Решение № 4411 от 04.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4411 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГ.А като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20251110207100 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Г. С. Г. срещу наказателно постановление (НП) № 24-4332-018427 от 13.08.2024 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция”-СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.174, ал.3, пр.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят иска от съда да отмени наказателното постановление, като се позовава на неправилно отразена фактическа обстановка и допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител. Жалбата се поддържа, с искане за отмяна на НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител.

Същият намира издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно; претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Писмено се аргументира в депозирани бележки.

1

След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия AД № 033970 от 25.06.2024 г., съставен от Р. С. Е., на длъжност „младши автоконтрольор” при СДВР, ОПП – СДВР, в присъствието на свидетел на установяване на нарушението и на нарушителя, е установено, че на 25.06.2024 г. около 22.40 часа в гр.София по бул.„България“, с посока на движение от ул.

„Т.Каблешков“ към ул.“Околовръстен път“, на кръстовището за ул.“Бяло море“ и ул.“В.Стефанов“, жалбоподателят управлявал лек автомобил „***“ с рег. № *********, собственост на С. Г., като при опит да бъде тестван за употреба на на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Дрегер дръг тест 5000 № ARRN-0003, лицето отказва това. На водача на автомобила бил издаден медицински талон за изследване № 288226, връчен на същия. Жалбоподателят не се явил за даване на кръвна проба за употреба на наркотични вещества или техните аналози, като така не изпълнил и предписание за химикотоксилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози.

Проверката приключила и с констатация, че водачът управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 1.64 на хиляда, във връзка с което му е съставен втори акт за установяване на административно нарушение и му е отнето СУМПС.

Във връзка с горното е съставен актът за установяване на административно нарушение, предявен за запознаване на нарушителя, който го подписал, без да направи възражения.

Въз основа на така съставения АУАН на 13.08.2024 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, препис от което бил връчен лично на жалбоподателя на 04.04.2025 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателствени материали - показанията на свидетеля Р.

С. Е., писмени сведения, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, справка–картон на жалбоподателя, заповеди за компетентност, както и от останалите материали по делото.

Съдът обсъди показанията на свидетеля по-горе. Св.Е. потвърждава в цялост констатациите по АУАН. Съдът намира показанията на този свидетел за последователни и логични, като взе предвид и това, че в рамките на професионалната си компетентност е ангажиран със значителен брой проверки, свързани със спазване на ЗДвП; тези показания кореспондират с останалия доказателствен материал, поради което им дава вяра. В случая не се откриват данни, водещи до извод за преднамереност или недоброжелателност от страна на полицейския служител или някакви други мотиви, които да го накарат да опише в съставените процесуални актове фактическа обстановка, която не е възприел.

2

Съдът цени писмените доказателства, приобщени по делото, като относими, те са събрани и приобщени по предвидения в закона ред.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че актът за установяване на администативно нарушение и наказателното постановление са изготвени от компетентни за това длъжностни лица. Според т. 1.3 от заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор” са овластени да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Съгласно т. 2.10 от същата заповед началникът на група „Административнонаказателна дейност” в ОПП при СДВР е компетентен да издава наказателни постановления за нарушения на ЗДвП.Съдът служебно установи и че са спазени давностните срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление. Съставът на съда констатира, че при съставянето и връчването на АУАН не са допуснати нарушения. Що се отнася до процедурата по връчване на обжалваното наказателно постановление, последната също е редовно извършена.

По отношение на направените възражения от страна на процесуалния представител, Съдът намира същите за неоснователни, като съображенията за това са следните:

Налице е установеност, че на въпросната дата и място жалбоподателят като водач на МПС е бил спрян за проверка от полицейски служители . След пристъпване към тестване с техническо средство за евентуална употреба на наркотични вещества е последвал отказ, удостоверен както в съставения АУАН, така и в издадения талон за медицинско изследване и в протокол за 3 медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. С това си действие отказ пред полицейските служители, извършващи проверка да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, жалбоподателят е осъществил състав на администативно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Последващите действия или бездействия на практика не променят този факт. Безспорно е, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство за евентуална употреба на наркотични вещества. В случая без значение са причините, поради които водачът отказва да му бъде извършена проверка, те могат да са от различно естество, но разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП не предвижда изключения или зависимости от различни обстоятелства. Релевантен е именно фактът на отказ водачът да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози, независимо от неговото становище и от други обстоятелства. За съставомерността на санкционираното деяние е достатъчно водач на моторно превозно средство да обективира отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотици и техните аналози, какъвто несъмнено е визиран в съдържанието на АУАН, талон за изследване, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и НП, и се установява по безспорен начин от доказателствата по делото. Също така не се констатира извършеното нарушение да не е описано пълно, точно и конкретно така, че да не бъдат нарушени правата на санкционираното лице да разбере административното обвинение – както в акта, така и в НП. Съдът не цени и останалите наведени с жалбата доводи, целящи благоприятен за жалбоподателя изход по делото.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината „пряк умисъл”. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.

За пълнота и изчерпателност следва да се посочи още, че д вете хипотези, залегнали в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП: отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и отказ да бъде дадена кръвна проба са предвидени от законодателя алтернативно, а не кумулативно, поради което, след като е установено от административнонаказващия орган наличието дори 4 на една от тях, е налице основание за прилагане на нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП и санкциониране на водача по този законов текст. Затова Съдът намира административнонаказателното производство за законосъобразно и правилно проведено, без да констатира съществени нарушения на материалния или процесуалния закон, или н а правото на защита на жалбоподателя.

Фактическата обстановка е отнесена именно към състава на административното нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, съставляваща както материалния състав на нарушението, така и санкционната норма. При издаването на обжалваното наказателно постановление са спазени процесуалните правила, правилно е приложен материалният закон, при ясно установена фактическа обстановка. Описанието на нарушението текстово и цифрово е в съответствие, и правилно е отнесено към съответната санкционна норма. Не е налице възможност за определяне на различен размер на наказанията за констатираното нарушение, тъй като описаните такива са с фиксирани стойности и не подлежат на преценка от административнонаказващия орган.

В конкретния случай съдът намира, че не е налице основание за приложение на нормата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение не е маловажно по своята същност, не разкрива по-ниска степен на засягане на обществените отношения от този вид и е с типичната за вида си обществена опасност.

В съдебно заседание се претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение и предвид изхода по спора искането се явява основателно; такова следва да бъде присъдено – в размер на 130 лв. - предвид брой проведени съдебни заседания и разпитан един свидетел, както и липсата на правна и фактическа сложност на делото.

По изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон, затова то следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН СЪДЪТ РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-018427 от 13.08.2024 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция”5 СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.174, ал.3, пр.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на СДВР сумата от 130.00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6