана от 1957г./обезсилен/ е идентичен с имот №3113 в кв.104 по плана на града и двуетажната къща, която ответниците делят попада в имот 3113, който е тяхна собственост, а не в имота на ищцата № 3112.Твърди се, е по н.а.№39 от 1955г.Й.С. е продала на бабата и дядото на ищцата В.И П.Г. паянтова къща на 48квм. застроена върху парцел I -първи, имот №307 в кв.56 ведно с 7/23 ид.ч. от имота, в който е построена къщата, ,като целия парцел е от 367кв.м. И от който имот са образувани два самостоятелни парцела №3112 и 31123 в кв.126. ,като имот 3112 е записан на В.И П.Г.. Твърди че, че съгласно констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка №49 от 10.04.1992г. В.И П.Г. са собственици на дворно място от 142кв.м. съставляващо имот 3112 в кв.104 по плана на гр.В..

Твърди ищцата, че е получила дарение от майка си К.П.Б. в размер на ½ ид.ч. от площта на полумасивната къщата и ½ ид.ч. от дворното място -УПИ IX- 3112 кв.126, а по покупко-продажба придобила другата останала половина от къщата и от УПИ от братовчед си Л.Я. с нотариални актове №58 от 22.08.2020г. и №577 от 10.12.2002г., при уредена регулация и пълен кадастрален номер. Твърди се, че с направената поправка на делба, касаеща други лица-съседи и друг имот 3113 в кв.126 по плана на гр.В. е направена 5 поправка на н.а. за доброволна делба на недвижим имот, като според ищцата на практика се поделя УПИ IX-3112 в кв.126 по плана на гр.В., на който ищцата е едноличен собственик. Според ищцата нотариусът е признал за собственици на 16/23ид.ч. от имота на ищцата ответниците Д. И. и Р.П., без да се провери записванията в Общината относно собствеността на имота.

Посочва, че нотариусът с поправката на явна фактическа грешка ,каквато в същност няма, „заграбил целия имот на ищцата и го поставя в собственост, на лица които не са такива и че ищцата е едноличен собственик на целия имот 3112. Твърди ищцата, че за този имот има нотариални актове за собственост на УПИ-IX-3112 в кв.126 по плана на гр.В. като едно цяло, без това цяло да е отменено от съда за идеални части от 16/23 от този УПИ, поради което такава идеална част не може да има. Моли да се признае за установено че ответниците не са собственици на УПИ-IX-3112 по плана на гр.В., описан в поправка на договор за доброволна делба под №42, том I, рег.