Решение № 171 от 10.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. София, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20211000503395 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 264859/20.07.2021 г. по гр.д. № 16421/2018 г. на СГС, I -16 състав е отхвърлен иска на Г. Н. И. против ЗК“ Лев Инс“ АД, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 90 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Т. Н. И., настъпила вследствие на ПТП на 12.03.2015 г. по пътя между с. Войняговци и Околовръстен път – София, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 12.03.2015 г. до окончателното изплащане.

Ищцата Г. Н. И. е депозирала въззивна жалба против първоинстанционното решение, като поддържа, че решението е неправилно и необосновано. Поддържа, че от събраните доказателства – свидетелски показания, психологическа консултация заключение на СПЕ се установяват отношения между двете сестри, както и болки и страдания на преживялата сестра, надхвърлящи по интензитет нормално присъщите за родствената връзка. Интензитетът на връзката между сестрите не бил намалял и с времето и възрастта. Съдът недопустимо коментирал неясни данни за някаква наследственост относно полученото от ищцата заболяване, за което поддържа, че е само поради страданията от смъртта на сестра й. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде уважен искът й.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който изразява доводи за нейната неоснователност и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

Третото лице помагач, конституирано на страната на застрахователя – Х. Н. П., не е взело становище по въззивната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 1 валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В исковата си молба ищцата Г. Н. И. е твърдяла, че на 12.03.2015 г., по пътя между с. Войняговци и Околовръстен път – София, около 8, 45 ч. настъпил пътен инцидент с лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***, управляван от Х. Н. П., който самокатастрофирал. В резултат на ПТП, на място загинала возещата се на задната дясна седалка в автомобила, Т. Н. И., сестра близнак на ищцата, на 18 г. С присъда на СГС, НО, по н.о.х.д. № 296/2016 г. водачът бил признат за виновен и изтърпявал наказание лишаване от свобода. Поддържа се още, че ищцата страда неутешимо за изгубената си сестра, с която са имали силна, неразривна и топла връзка, характерна за родените близнаци. Загиналата Т. И. била по-силният и доминиращ характер, оформила се като водач, наставник и пример за Г.И., която безрезервно следвала сестра си, разчитала е на подкрепата и покровителството й. След злополуката ищцата изпаднала в тежка психическа криза, което наложило да бъде потърсена помощ от квалифициран психиатър, а по-късно и от психолог. Посочено е, че Х.П. е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при „Лев Инс“ АД. Предвид изложеното е искала застрахователят да бъде осъден да й заплати застрахователно обезщетение за претърпените във връзка със смъртта на сестра й неимуществени вреди в размер на 90 000 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане.

Ответникът ЗК„Лев Инс“ АД е оспорвал иска по основание и размер. Оспорвал е правото на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра си, вместо най-близкия кръг лица. Сочи, че не се установява, ищцата да е страдала от заболяване, поради което да е зависела изключително от грижите на пострадалата, а вече е имала свое семейство. Докато пострадалата е завършвала гимназия е живеела при родителите си, които са предявили искове за заплащане на парични суми за обезвреда, предмет на гр.д. № 10958/2016 г. по описа на СГС. Счита, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерен.

Третото лице помагач на страната на ответника не взело становище по исковете.

За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента по чл. 226, ал. 1 (отм.) КЗ (отм.) следва да се установят две групи факти.

От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в обема и до размера, в който отговаря застрахования водач.

2

В случая между страните не е спорно настъпването на ПТП на 12.03.2015 г., виновното противоправно поведение на Х. Н. П. при управление на лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***, както и причинената в пряка причинна връзка с него смърт на Т.

Н. И.. Тези обстоятелства се установяват и от събраните писмени доказателства – влязла в сила присъда № 101 от 06.04.2016 г. по нохд № 296/2016 г. на СГС, 6 състав, с която Х. Н. П. е признат за виновен в това, че на 12.03.2015 г., около 08.45 часа в гр.

София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ“ с рег. № *** по пътя от с. Войнеговци към гр. София и на около 900 м. преди ул. „Околовръстен път“ на гр. София, нарушил правилата на движение, а именно: чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл.

21, ал. 1 ЗДвП и чл. 150 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пътниците в автомобила – Т. Н. И., стояща на задна седалка и Ц. Р. З., стоящ на предна дясна седалка, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години.

На основание чл. 300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Когато противоправният резултат е съставомерен, както в случая, присъдата обвързва гражданския съд и относно този резултат и причинната му връзка с деянието.

Не е спорно между страните, а и се установява от представената извадка от информационната система на Гаранционен фонд, че към датата на ПТП виновният водач е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със ЗК „Лев Инс“ АД.

Относно оплакването на жалбоподателката, че първоинстанционният съд в противоречие с доказателствата необосновано приел, че ищцата има материалноправна легитимация да търси обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра си, настоящият състав намира следното: Причиняването на смърт носи белезите на граждански деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД и поражда право на обезщетение в полза на определен кръг лица, които поради близката си родствена или житейска връзка с починалия търпят вследствие на загубата му неблагоприятни последици, дефинирани от закона като имуществени и неимуществени вреди. Кръгът от лица, които имат право на деликтно обезщетение по правилата на чл.45 ЗЗД в случаите на смърт, е изяснен изчерпателно с приетите от Пленума на ВС постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г., както и с тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК. В цитираните постановления е прието, че правото на обезщетение следва да се признае в полза на най-близките на пострадалия, които поради биологично предопределени родствени връзки или житейски създадени емоционални и духовни връзки действително търпят преки и непосредствени имуществени и/или неимуществени вреди от неговата загуба. Такива лица на първо място са съпругът, низходящите и възходящите. По отношение на възходящите от втора степен, каквито са бабата и дядото посоченото Тълкувателно решение е прието, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, 3 които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

В съдебната практика на ВКС, която настоящият състав споделя, е прието че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./ създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2./ действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд. Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.

Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за връзката между братята и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина (така решение № 17/16.03.2021 г. по т.д. № 291/2020 г. на ВКС, II т. о., решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о. и решение № 92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, ІІ т.о.) В случая се установява от представените свидетелства за раждане на Г.Н. и Т.

Разпечатката съдържа 30 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/390c4777-afc4-4eb4-94fb-0c5dbf4463b0