Решение № 1048 от 10.07.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1048 гр. Варна, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. И. като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20223110205072 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на Я. Р. З., ЕГН **********, против Наказателно Постановление № 22- 0439 -000456/02.11.2023 г. на Началник Трето РУ в ОД-МВР -Варна, с което му е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 20.00 /двадесет/ лв. за нарушение по чл. 98, а л . 1 , т. 1 от ЗДвП, на осн. чл. 180, ал. 1, т. 1, пр.2 от ЗДвП и административно наказание "ГЛОБА" в размер на 10.00 /десет/ лева, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДП , за нарушение по чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП.

1

В жалбата се излагат доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на атакувания акт, и за необосновано неприлагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН. Формулирано е искане за отмяна на НП.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Б., ВАК поддържа жалбата и искането до съда. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, моли евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в минимален размер.

Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съобраЖ.я:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи о т фактическа страна следното:

На 10.08.2022 г. жалбоподателя Я. Р. З. паркирал лек автомобил марка “Фолксваген Голф” с рег. № **********, собственост на Г. И. З. на пътното платно на ул.“Поп Д.“ в гр.Варна, до бл. 66 . Около 09:44 ч. на посочената дата това обстоятелство било констатирано от св.М. Д. М.полицейски инспектор към Трето РУ при ОД МВР - Варна, която установила, че автомобилът е паркиран на пътното платно и счела, че пречи 2 на преминаването на останалите превозни средства. На свидетеля било известно, че има подадени сигнали, че паркирани на това място автомобили пречат на двиЖ.ето.

Във връзка с тези констатации на същата дата свидетелят издал фиш за налагане на глоба в отсъствие на нарушителя на собственика на автомобила, за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.

След получаване на уведомлението за това, на 15.08.2022 г. жалбоподателя депозирал възраЖ.е срещу издадения фиш, поради което той бил анулиран, а на 14.09.2022 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на Я. Р. З. за това, че е паркирал процесния лек автомобил на посоченото място, с което създава опасност, пречки за двиЖ.ето или закрива пътен знак или сигнал. Водача не носи контролен талон към СУМПС. Актът бил съставен в на основание чл.40, ал.2 ЗАНН, бил предявен и подписан на 19.09.2022 г. от Я. З. с общи възраЖ.я.

Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 02.11.2022 г. било издадено и атакуваното Наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 20.00 лв. за извършено нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10.00 лв. за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на свидетелите – М. М., Ж. С., Д. Ш., Г. З. , както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на свидетелите – М. и С. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Свидетелите лично са възприели местонахождението на паркирания автомобил и предоставя необходимата за 3 изясняването на делото информация. Свидетелите са категорични, че превозното средство е било паркирано на пътното платно на двупосочна улица, както и че е имало автомобили, чието придвижване е било реално затруднено. Твърденията им кореспондират с това на св.Д. Ш., както и от прилоЖ.те писмени доказателства, които подкрепят извода за достоверността на свидетелските показания и позволяват изложената фактическа обстановка да бъде установена по несъмнен начин. Следва да се отбележи, че свидетелят не е възприел водача на автомобила, който е паркирал на посоченото в НП място. По искане на защитата в с.з. бе разпитана като свидетел – Г. И. З. – съпруга на жалбоподателя Я. З.. В показанията си соче, че на процесната дата автомобила е бил управляван от съпруга и – Я. З. и той го е паркирал на пътното платно на ул.“Поп Д.“ в гр.Варна, до бл. 66 . Допълва, че автомобила не е пречил на двиЖ.ето на другите МПС, тъй като ширината на пътното платно била – 7.40 м. измерено лично от двамата съпрузи.

От събраните доказателства по делото, съдът приема за установено, че автомобилът е бил паркиран на процесното място именно от Я. Р. З..

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са прилоЖ. процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административно наказващия орган санкционна норма.

Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДП. Цитираната разпоредба забранява престоят и паркирането на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за двиЖ.ето. От събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено, че на посочената в НП дата жалбоподателя З. действително е паркирала автомобила си на процесното мястообстоятелство, което както беше посочено, не се оспорва от последната.

Съдът не намира основания да не кредитира и твърденията на свидетеля, че 4 паркираният автомобил се е намирал на пътното платно и е създавал затруднения на други участници в двиЖ.ето.

Поради това съдът приема, че като е паркирала автомобила си на посоченото в НП място, жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДП.

Следва да се отбележи, че за реализирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателя е без значение обстоятелството, че на това място не е имало пътен знак, указателна табела или маркировка, забраняващи паркирането (каквито доводи са изтъкнати във възраЖ.ето срещу издадения фиш). В случая З. е санкциониран не за неспазване на забрана, установена с пътен знак или др. под., а за нарушаване на общата забрана за паркиране на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за двиЖ.ето, поради което наличието или липсата на съответно обозначение е без правно значение.

Макар и правилно да е констатирано наличието на административно нарушение обаче съдът намира, че при провеждането на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на атакуваното НП.

Действително, НП е издадено от компетентен орган, в предвидените за това срокове, като при връчването му не са допуснати процесуални нарушения. В обстоятелствената му част обаче липсва пълно и ясно описание на обстоятелствата около извършването на нарушението. В тази връзка съдът съобрази установената практика на ВАдмС по аналогични случаи, която трайно приема, че възпроизвеждането в НП на съдържанието на нарушената норма на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и посочването единствено на обстоятелството, че автомобилът е паркиран на място, на което пречи на преминаването на другите ППС, не покрива стандартите за надлежно описание на нарушението с всички съставомерни признаци на нарушението.

В редица решения (постановени по повод наказателни постановления, съдържащи описания на нарушения, сходни с разглеждания случай) се 5 приема, че при оформената по този начин обстоятелствена част на НП липсват конкретни факти и обстоятелства в АУАН, с оглед на които издателя му е преценил, че съответният автомобил създава опасност или е пречка за двиЖ.ето. Констатирано е, че неяснота създава и използването на съюза "или" при описанието на две от предвидените в чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП хипотези, като се изтъква, че с АУАН се повдига обвинение за административно нарушение, поради което фактите и обстоятелствата от обективната страна на деянието следва да са описани ясно и категорично, а не като алтернативни и евентуални.

В практиката си ВАдмС приема, че освен текста на разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, в АУАН и в НП следва да се сочат конкретните факти и обстоятелства, които са констатирани в случая и съобразно които е преценено, че с паркирания на улицата в града автомобил дадения водач е създавал опасност за двиЖ.ето и/или е бил пречка за двиЖ.ето и/или е закрил знак и т. н., като се подчертава, че срещу такива конкретни установявания водачът ще може да упражни правото си на защита с конкретни твърдения и доказателства за тях. (В излоЖ.я смисъл изрично са: Решение № 1140 от 9.08.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 938/2021 г.; Решение № 1057 от 22.07.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 815/2021 г.; Решение № 598 от 10.05.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 450/2021 г.; Решение № 298 от 9.03.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 155/2021 г. и мн.др.). Предвид установената практика на касационната инстанция следва да се приеме, че в АУАН и НП е допусната непълнота на относимите към претендираното нарушение факти. Наличието на такава винаги ограничава правото на защита, тъй като наказаното лице се защитава именно срещу фактите, като непосочването им представлява съществено процесуално нарушение и обуславя отмяна на НП.

Следва да се приеме, че е допусната непрецизност и с алтернативното изброяване на всички форми на изпълнителното деяние на нарушението („спира или паркира на места, създаващи опасност, пречки за двиЖ.ето или закриващи пътен знак, или сигнал.. "), което също е накърнило процесуалните права на санкционираното лице и обуславя на самостоятелно основание отмяната на оспореното наказателно постановление.

6

По пункт втори от НП: административно наказание „глоба“ в размер на 10.00 /десет/ лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

При проверка на атакуваното НП в тази част, настоящият съдебен състав констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. Съгласно чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него“.

В случая на въззивникът е подигнато обвинение за това, че не носил КТ към СУМПС или АУАН.

Безспорни и категорични доказателства обаче които да установят, че към момента на управление на автомобила, съответно към момента на настъпване на ПТП-то въззивникът не е носил посочените документи по делото няма. В тази връзка следва да се отбележи, че видно от показанията на свидетелите М. М., Ж. С., Д. Ш. АУАН е бил съставен на 14.09.2022 г. при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН и връчен на жалбоподателя З. значително по-късно, на 19.09.2022 г., което е повече от месец /10.08.2022 год. в 09:44 часа/ след управлението и паркирането на автомобила. Дали и към момента на управление на автомобила въззивникът не е носил у себе си КТ може само да се гадае или предполага. Никой акт с наказателен характер обаче не може да почива на предполоЖ.я. С други думи в частта на т.2 НП се явява недоказано и като такова следва да бъде отменено като издадено в нарушение на материалния закон.

Разпечатката съдържа 39 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/390cc920-cd04-4d22-a94c-c27d5778f64f