Решение № 301 от 19.07.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Варна, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20213100900621 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Алл. Н. С., родена на ****., с адрес: ******, гражданка на Федерация Русия срещу „Южен съюз“ ЕООД, ЕИК 201781016, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, бл.

Ж, ап. 56, представлявано от управителя А.Г.И., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 30 000 лв. – частичен иск от общо 301 500 лв., представляващи равностойността на наследствения дял от прекратеното поради смърт участие в дружеството - ответник на съдружника и съпруг на ищцата И.В.К., починал на 05.11.2020г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 01.09.2021г. до окончателното заплащане на задължението.

ИЩЦАТА твърди, че на 05.11.2020г. починал съпругът й – И.В.К. /Акт за смърт № 170209775004601491000/, на когото тя се явява наследник по закон съгласно Свидетелство за право на наследство по закон рег. № 77/290-н/77-2021-6-56 на нотариус Л.К. и по завещание съгласно Свидетелство за право на наследство по завещание рег. № 77/290-н/772021-3-500 на същия нотариус. Приживе, И.К. бил съдружник в ответното дружество, поради което след смъртта му, на 22.07.2021г. ищцата отправила до другия съдружник и управител на дружеството - А.Г.И., родена на 29.03.1971г., гражданка на Федерация Русия, покана за свикване на Общо събрание (ОС), на което да бъде разгледана молбата й за членство в дружеството. Според решенията, взети на ОС от 10.08.2021 г. обаче, молбата й не била удовлетворена, поради което, като наследник на починалото лице, предявява обективно кумулативно съединени искове по чл. 125, ал. 3 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за 1 заплащане на стойността на дружествения дял, полагащ се на нейния съпруг, вследствие прекратяването на неговото участие в дружеството.

В тази връзка, ищцата излага твърдения, че към датата на същото ОС, не бил изготвен счетоводният баланс, въз основа на който следвало да се уредят имуществените отношения между съдружниците. Не бил определен и размерът, и срокът, в който щяла да й бъде заплатена стойността на дела съобразно разпоредбите на ТЗ. Единствено, в т. 4 от протокола от ОС, било оформено решението на дружеството, наследницата да получи равностойността на дела на съпруга й съобразно размера на неговото участие в капитала на „Южен съюз“ ЕООД - 50%. Това, обаче можело да се случи едва след изготвяне на оценката на стойността на дела.

В исковата молба се посочва и че за 2017г., 2018г. и 2019г., ответното дружество е публикувало в Търговския регистър (ТР) декларации по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч), което следвало да се тълкува в смисъл, че „Южен съюз“ ЕООД не е извършвало дейност през посочения период, поради което има и дълготрайни материални активи (ДМА). На 11.08.2021г. със Заявление с вх. № 20210811172722 и Заявление с вх. № 20210813131125 по партида на дружеството били заявени за вписване обстоятелствата, че делът на починалия съдружник щял да бъде поет от другия съдружник и че то щяло да продължи дейността си като ЕООД, както и че щели да бъдат ангажирани специалисти за извършване на оценка на дела в срок до 20.09.2021г. Било представено и доказателство за внасяне в касата на дружеството на съответната част от капитала на починалия съдружник до пълния размер от 10 лв.

По повод на вписването на тези данни, А.С. настоява, че съдружникът А.И., понастоящем едноличен собственик на капитала и управител на ответното дружество, не й е изплатила равностойността на дяловете, за да може да ги поеме, нито ги е придобила чрез договор за покупко-продажба.

Наследницата-ищец индикира и че върху недвижимите имоти, собственост на „Южен Съюз“ ЕООД, образувани от разделянето на бившите УПИ IV-792 в кв. 51 по плана на с.

Близнаци, общ. Аврен, обл. Варна с площ от 1261 кв. м. и УПИ III-791 в кв. 51 по плана на с.

Близнаци, общ. Аврен, обл. Варна с площ от 1261 кв. м. а именно:

А/ ПИ с кадастрален идентификатор ***, находящ се в с. Близнаци, общ.

Аврен, обл. Варна, ул. „Тунджа“ – без адм. №, с площ от 657 кв. м.;

Б/ ПИ с кадастрален идентификатор ***, находящ се в с. Близнаци, общ.

Аврен, обл. Варна, ***, с площ от 612 кв. м.;

В/ ПИ с кадастрален идентификатор ***, находящ се в с. Близнаци, общ.

Аврен, обл. Варна, ***, с площ от 775 кв. м.;

Г/ ПИ с кадастрален идентификатор ***, находящ се в с. Близнаци, общ.

Аврен, обл. Варна, ***, с площ от 478 кв. м.; била допусната обезпечителна мярка възбрана по т. дело № 572/2021 г. по описа на ВОС, вследствие на което било образувано ИД 20218950402349 по описа за 2021 г. на ЧСИ 2

Л. С., рег. № 895 в КЧСИ.

С молба с вх. № 21266/21.10.2021г., ищцата уточнява и че според последно публикувания в ТР баланс на ответното дружество за 2016г., задълженията на ответното дружество възлизат на 575 000 лв. и се явяват задължения към трети лица. Тъй като това били суми, предоставени от починалия съдружник и били разходвани за закупуване на недвижими имоти, движимо имущество, строителство на ДМА от „Южен съюз“ ЕООД /възлизащи общо на 560 779,18 лв./, същите съответно представляват задължения към починалия съдружник. Поради погасяване по давност на тези вземания на наследодателя към дружеството, сумите са останали в полза на последното като негови активи.

При това положение, при 50% дялово участие на починалия съдружник в капитала на „Южен съюз“ ЕООД, ищцата счита, че сумата която се дължи на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ, представлява 50% от 603 000 лв. - нетната стойност, получена от сбора между записаните в баланса за 2016г. 28 000 лв. като собствен капитал и сумата от 575 000 лв., представляваща увеличение на същия. На база на тези изчисления, ищцата намира, че припадащата се част на починалия й съпруг е 301 500 лв.

В правната си аргументация, наследницата С. излага становище, че задължението на дружеството възниквало по закон. Съобразно съдебната практика, за да бъдела определена стойността на дяловете на съдружник с прекратено участие в дружество с ограничена отговорност, следвало от актива по междинния счетоводен баланс, изготвен към края на месеца, през който било прекратено участието на съдружника, да се вземе стойността на ДМА, другите нематериални активи и краткотрайни материални активи на дружеството, а от пасива - само неговите задълженията, без да бъдат отчитани стойностите на собствения капитал, резервите и финансовия резултат (Решение № 10/10.09.2012г. по т. дело № 502/2010г. на ВКС, II ТО). В случай на краен резултат положително число при съпоставяне на двете величини се получавал чистият актив, стойността на който трябвало да бъде разделена на броя на дяловете, формиращи капитала на дружеството. Паричната равностойност на дяловете на прекратилия участието си съдружник се равнявала на произведението от броя на притежаваните дялове и определената стойност на един дружествен дял.

Въз основа на тези си съображения, ищцата претендира осъждането на ответника да й заплати сумата от 30 000 лв. частичен иск от 301 500 лв., представляващи равностойността на полагащия й се наследствен дял, в следствие от прекратяването на участието в ответното дружество на нейния съпруг, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 01.09.2021 г. до окончателното й изплащане. Претендира се и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба, в който твърди, че искът е допустим, но неоснователен, като го оспорва по размер.

Според ответното юридическо лице, ищцата, като наследник на починалото лице, е 3 процесуално легитимирана да претендира получаване на стойността на неговия дружествен дял. Оспорва обаче, че тя е единственият му наследник, тъй като той имал две деца, родени от негов предходен брак – Е.И.К. и Е.И.К.. Но в тази връзка посочва, че като трето лице няма право да изисква информация по наследствено дело № 168/2020, открито при нотариус Л. Г. Крупнова във Федерация Русия.

Ответникът е на мнение и че доколкото искът касае имуществена претенция по отношение на търговец, регистриран в България, приложими са разпоредбите на Кодекса за международно частно право (КМЧП), според чл. 58, т. 6 вр. чл. 56, ал. 1 от който, меродавно при уреждане на отношения, свързани с придобиването и загубването на членство в юридическо лице, както и свързаните с това права и задължения е българското законодателство. Съответно следвало да се приложат нормите на българския закон за наследството (ЗН) при определяне на кръга на наследниците по закон и техните дялове. В този смисъл, ищцата имала право да претендира само 1/3 от дружествения дял, като представените с исковата молба удостоверения за наследяване по закон и завещание не можели да дерогират приложението на българския ЗН, при наличие на други наследници по закон от първия ред. Съобразно тези си аргументи, ответникът заявява, че искът е неоснователен в предявения от само от единия от наследниците, размер.

Ответното дружество сочи, че въпреки липсата на яснота за кръга на наследниците, след получаване на поканата от ищцата, управителят И. предприела действия за установяване на действителните налични активи и пасиви на дружеството и тяхната стойност. Това се налагало от разпределението на отговорностите и задачите между съдружниците през годините и по-конкретно на извършването на счетоводната дейност, осъществяваната под ръководството на починaлото лице. И. установила, че дейността на „Южен съюз“ ЕООД, развивана в периода от създаването му до 2016 г. включително, била непълно представена и счетоводните записвания не отговаряли на фактически извършените сделки. Неизчерпателно посочва договори и извършени по тях плащания от страна на дружеството, като отбелязва, че същите не са били отразени в графа „мат. активи в процес на изграждане“ в последния публикуван в ТР Годишен финансов отчет (ГФО), преди дружеството да преустанови дейността си и по конкретно: Договор за проектиране от 16.02.2012 г. и плащания на сумите от 2000 евро и 4100 евро; Договор за изготвяне оценка на съответствие на инвестиционен проект от 12.09.2012 г. и плащане за 1000 лв.; Договор за технически контрол от 02.06.2012 г.; такса за издадено РС – общо за 2 686,77 лв.; договор за СМР /ВиК/ от 03.12.2012 г. (сборно над 4000 лв.); Договор за ПУП /2012 г./ - 600 лв.; плащания за корекция на инвестиционен проект, за вертикална планировка и други услуги – 700 лв.; Договор за строеж от 15.05.2013 г. с плащания за общо 198 300 лв.; платени материали за 7800 лв. и 16 819,06 лв.; Договор за проектиране от 07.10.2013 г. и плащания за 4900 лв.; Договор за подготовка на документи от 08.11.2013 г. и плащане за 5200 евро; плащания за авторски права за 400 лв.; Договор за технически контрол от 26.09.2014 г. и плащане за 300 лв.; плащане за геодезическа снимка за 250 лв.; Договори за наем на каравана и пазене на обекта с плащания за общо над 2790 лв.; Заповед за отписване от 4 актовите книги за ОС, ведно с разходи за КНА – 285 лв. Въпреки неточните отразявания, строителството било факт, като за същото било издаден акт, образец 14. Отчита се и че в баланса, представен й от счетоводната кантора, която през годините е водила счетоводството на дружеството, не е била включена цялата дейност по строителството.

В отговора си, управителят на „ЮЖЕН СЪЮЗ“ ЕООД отбелязва, че с оглед нереализираното й намерение да се оттегли от дружеството, през 2019г. предала на починалия съдружник пълната документация във връзка със строежа, който след преглед и оценка на документите, я освободил от отговорност.

Поради неточното водене на счетоводството, управителят И. обяснява, че не е могла да представи баланс към м. ноември 2020г. Такъв щяла да предостави в първото по делото съдебно заседание или щяла да се ползва от експертизата, която щяла да бъде изготвена по искане на ищеца.