Решение № 686 от 20.08.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 686 гр. Шумен, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело № 20243630102790 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от „***“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес: гр.***** срещу „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес: гр.

*****, в която посочва, че през 2023 и 2024г. „***“ ООД извършило продажба на стоки, подробно описани в исковата молба, представляваща магазинно оборудване на „****“ ЕООД и услуги на същото дружество с командировани служители на ищцовото дружество.

Доставката на стоките и услугите са документирани и описани по артикул, име, количество, мерна единица /МЕ/, единична цена, отстъпка, цена с отстъпка и стойност без ДДС и общо с ДДС в електронни данъчни фактури, получени и осчетоводени от ответника, както следва:

По Данъчна фактура № 6000042108/23.12.2022г., на обща стойност 10 815,27 лева с ДДС.

По тази фактура са издадени впоследствие четири кредитни известия при условията на чл. 115, ал.З от ЗДДС поради връщане на част от оборудването по фактурата, описано в кредитните известия, които също да получени и осчетоводени от ответника, както следва: кредитно известие № 6000042135/29.12.2022г. на стойност с ДДС 4 904.59 лв.; кредитно известие № 6000042419/24.01.2023г. на стойност с ДДС 632.40 лв.; кредитно известие № **********/15.03.2023г. на стойност с ДДС 2 470.23 лв. и кредитно известие № 6000043007/15.03.2023г. на стойност с ДДС 1 727.25 лв. като по този начин остатъка за плащане по фактурата е 1 081.08 лв.

По данъчна фактура № 6000042913/10.03.2023г., на обща стойност 28 673,60 лева с ДДС.

По тази фактура е издадено едно кредитно известие №

**********/17.03.2023г. на стойност с ДДС - 1 037.99 лв. при условията на чл.115, ал.З от ЗДДС поради връщане на част от оборудването по фактурата, описано в кредитното известие и са извършени две частични плащания по 1 банков път, отразени в извлечение от банкова сметка на ищцовото дружество: на 28.03.2024г. - 18 716.50 лв. и на 11.04.2023г. - 5 000 лв., като по този начин остатъка за плащане по фактурата е 3 919.11 лв.

По фактура №6000045944/21.11.2022г. на стойност 202,02 лева, с ДДС не е извършвано плащане.

По фактура №6000046453/09.01.2024г. на стойност 73,69 лева, с ДДС не е извършвано плащане.

По фактура №6000047038/23.02.2024г. на стойност 748,80 лева, с ДДС не извършвано плащане.

Общият размер на неплатената цена с включен ДДС е в размер на 6 024,70 лева по петте фактури.

Всяка от тези фактури, приети осчетоводени от ответника, освен, че удостоверява сключените между страните договори за продажба на стоки и услуги, съдържа и признанието на ответника за тяхното осъществяване.

Ответникът дължи и на основание чл.86 от ЗЗД и законна лихва за забава.

Предвид горното, моли да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да му заплати обща сума в размер на 6 024,70 лева с ДДС, включващи : сума в размер на 1 081,08 лева по данъчна фактура № 6000042108/23.12.2022г., сума в размер на 3 919,11 лева по данъчна фактура № 6000042913/10.03.2023г., сума в размер на 202,02 лева по данъчна фактура №6000045944/21.11.2022г. сума в размер на 73,69 лева по данъчна фактура №6000046453/09.01.2024г. и сума в размер на 748,80 лева по данъчна фактура №6000047038/23.02.2024г., законната лихва върху всяка сума от датата на подаване на исковата молба и извършените деловодни разноски.

В открито съдебно заседание, по реда на чл.143, ал.2 от ГПК внася уточнение в исковата молба, като посочва, че е допусната техническа грешка при изписване на фактура №45944/21.01.2022г, а именно погрешно е посочена годината, като вместо правилната 2023г. е вписана 2022г.

В отговора по чл.131 от ГПК ответникът оспорва дължимостта на претендираната сума, като твърди, че част от описаните в исковата молба услуги не са извършени, твърди и некачествено изпълнение друга част, както и заявява възражения за недостатъци на продадени стоки.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът твърди, че в резултат на установени търговски правоотношения, между страните са сключени договори за търговска продажба на стоки и услуги, за което са издадени данъчни фактури както следва: фактура № 6000042108/23.12.2022г., фактура № 6000042913/ 10.03.2023г., фактура №6000045944/21.11.2023г. , фактура №6000046453/ 09.01.2024г. и фактура №6000047038/23.02.2024г..

Трайно установена е практиката на ВКС, че фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и с осчетоводяването им от търговеца, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит, представляват недвусмислено признание на задължението по тях. Непротиворечивата практика на ВКС, възприема становище, че фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката 2 вид на предоставената услуга, стойност, начин на плащане, имена на страните, респ. на техните представители, време и място на сключване на договора.

Отчитайки изложеното, факта, че в процесните фактури пълно и ясно са отразени съществените елементи на сделките, както и заключението на допуснатата и приета по делото ССчЕ, според която процесните фактури и кредитните известия са осчетоводени в счетоводството на „**** ООД като вземане по дебита на сч.с-ка 411 „Клиенти“, включени са в дневниците за продажби на дружеството, респективно в справките-декларации по ЗДДС за месеците за които се отнасят. Фактурите и кредитните известия са осчетоводени в счетоводството на ответника като задължение по кредита на сч.с-ка 401“ Доставчици“ , включени са дневниците за покупки на дружеството, респективно в справките-декларации по ЗДДС за месеците посочени в таблицата в констативно-съобразителната част от заключението.

Според ВЛ счетоводствата на двете страни са водени редовно по отношение на извършените доставки на процесиите фактури, съдът приема за доказано, че между страните са сключени посочените в исковата молба търговски сделки.

В изпълнение на тези договори ищецът е доставил стоките и услугите, а ответникът е приел изпълнението. В резултат на което е възникнало и насрещното задължение на купувача да плати цената.

В отговора по чл.131 от ГПК ответникът не оспорва сключването на договорите, както и твърдението, че процесната сума не е платена, но заявява възражение за недостатъци на доставените стоки и некачествено изпълнение на услугите.

Съдът намира възраженията за недоказани. Съгласно нормата на чл. 324 ТЗ купувачът трябва да прегледа стоката и ако същата не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно продавача. Ако купувачът не направи това, стоката се смята одобрена като съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци. Предвид обстоятелството, че ответникът не е ангажирал по делото доказателства за наличието на несъответствие между уговореното качество на стоката и услугата, както и своевременно уведомяване на ищеца за това, на основание чл. 324 ТЗ стоката се смята одобрена от купувача. А съобразно чл.264 от ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците. Ако не направи такива възражения, работата се счита приета. След като липсват доказателства за извършена рекламация, ответникът дължи плащане на услугата.

Съобразно изложеното съдът намира, че на основание чл.327 от ТЗ и чл.258 от ЗЗД вр. чл.288 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД, за ответника е възникнало задължение да плати цената и след като не е сторил това, искът се явява изцяло основателен.

На основание чл.78, ал.2 от ГПК ответникът дължи на ищеца извършените деловодни разноски в размер на 1 856,76 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес: гр. ***** да заплати на „***“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес: гр.***** обща сума в размер на 6 024,70 (шест хиляди двадесет и четири лева и седемдесет стотинки) лева, с вкл.ДДС, представляваща неплатена цена на стоки и услуги, за които са издадени данъчни фактури както следва: фактура № 6000042108/23.12.2022г., на стойност 1 081,08 лева фактура № 6000042913/10.03.2023г., на стойност 3 919,11 лева, фактура №6000045944/21.11.2023г., на стойност 202,02 лева фактура №6000046453/09.01.2024г., на стойност 73,69 лева и фактура №6000047038/23.02.2024г., на стойност 748,80 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 30.10.2024г., до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати на „***“ ООД, ЕИК *******, сумата 1 856,76 (хиляда осемстотин петдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки) лева- деловодни разноски.

Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред Шуменски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 4