Определение № 2844 от 12.10.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2844 гр. София, 08.10.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

П. Стоицев като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно наказателно дело № 20231100605148 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.243,ал.7 от НПК.

Образувано е въз основа на Протест, депозиран от прокурор в Софийска районна прокуратура против Определение от 17.07.2023 година, постановено п о ЧНД № 4619/2023 година, по описа на съда, с което е отменено Постановление на Софийска районна прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 272/2019 година, по описа на Сл. отдел на СГП, пр.пр. № 14947/2019 година на СРП.

Моли се отмяна на определението с аргумент неправилни изводи на съда за наличие на пороци в досъдебното производство, които са ограничили правата на защита на пострадалите лица.

Въззиваемите по частната жалба лица П. Р. П. и С. И. И. не вземат становище по протеста.

Въззивният съд, като съобрази материалите, събрани в досъдебното производство, становищата на страните и закона, намери от фактическа и правна страна следното:

Въззивният частен протест е процесуално-допустим, като подаден в законоустановения срок от активно легитимирана страна.

Разгледан „по същество“, частният протест е и основателен.

Съображенията на съда са следните:

Досъдебно производство № 272/2019 година е образувано пред Следствен отдел на Софийска градска прокуратура за разследване на престъпления по чл.217,ал.4, във вр. с ал.2 от НК и по чл.206,ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26,ал.1 от НК.

За това че:

На неустановена дата през 2014 година, в град Атина, улица ****, 1

Република Гърция, лице, в качеството си на представител или пълномощник съзнателно е действало против законните интереси на представляваните П. Р.

П. и С. И. И., в следствие на което за тях са настъпили значителни щети.

На неустановена дата в периода 2014 – 2015 година, в град Атина, Република Гърция, в условията на продължавано престъпление, противозоконно е присвоил чужди движими вещи, които владеел – парична сума от 60 000 евро, представляващи присъдени трудови обезщетения за П. Р.

П. и С. И. И., като обсебването е в големи размери.

Фактите, установени в производството, изнесени в хронологичен порядък са следните:

През 2007 година свидетелите П. Р. П. и С. И. И. заминали за Република Гърция, за да търсят работа.

Не са се регистрирали в Агенция по труда в Република Гърция.

Намерили местна фирма, която се занимавала с осигуряване на трудова заетост и посредством нея се свързали и с работодател.

Работодателят бил гръцки гражданин С.С.. Притежавал хотел в село Агиос Апостолис, в който ги поканил на работа. Настанил ги да живеят в хотела, регистрирайки ги като гости. Работили в хотела, но без да бъде сключван трудов договор. Получавали всеки от тях възнаграждение в размер 600 евро месечно. Заплащано им било възнаграждението на ръка. Двамата свидетели се разболели през 2013 година. С. помогнол финансово на свидетеля П., но след това отказал да заплати лечението и на И.. Нейното здравословно състояние се усложнило, тя постъпила в болница. Там й казали, че няма осигуровка и трябва да заплати лечението си сама. С. отново отказал да заплати болничното лечение, което и предизвикало разрив в отношенията на свидетелите П. и И. със С..

Българските граждани решили да си потърсят правата по съдебен път.

Свързали се с адвокат М.П.-Б., която живеела и работела в град Атина.

Сключили с нея договор за правна помощ. Заплатили по банков път адвокатски хонорар и си заминали за Р.България, тъй като нямали работа в Гърция.

Съобразно договореностите им, адвокат П.-Б. завела първоначално две административни дела пред Осигурителен институт Агиос Стафаносу, едното в полза на свидетеля П. Р. П., другото, в полза на свидетелката С. И. И.. И двите са приключили на първа инстанция с решения, постановени в полза на българските граждани. Тези решения са обжалвани от С.С.с пред втората инстанция на Осигурителен институт.

Решенията по образуваните арбитражни производства срещу С. като работодател /административно дело № 8218/24.07.2013 година за И. и административно дело № 8219/24.07.2013 година за П./, С. е бил осъден да заплати осигуровки в полза на П. Р. П. и С. И. И. за периода от 2007 година до 2013 година в гаранционния пенсионен фонд от 21 269,91 евро за петор П. и 14 110,34 евро за С. И..

Присъдените суми, съобразно решенията не следва да се заплащат по 2 сметките на работниците П. Р. П. и С. И. И., а се внасят в пенсионните им фондове, от където те ще могат да ги придобият едва при пенсиониране.

Междувременно, срещу С.С. е образувано и наказателно производство, дело № 57945/2014 година, по описа на първоинстанционен съд Атина, което е приключило с осъдителна за него присъда.

Впоследствие, пред Първоинстанционният съд в Атина е образувано наказателно производство и срещу българските граждани – наказателно дело № 300/2018 година. По това дело те са осъдени за две деяния: първото „набеждаване в престъпление“ на С.С., второто „невярно деклариране пред Осигурителен институт“. Наказателното производство е водено задочно и двамата са осъдени на лишаване от свобода от по 18 месеца по първото обвинение и 12 месеца по второто.

Такива са фактите, а доказателствата след чийто анализ се установяват тези факти са следните:

Разпит на свидетелите П. Р. П., С. И. И., М.П.-Б., Е.В..

Показанията на свидетелите П. и И. са идентични. Те разказват историята от момента на заминаването им за Република Гърция и наемането им на работа без трудови договори в хотела през 2007 година до напускането през 2013 година. Разказват и за това, че са наели адвокат П.-Б., а след това са се прибрали в България. В останалата им част показанията са повече „предположение“, че са им присъдени персонално обезщетения, от колкото твърдения. Писмените доказателства, всъщност оборват „очакванията им“ за присъдени суми, тъй като видно от Решенията, които съдът цитира и по-горе, на двамата са признати за дължими осигуровки, които работодателят не е внесъл, а не обезщетения или дължими трудови възнаграждения, които се предполага, че те следва да получат. Оставяме на страна и обстоятелството, че с посоченото наказателно дело те са осъдени за, както е посочено в превода „лъжливо деклариране пред Осигурителен институт“, което би могло да породи други производства, имащи съвсем различен, при това обратен ефект за тях.

Свидетелката П.-Б. разказва подробно за отношенията й с българските й клиенти, за производствата, които е провела от тяхно име и по тяхно поръчение, за резултатите и за причините, поради които отношенията им са били прекратени, /некоректност на П. и И./.

Последната свидетелка Е.В. е колега на адвокат Б. и потвърждава, че познава свидетелите П. и И.. В. потвърждава, че са имали доста проблеми с П.

П., който ги е заплашвал в електронни писма, които тя лично е предала на полицията в Атина. След предприетото действие, П. преустановил заплахите си.

За попълване делото с доказателства, българските разследващи органи са изготвили Европейска заповед за разследване, на базата, на която са събрани множество писмени доказателства, установяващи фактите в последователността, описана по-горе.

На базата на изложеното по фактите, въззивният съд прави следните 3 изводи по правото:

По отношение на престъплението по чл.217,ал.4, във вр. с ал.2 от НК.

От събраните доказателства се установява, че адвокат М.П.-Б. е извършила всички възможни, съобразно гръцкото законодателство правни действия по защита на интересите на нейните доверители. Образувала е необходимите производства и при това е провела успешно всяко от тях. На П.

Р. П. и С. И. И. са признати и присъдени дължими за периода на работата им осигуровки.

Установява се, че при спазване на нормите на гръцкото законодателство, адвокат Б. е прекратила договорните си отношения с двамата по причина – неуредени финансови отношения между тях. Това я е освободило от задължението да ги представлява и впоследствие по наказателното производство, водено срещу българските граждани, за което както се установява от данните по разследването по ЕЗР, тя не е имала представителна власт и задължение да участва.

По отношение на обвинението по чл.206,ал.1 НК, във вр. с чл.26,ал.1 НК.

Както и по-горе въззивният съд посочи, на двамата български граждани не са присъждани суми за обезщетения, неплатени трудови възнаграждения, или каквито и да било суми, които да е следвало да получат те. По сметка на адвокат М.П.-Б. не са постъпвали суми в полза на С. И. или П. Р. П., поради което и тя не е, а и не е имала възможност да извърши присвоително действие по отношение на такива суми.

Първоинстанционният съд е отменил постановлението на прокурора единствено по причина: нарушение на правата на П. Р. П. и С. И. И., в качеството им на „пострадали“, разследването да им бъде предявено.

Въззивният съд намира изводите на първоинстанционния за допуснато нарушение, опорочаващо прекратителното постановление за незаконосъобразни.

Разпоредбата на чл.227,ал.2 от НПК определя „пострадалите“, като лица, на които се следва предявяване на материалите по делото.

Действително, при разпита им по делегация в ОП Ямбол, двамата пострадали са заявили, че желаят да им бъдат предявени материалите по разследването.

Разпоредбата на ал.3 на чл.227 НПК посочва и начина на връчване на призовка за предявяване – на известните по делото адреси.

Следващата, ал.4 на чл.227 НПК, изключва задължението за предявяване на разследването, ако лицето не е намерено на посочения от него адрес за призоваване.

В случая се установява, че П. и И. са търсени щателно за предявяване на разследване на посочените от тях адреси: П. Р. П. в град Ямбол, улица **** и С. И. И. в град Ямбол, улица ****. Същите не са откривани на адресите, в който смисъл и прокурорът правилно е намерил да приложи разпоредбата на 4 чл.227,ал.4 НПК.

Незаконосъобразен е и изводът на първоинстанционният съд, че на двамата никога не са разяснявани правата им на пострадали. Видно от протоколите им за разпит в качеството на свидетели, те са запознавали с правата по чл.75 от НПК.

Установява се, че П. и И. не са в неведение за случващото се в досъдебното производство, защото те са получили постановлението за прекратяване и са го обжалвали пред районния съд.

В допълнение, въззивният съд би посочил, че при наличието от една страна на прецизно установена фактическа обстановка, даваща възможността да бъдат формирани категорични изводи по правото и от друга, при липсата на съществени пропуски в разследването, крайният формализъм не би допринесъл с нищо за правилното провеждане на наказателното производство, а единствено би затруднил в общ план работата на разследващите органи.

На основание изложеното, съдът намира, че следва да отмени атакуваното определение на Софийски районен съд, вместо което да потвърди атакуваното постановление на Софийска районна прокуратура.

Воден от горното, съдът