Решение № 260233 от 06.12.2021, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260233

В ИМЕТО НА НАРОДА гр. ПЛОВДИВ 06. 12. 2021 г.

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 15. 10. 2021 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

РАДКА ЧОЛАКОВА с участието на секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ в. т. дело № 377 по описа на

ПАС за 2020 г., установи следното:

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за образуването му е изходяща от „М.“ ООД, *** въззивна жалба против постановеното от П. окръжен съд по т. дело № 120/ 2019 г. решение в частта, с която „М.“ ООД, *** е осъдено да заплати на „М....“ ЕООД, ЕИК ... със съдебен адрес *** сумата 11 448 лв., представляваща аванс по неизпълнен договор сключен между същите страни на 23.10.2018 г. с предмет „Подготовка на проектно предложение и управление на проект „Създаване на научно-приложен институт за повишаване на знанията в областите, свързани с изследване на околната среда в Р.-Р.масив към фирмата М...“ ведно със законната лихва върху посочената сума от завеждане на исковата молба на 15.02.2019 г. до окончателното плащане.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на решението в обжалваната му част иска се неговата отмяна и отхвърляне на иска.

Въззиваемата страна не е подал отговор, но в проведеното открито заседание пред ПАС е изразила становище за неоснователност на жалбата

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 15.02.2019 г. в ПОС е постъпила изходяща от „М....“ ЕООД, ЕИК ... искова молба против „М.“ ООД, ***.

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 23.10.2018 г. между ищеца в качеството му на възложител и ответника в качеството му на изпълнител бил сключен договор за управление на проект по Програма Х. 2020.

По него „М.“ ООД трябвало да подготви и изпълни проектно предложение и да управлява проекта до окончателното подаване на финален отчет по програмата. Уточнено е, че действията и дейностите, които му били възложени за извършване били описани в чл. 1 от договора. Възложителят заплатил по договора авансово 11 448 лв. с фактура №**от 18.03.2018 г. Наред с това за целите и реализацията на проекта, който следвало да се изработи и управлява от ответника закупил имот находящ се в с. К.за 12 000 лв. Заплатил и 23 000 лв. за изработването на проектна документация за проектиране на къща за гости в закупения имот.

По надолу в исковата молба се говори за сключен и предходен договор с ответника с подобен предмет, по който бил въвеждан в заблуждение и на два пъти било отказвано одобряване на проекта. По тази причина при подписване на настоящия договор ответникът бил уведомен, че следва да представя за одобрение от ищеца цялата документация по изработването, подготовката и управлението на новия проект преди подаването й до програмата и да е подава след същото. Това обаче не било сторено. Така въпреки липсата на съгласие от управителя на ищеца той получил имейл, че на 21.01.2019 г. бил подаден проект от негово име. За тази цел бил създаден нов акаунт и подаден проекта.

Достъп до новия акаунт ищецът нямал и не можел да проследи хода на процедурата.

За подаването на проекта бил уведомен на 28.01.2019 г./два дни преди затваряне на програма/, като му било изпратено и самото предложение. Така той установил, че сумата, за която кандидатствал била завишена с 50 % /1 000 000 евро/ без негово одобрение и съгласие. Сочи се, че самият проект бил некомпетентно написан, липсвала задължителната икономическа обосновка по същия, което го правело невалиден. Споменава се и за други грешки.

На тази база е изразено становище, че подаването на неотговарящия на стандартите проект му отнело възможността да участва пълноценно в програмата и да получи финансиране по същата при условие, че същата вече е приключена. Това от своя страна обезмасляло всички направени разходи във връзка с проекта, вкл. и закупуването на имот.

Споменава се за претърпени загуби и пропуснати ползи. Последните не били предмет на иска, а загубите. Те според ищеца се изразяват в реално причинените му материални щети с оглед споменатото по- горе плащане на сумата от 11 448 лв., както и на сумите от 12 000 лв. и 23 000 лв.

На тази база е отправено за осъждането на ответника да заплати на ищеца 46 448 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди от низпълнението на договора и действията на ответника.

В предвидения по

ГПК срок, ответникът подал отговор. В него от фактическа страна не се оспорва сключването на процесиня договор, както и наличието на предходни договорни отношения. Последните са индивидуализирани като е споменато, че на 10.03.3018 г. между страните в същите им качества бил сключен договор за изработка и управление на проект по Програмата за развитие на селските райони/2014-2020 /. По него ответникът предприел действия по изпълнението му. В хода на същото била приета наредба определяща , че финансирането е за 50 % от стойността на проекта, а другата половина е за сметка на самия кандидат.

Това не било изгодно за ищеца и между страните по този договор било постигнато на 23.10.2018 г. споразумение за прекратяването му. В него те се споразумели, че платената авансово част от възнаграждението в размер на 9 450 лв. без ДДС ще се използва за изготвяне на ново проектно предложение - процесното. В тази връзка е посочено, че авансовото плащане на 11 448 лв. не е станало възоснова на фактура №**от

18.03.2018 г., а при посочените по- горе условия на база фактура №***********от 30.04.2018 г.

По отношение на самия договор е посочено, че ответното дружество добросъвестно е изпълнило всички свои задължения. Споменава се също, че особения предмет на възложената работа свързана с престиране на „интелектуален труд“ предполага самостоятелност и независимост на изпълнителя до изработване на крайния резултат, т.е. оспорва се възможността на възложителя да го направяла в начините, по който ще престара дължимото и да контролира и одобрява всеки един етап от дейността по престиране на задълженията по договора.

Наред с това са изложени доводи за липса на претърпени от ищеца вреди и на причинно следствена връзка между твърдяното неизпълнение и наличието на вреда, като е направен детайлен анализ на описаните в исковата молба увреждания.

ДИМ, респ. отговор на същата не са подавани и съдът след събиране на поисканите от страните и относими по спора доказателства е постановил решение по спора.

В него, както и в доклада по 146 от ГПК е посочено, че се разглежда иск с правно основание чл. 79, вр. с чл. 261 и чл.82 от ЗЗД, с който „М....“ ЕООД иска осъждането на „М.“ ООД за сумата 46 448 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от неизпълнение на договор за управление, сключен между страните на 23.10.2018 г. Посочен и начина, по който ищецът е определил размера на дължимото обезщетение - сбора от заплатен аванс по договора от 11 448 лв. с ДДС, цената на закупени във връзка с договора имоти в размер на 12 000 лв. и стойността заплатения за застрояването им проект в размер на 23 000 лв..

Така след анализ на събрания по делото доказателствен материал е направено детайлно проследяване на отношенията между страните. Формиран е извод, че изготвеният от ответното дружество проект не е одобрен от Управляващия орган по цитираната програма. Това е довело до заключение за неизпълнение на първото задължение на изпълнителя по договора, а оттук и до извод за неизпълнение и на второто поето задължение по договора - управление на проекта, който не е реализиран.

В тази връзка е посочено, че това неизпълнение е основание да се приеме за основателна претенцията на ищеца за връщане на даденото по неизпълнения договор-11 448 лв. с ДДС.

По отношение на сумата от

23 000 лв. направени от ищеца разходи за проект е казано, че не са ангажирани никакви доказателства и е изразено мнение за неоснователност на тази претенция.

За неоснователна е намерена и претенцията за сумата от 12 000 лв. представляващи стойността на закупени имоти с оглед изпълнението на процесния договор. В тази връзка е посочено, че не е установена никаква причинна връзка между извършването на тези разходи и процесната сделка.

На база изложеното съдът е постановил осъдително решение за плащане на сумата от 11 448 лв. с ДДС, за която е посочил, че аванс по неизпълнения договор и съответно е постановил, че исковете за сумите от 23 000 лв. и 12 000 лв. представляващи обезщетение за вреди от неизпълнен договор се отхвърлят.

Недоволен от решението в осъдителната му част е останал ответникът и е подал жалбата станала причина за започване на настоящето производство.

В нея на първо место са изложени доводи за постановяване на акт по нередовна искова молба.

Нередовността според ответника се изразявала в това, че нямало яснота за вида на твърдяното низпълнение и оттук за вида на предявения пред ПОС иск.

Изложени са и съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо иска.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая преценката за недопустимост следва да се прави по отношение частта от решението предмет на контрол от въззивната инстанция, т.е. за тази, с която съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата 11 448 лв., представляваща аванс по неизпълнен договор, сключен между същите страни на 23.10.2018 г.

В жалбата, както бе споменато по - горе се правят доводи за нередовност на исковата молба изразяващи се в неяснота за характера на неизпълнението, което се твърди да е налице от страна на ответника и в тази връзка за неяснота на предявената от ищеца искова претенция.

Това налага ПАС преди да изложи своето мнение досежно допустимостта на решението да изрази такова и за редовността на исковата молба.

Изискванията за съдържанието на същата са посочени в чл. 127 от ГПК. В чл. 127, ал.1, т. 4 от ГПК е казано, че ищецът е длъжен да изложи обстоятелствата, на които основа искането си. Това сочи, че той няма задължение да квалифицира и анализира същите от правна гледна точка.

Това е ангажимент на съда, който с оглед изложените обстоятелства вече дължи преценка дали се касае за пълно, частично, лошо, некачествено изпълнение и т.н.

В обстоятелствената част на настоящата се говори за сключен между страните на 23.10.2018 г. договор, говори се за неизпълнението на същия от ответника.

Описани са и конкретните негови действия даващи основание на ищеца да достигне до този извод. Посочени са и последиците от неизпълнението - невъзможността на ищеца да участва в програма Х. 2020, с оглед на факта, че същата вече е приключила, което пък обезсмисляло направените разходи във връзка това. На тази база е отправено и искане ответника да обезщети ищеца за претърпените от него имуществени щети изразяващи се в стойността на тези разходи, като същите са детайлно посочени.

От така изложеното може да се направи ясен и категоричен извод, че ищецът е предявил иск с правно основани чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл. 82 от ЗЗД като в този смисъл са били и изводите на първоинстанцинния съд в доклада, когато е дадена такава правна квалификация на иска, а и в началото на мотивната част на съдебното решение. Това води до извод, че исковата претенция е редовна и не е нужно да се уточнява.