Акт от 06.03.2020, Окръжен съд - Видин

Р Е

Ш Е Н И Е № 21

06.03.2020г. Гр.В**

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОС гражданско отделение в открито заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година в състав:

Председател : Д** М**

Членове :1. СВ** С**

2. Г** Й** при секретаря В** К** и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Й** гр. дело № 16 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на Глава 20 ГПК /въззивно обжалване/

С решение №478/18.10.2019 г.по гр.дело №241/2019 г. по описа на ВРС са определени на основание чл.128, ал. 1 от СК мерки на лични отношения на Н.Л.К. с ЕГН ******* с нейните внучки Б** Б** Ц** с ЕГН ********** и Т** Б** Ц** с ЕГН **********, и двете живущи в с. Ж**, общ. ** ул. „Д**“ № **, както следва:

-за период от четири месеца, считано от влизане в сила на решението Н.Л.К. с ЕГН ********** има право да вижда и взима внучките си Б** Б** Ц** с ЕГН ********** и Т**Б** Ц** с ЕГН ********** всяка втора събота от месеца от 10.00 часа до 13.00 часа, като личните контакти с бабата се осъществяват на територията на с. Ж**, общ. В**;

-след изтичане на посочения период от време Н.Л.К. с

ЕГН ********** има право да вижда и взима внучките си Б** Б** Ц** с ЕГН ********** и Т**Б** Ц** с ЕГН ********** всяка втора събота и неделя от месеца от 10.00 часа в съботния ден до 17.00 часа в неделния ден с преспиване в дома на бабата по майчина линия, както и 10 дни пред лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.

Постановено е ,че за осъществяване на мерките на лични отношения Н.Л.К. с ЕГН ********** има задължение да взима децата от дома на бащата и да ги връща там.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Б.Ц.И. с ЕГН********** с адрес *** , чрез адвокат пълномощник П** В** Т** .Иска се да се отмени Решението ,с което се давала възможност децата да бъдат взимани от баба им.Въззивникът твърди ,че по никакъв начин не отказвал, контакт на бабата с внучките ,като и давал възможност да идва да ги гледа в селото ,където живеел.

Поддържа ,че не било в интерес на децата да се виждат и баба им да ги взима при себе си всяка втора събота и неделя от месеца от 10. 00 часа в съботния лен до 1 7.00 часа в неделния дан с преспиване в дома и , както и 20 дни през лятото ,които да не съвпадат с годишния му платен отпуск.Децата живеели в село Ж** ,което се намирало в община В**, а бабата Н.К. , видно и от адреса представен при депозирането на исковата молба ,живеела в друга община , именно село М**, община М**.Твърди ,че битовите условия,при които живеела бабата ,не били добри и че децата не биха се чувствали добре ,ако се наложи да преспиват всяка втора събота от месеца при баба си в село М**, както и 20 дни през лятото .

Твърди ,че от 3 години сам отглежда двете си дъщери заедно с родители си и че до настоящия момент майката на децата К. не била потърсила никакъв контакт с бащата или с дъщерите си и че майката на К. по никакъв начин не се била опитала да осъществи контакт с въззивника или с родителите му.И двете дъщери Т** и Б** по някакъв начин не желаеле да виждат баба си Н.К. , майка на К. ,тъй като откакто се били родили не били имали контакт с тази си баба , тя не ги била взимала никога при себе си.

Твърди ,че ако бабата -майка на К.К. иска да вижда своите внучки Т** и Б** , то тя можела през времето, определено за лични контакти от съда , да идва да ги вижда при бащата в село Ж** , като децата не следвало да бъдат оставяни без контакт с бащата или негови близки и че въззиваемата не следвало да взима децата при себе си с преспиване.

Въззиваемата не е представила писмен отговор на въззивната жалба,а в с.з. чрез своя процесуален представител изразява доводи относно неоснователността на въззивната жалба.

След като взе предвид събраните по делото доказателства Окръжен съд-Видин приема за установено от фактическа страна следното:

Пред районния съд е предявен иск от Н.Л. ***, чрез адв. М**В** против Б.Ц.И.

*** и К.Л.К. *** с правно основание чл. 128, ал. 1 от СК.

Твърди се от ищцата, че е майка на втората ответница и баба на родените от дъщеря й деца от фактическото съжителство с първия ответник – Т** Б** Ц** и Б** Б**а Ц**а. Посочва, че ответниците, които са родители на децата са се разделили от м. 10.2016г. С решение по гр.д. № 2662/2016г. по описа на ВРС било определено местоживеенето на децата при бащата, както и му било предоставено упражняването на родителските права, а на майката е определен режим на лични контакти.

Поддържа, че неразбирателствата между ответниците довели до влошаване на отношенията на ищцата с първия ответник, който възпрепятствал контактите на ищцата с нейните внуци.

Ищцата твърди, че е силно привързана към децата и желае да има лични контакти с тях.

Иска от съда да постанови решение, с което да определи режим на лични отношения на ищцата с нейните внучки,като ищцата да има право да ги вижда и взима при себе си всяка втора събота и неделя от месеца от 10.00 часа в съботния ден до 17.00 часа в неделя с преспиване в дома на ищцата, както и 10 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката и бащата на децата.

Ответникът Б.Ц.И. в срока за отговор е оспорил предявения иск. Навел е доводи, че бабата по никакъв начин не е правила опити да осъществи контакт с ответника. Посочил е, че битовите условия при нея не са добри и поради това не е в интерес на децата да преспиват при нея. Посочил е също, че децата не желаят да виждат бабата.

Ответницата К.Л.К. в срока за отговор е посочила, че исковата молба е основателна и моли да се уважи.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначен и изслушан е социален доклад от Д"СП" – В** и

Д"СП" – Д**, назначена и изслушана е съдебно - психологическа експертиза на децата, приложено е гр.д. № 2661/2016г. по описа на РС – В**.От приложеното гр.д. № 2661/2016г. по описа на РС – В* се установява, че от съвместното съжителство на ответниците Б.Ц.И. и К.Л.К. са се родили две деца – Б** Б* Цв* с ЕГН ********** и Т** Б* Ц** с ЕГН **********.С решение № 282/26.07.2017г. съдът е определил местоживеенето на децата на адреса на техния баща, както и е предоставил упражняване на родителските права на бащата Б.Ц.И., а на майката К.Л.К. е определил режим на лични контакти с децата да има право да ги вижда и взима при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в съботния ден до 17.00ч. в неделния ден с преспиване и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Със същото решение съдът е осъдил ответницата К.Л.К. да заплаща месечна издръжка на малолетните деца.

От представения препис на удостоверение за раждане на ответницата К.Л.К., се установява, че ищцата Н.Л.К. е нейна майка и баба на малолетните деца по майчина линия.

Разпитаните по делото свидетели Т** Л. И* В*И. К* и Д** Д** Д** установяват неоспорвани от страните факти и обстоятелства –раздяла на родителите ,полагане на грижи за децата от бащата и неговата майка ,факта ,че след раздялата ищцата не е виждала внучките си, че им е мъчно за тях ,че има подходящи за отглеждане условия в дома си .

В приетия по делото социален доклад, изготвен от

Д"СП" – В** е посочено, че от раждането си малолетните деца са отглеждани в с. Жеглица от двамата родители. След раздялата им през м. октомври 2016г. децата продължават да живеят на същия адрес при бащата, подпомаган в отглеждането и възпитанието им от неговата майка –Т**а Л.К.. Жилищните условия, при които се отглеждат децата са много добри. Семейството разполага с необходимите уреди и вещи за бита. Децата имат своя стая, обзаведена с две легла, телевизор и принадлежности.Социалните работници са посочили, че майката на децата живее и работи в Г** и поради това не е осъществен контакт с нея.

Същата не изпраща редовно месечната издръжка за децата.Посочено е също, че малолетното дете Б** е завършила втори клас в ОУ - гр. Д** с отличен успех, а малолетното дете Т* посещава ЦДГ в гр. Д**. При проведен разговор с децата, е установено че по-голямото дете Б** е заявила, че не желае да поддържа контакти с бабата по майчина линия - Н.Л.К., разплакала се е по време на срещата, споделила е, че й е много мъчно за майка й и обвинява бабата по майчина линия, че е подкрепила решението на майката да ги изостави. При разговор с по-малкото дете Т**, е установено, че същата е гостувала на баба си Н. и желае да я посещава в с. М*.

В приетия по делото социален доклад, изготвен от

Д"СП" – Д**, е посочено, че ищцата Н.Л.К. е вдовица, живее сама в жилище, собственост на свекъра й, който е починал.Подробно са описани стаите и обзавеждането им.Според заключението в социалния доклад, бабата по майчина линия притежава необходимото жилищно пространство и хигиенно-битови условия, за да може да осъществява режим на лични контакти с двете си внучки.

При изслушването на децата в т.нар „синя стая" детето Б* Б** Ц** споделя усещанията си от това, че майката ги е напуснала преди около три години, че отначало й е било много мъчно, но сега вече не толкова, както и че не иска да я вижда. Детето споделя, че има една баба и това е майката на баща й, която се грижи за нея и сестра й. Детето посочва, че има и една друга баба. Тя се казва Н. и е от М**, но нея изобщо не иска да вижда, нито пък иска да ходи при нея, защото е знаела, че майка им ще избяга, но не им е казала. Б** споделя, че тази баба изобщо не ги е търсила, нито се е обаждала.

Смята баба Н. за лош човек. Последно я е видяла преди няколко години и заявява, че не иска да я вижда.

Детето Т** Б* Цв** също споделя, че се е натъжила защото майка е избягала, също заявява, че има една баба и това е бабата по бащина линия. За бабата по майчина линия споделя, че ако я извика да я види, ще й каже да се маха, защото тя е казала на майка й да избяга.

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-психологическа експертиза е посочило, че е изготвила заключението си след като се е запознало с материалите по делото, след проведени разговори с ответника, с двете деца – Б* и Т**, майката на децата - К. К**, както и с двете баби – Т** и Н.. Изследванията са на основание направен тест на Р** Ж** и рисунките на децата.

Вещото лице посочва, че малкото дете подражава на сестра си. То е жизнено, не помни и не е обременено от тази връзка, която има голямото дете с майка си. По -различно приема отношенията си с баба Н..

Голямото дете е затворено и това, което става в душата му, е в резултат на отсъствието на майката. Има гняв, че е изоставена. Това рефлектира и върху бабата по майчина линия. Развива се чувство за лоялност към бащата и майката по бащина линия.

Вещото лице посочва, че при един подходящ контакт Б** ще приеме майка си. Тя е наранена от факта, че майка й я е изоставила. Трябва време да се възстанови емоционалния контакт на бабата Н. и детето. Голямата дъщеря приема бабата като средство за заминаване на майката. Ако майката възстанови контакта с детето си, тя ще приеме и баба си Н.. Бавно и постепенно трябва да се възстанови емоционалния свят на детето към майката и бабата по майчина линия.

С оглед на така установената фактическа обстановка, ВОС намира следното от правна страна:

Съгласно чл.

269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.