Решение № 171 от 15.10.2026, Районен съд - Тетевен
- Съд
- Районен съд - Тетевен
- Дело
- Гражданско дело 1553/2026
- Вид
- Решение № 171
- Подписан
- 15.10.2026
- Състав
- МАРИО ДИМИТРОВ СТОЯНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- член 322,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.344,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 171 гр. Тетевен, 15.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20264330101553 по описа за 2026 година
Производството е делбено-първа фаза по допускане на делбата.
Ищците твърдят,че са наследници на шв,б.ж. на село с
След смъртта си наследодателят е оставил в наследство недвижим имот в село с с идентификатор ав урбанизирана територия,с площ от 871 кв.м.,заедно с намиращата се в имота сграда с идентификатор 8ж. със застроена площ от 91 кв.м.
Имотът е придобит по време на брака на наследодателя с ищцата Т. И. А.,която от този имот има 5/8 ид.ч.,а останалите съделители имат по 1/8 ид.ч.
Не могат доброволно да се поделят и се явява правния интерес за предявяване на иска за делба.
Молят да бъде постановено решение,с което се допусне съдебна делба на процесния имот на осем равнидяла,от които за Т. И. А. 5/8 ид.ч.,а за останалите съделители по 1/8 ид.ч.
Молят да се разпореди привременното ползване на имота от съделителя ш Ц. С.,както и исковата молба да се счита за покана за заплащане на наем от съделителката С. Ц. С.,която към момента ползва имота.
Позовават се на писмени доказателства.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба.
От представените с исковата молба писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Страните/съделителите/ в настоящето производство са наследници на шв,ЕГН:**********,б.ж. на село с,починал на 1г0 година,съответно Т. И. А. преживяла 1 съпруга,а останалите негови низходящи-деца.Ищцата Т. А. е с 74% трайно намалена работоспособност,поради заболяване,описано в представено решение на ТЕЛК при МБАЛТроян-ЕООД.
Приложен е нотариален акт №7ш9г по описа на нотариус с рег.№392 на НК/констативен/ с който съделителите са признати за собственици,по наследство и давностно владение,върху поземлен имот с идентификатор и по КККР на село с,заедно с намиращата се в имота едноетажна жилищна сграда с идентификатор 8ж,при посочените в исковата молба квоти-за Т. А. 5/8 ид.ч. и по 1/8 ид.ч. за останалите съделители в настоящето производство.
По представени по делото актуални скици имотът/жилищен/ е със следната индивидуализация:
Поземлен имот с идентификатор и по КККР на село с,одобрена със заповед № РД-1811-33/26.09.2005г на Началника на СГКК-Ловеч,адрес на поземления имот Село с,площ 871 кв.м.,трайно предназначение на територията-урбанизирана,начин на трайно ползване-ниско застрояване/до 10м/,предишен идентификатор-няма,номер по предходен план-квартал:0,при съседи: щ,а сградата с идентификатор 8ж,адрес на сградата село с,разположена в имот с идентификатор азастроена площ 91 кв.-м.,брой етажи 1,брой самостоятелни обекти в сгтрадата-0,предназначение жилищна сграда-еднофамилна,предишен идентификатор няма.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира за основателен и доказан предявеният конститутивен иск за делба.
Правото на делба е потестативно субективно право, което съгласно чл.34 от ЗС може винаги да се упражни, освен ако законът разпорежда друго/случаи на принудителна съсобственост-общи части в етажна собственост, вещи придобити от съдружници в гражданско дружество и пр.,каквито не са налице в конкретния казус/.
Страните в процеса се легитимират като съсобственици,чрез наследяване и давностно владение/съобразно сочените придобивни основания в приложения констативен нотариален акт/ на описания в обстоятелствената част на исковата молба поземлен имот,като имотът е жилищен такъв.
Искът за делба е допустим и основателен,поради което следва да бъде допусната съдебна делба на съсобствения на съделителите поземлен имот с идентификатор и по КККР на село с,заедно с изградената в имота еднофамилни жилищна сграда с идентификатор 8ж., при следните квоти на съделителите: за Т. И. А. 5/8 ид.ч.,за Ц. Ц. С.-1/8 ид.ч.,за В. Ц. Т.-1/8 ид.ч.,зяа С. Ц. С.-1/8 ид.ч.
По отношение на искането за заплащане от съделителката С. Ц. С. да заплаща наем,на основание чл.344,ал.2 от ГПК,на останалите съделители,както и за раязпореждане на привременното ползване на имота от съдеулителя ш Ц. щ,с конкретизация в съдеблно заседание за предоставяне ползването и на съделителксата ш И. А.,съдът намира същото за недоказано.
Съгласно предвиденото в разпоредбата на член 322,ал.2 ГПК,съдът може да постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването ,като по този начин се извършва привременно разпределение на ползването на имотите,предмет на делбата,до приключване на делбеното производство.В този случай така определените суми,които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на член 344,ал.2 ГПК,уреждат отношенията им по повод ползването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно 2 ползването.
Привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, цели да внесе справедливост до завършване на делбеното производство.
Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК гласи, че когато не всички съделители ползват съсобствените имоти, съобразно правата си, съдът постановява кои съделители от кои имоти ще се ползват или какви суми едните ще заплащат на другите срещу ползването.
Следователно разпределението на ползването става при съобразяване правата /квотата/ на съделителите в съсобствеността. От анализа на нормата е видно, че претенцията на неползващия съделител може да бъде, както за разпределение на ползването /реално ползване/, така и за заплащане на обезщетение, поради лишаване от ползването, като съдът е обвързан от искането.
В конкретния случай съдът приема за основателно искането на съделителите Т. И. А. и Ц. Ц. С. за реално ползване на имота до приключване на делбения процес,за основателно.
Твърденията на съделителите,конституирани като ищци в производството,че Т. А. и Ц. С. са отстранени от имота от ответника С. С.,не се опровергават от последната.Същата не ангажира становище и не проявява активно участие в производството.В исковата молба ищците Т. А. и Ц. С. са посочили,че са с настоящи адреси в село жЛов.обл.,факт,индикиращ,че не ползват делбения имот.Т. А. и лице с трайно увреждане,обуславящо 74% неработоспособност,както и двамата съделители притежават общо 6/8 ид.ч. от съсобствения имот.
В предвид горното искането им за предоставяне на реалното ползване,през време на делбеното производство,на делбения имот е основателно и следва да бъде уважено.
Останалите двама съделители не са заявили претенция за заплащане на обезщетение срещу ползването от Т. А. и Ц. С. на имота,не са ангажирани и доказателства за размера на това обезщетение,поради и което съдът не определя такова.Заявеното пък такова от Т. А. и Ц. С. се обезсмисля,с оглед предоставянето им на ползването на имота.
Обезщетение срещу ползването на имота не се определя и за съделителката В. Т.,тъй като от една страна съдът предоставя ползването на съделители,различни от ответницата,а и отново отбелязва,че няма ангажирани доказателства за размера на обезщетението.
Съгласно константната практика и предвид указанията по Тълкувателно решение № 7/2.11.2012 г., по тълк. д. № 7/2012г., ОСГК на ВКС, размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия общата вещ съсобственик надхвърля своята квота или дял в съсобствеността, като следва да се има предвид, че не се касае за наемно правоотношение между страните, а за обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот, т. е. касае само отношенията между съделителите, като такива, без да се отчитат права на трети лица /дете и пр./.
Мотивиран от изложеното,съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Т. И. А.,ЕГН:********** ,с постоянен адрес в село с и настоящ адрес в село жЛов.обл., Ц. Ц. С.,ЕГН:********** от село жЛов.обл.,В. Ц. Т.,ЕГН:********** от село ш,Лов.обл. и С. Ц. С.,ЕГН:********** от село с, 3 на съсобствения им, придобит по наследяване и давностно владение НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в село с, Лов.обл., а именно:
-Поземлен имот с идентификатор и по КККР на село с,одобрена със заповед № РД18-11-33/26.09.2005г на Началника на СГКК-Ловеч, адрес на поземления имот село с, площ 871 кв.м.,трайно предназначение на територията-урбанизирана,начин на трайно ползванениско застрояване/до 10м/,предишен идентификатор-няма,номер по предходен планквартал:0,при съседи: щ,заедно с намиращата се в този имот сграда с идентификатор 8ж,адрес на сградата село с, разположена в имот с идентификатор азастроена площ 91 кв.м.,брой етажи 1,брой самостоятелни обекти в сгтрадата-0,предназначение жилищна сградаеднофамилна,предишен идентификатор няма, При следните квоти: за Т. И. А. 5/8 ид.ч.,за Ц. Ц. С.-1/8 ид.ч.,за В. Ц. Т.-1/8 ид.ч. и за С. Ц. С.-1/8 ид.ч. от имота.
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК на Т. И. А.,ЕГН:********** ,с постоянен адрес в село с и настоящ адрес в село жЛов.обл. и на Ц. Ц. С.,ЕГН:********** от село жЛов.обл.,общо на двамата, ползването на Поземлен имот с идентификатор и по КККР на село с,одобрена със заповед № РД-18-11-33/26.09.2005г на Началника на СГККЛовеч,адрес на поземления имот Село с,площ 871 кв.м.,трайно предназначение на територията-урбанизирана,начин на трайно ползване-ниско застрояване/до 10м/,предишен идентификатор-няма,номер по предходен план-квартал:0,при съседи: щ,заедно с намиращата се в този имот сграда с идентификатор 8ж,адрес на сградата село с,разположена в имот с идентификатор азастроена площ 91 кв.-м.,брой етажи 1,брой самостоятелни обекти в сгтрадата-0,предназначение жилищна сградаеднофамилна,предишен идентификатор няма, считано от влизане в сила на настоящото решение, до окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
4