Решение № 166 от 07.05.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Перник, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

НИНА М. КОРИТАРОВА при участието на секретаря КАРИНА Л. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20261700500275 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано въз основа на депозирана въззивна жалба от „Бела Ви“ ЕООД, ЕИК 207653785, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.

„Средна гора“ № 13, представлявано от И.С.Й., чрез пълномощника му адв. Б. Б. срещу Решение № 81/02.02.2026г., постановено по гр. д. № 6949/2025г. по описа на РС – Перник, с което съдът е признал за незаконно уволнението на Р. Д. А., ЕГН **********, с адрес: *** и е отменена Заповед № *** на Управителя на „Бела Ви“ ЕООД, ЕИК 207653785, с адрес на управление: гр.Перник, ул.“Средна гора“ №13, с която на основание чл. 330, ал.2, т. 6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение, считано от 27.08.2025г.

Със същото решение, съдът се е произнесъл по отговорността за разноски, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.

Жалбоподателя „Бела Ви“ ЕООД е останал недоволен от постановения съдебен акт, поради което го обжалва изцяло. По изложените във въззивната жалба съображения се иска отмяната му като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Твърди се, че първоинстанционният съд е подходил избирателно към доказателствения материал, като не е обсъдил доводите, обективирани в отговора на исковата молба. Акцентира се на твърдението, че трудовото правоотношение с 1 ищцата, възникнало въз основа на трудов договор № ***от *** не е прекратено, като в тази връзка се сочи, че няма никакви данни от НАП ищцата да е получила уведомление за прекратяване на трудовия договор, именно защото последния не е прекратен. Поради това жалбоподателят счита, че е безпредметно да се обсъжда законосъобразността на атакуваната заповед № ***г.. Поддържат се и доводите, изложени в писмения отговор.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна – Р. Д. А., чрез пълномощника си адв. Р. Б. - ПАК, е изразила становище по жалбата, като е изложил подробни съображения за нейната неоснователност. Сочи се, че първоинстанционния съд е определил ясно предмета на спора, изложил е установената фактическа обстановка, посочил е относимите правни норми и е формирал изводите си по съществото на спора въз основа на конкретни съображения, относно законосъобразността на дисциплинарното уволнение. На следващо място се сочи, че в доказателствената тежест на работодателя е да установи законосъобразността на оспореното уволнение, което в случая не е сторено от ответника – не са ангажирани доказателства, които да установяват спазване на процедурата по чл. 193 ал. 1 от ГПК, както и на изискванията на чл. 195 ал. 1 от КТ. По отношение на твърдението, че процесната заповед не е възпроизвела своето действие, в отговора на жалбата се сочи, че това е въпрос, който е ирелевантен към предмета на делото и не обосновава отмяна на решението. Сочи се, че съществуването на самата заповед и нейното получаване от ищцата, обуславя правния интерес от предявения иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, като данните относно подаване или неподаване на уведомление до НАП не са елемент от фактическия състав на дисциплинарното уволнение и не могат да дерогират волеизявлението на работодателя, обективирано в заповедта.

Окръжен съд- Перник, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта на постановените решения.

Правилността на решенията се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд - гр. Перник, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

Независимо от горното, с оглед оплакванията във въззивната жалба, очертаващи и пределите на въззивната проверка, следва да бъдат изложени и следните съображения:

2

От фактическа страна по делото е безспорно установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което Р. Д. А. е заемала длъжността *** при „Бела Ви“ ЕООД.

Безспорно е също така, че със Заповед № *** г. на управителя на дружеството на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 27.08.2025 г. Като нарушение в заповедта е посочено „неявяване на работа в продължение на няколко последователни дни“.

Спорът между страните се свежда до това дали процесната заповед е законосъобразна и дали работодателят е спазил императивните изисквания на Кодекса на труда при налагане на дисциплинарното наказание.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в тежест на работодателя е да установи законосъобразността на уволнението. При оспорване на дисциплинарно уволнение работодателят следва да докаже както извършването на твърдяното дисциплинарно нарушение, така и спазването на предвидената от закона процедура за налагане на дисциплинарно наказание. В случая това доказване не е проведено.

На първо място, правилен е изводът на районния съд, че работодателят не е доказал изпълнение на задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ.

Съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ, преди налагане на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Това изискване има гаранционен характер и е насочено към обезпечаване правото на защита на работника. Работникът следва да бъде поставен в реална възможност да узнае за какво конкретно нарушение се търси дисциплинарната му отговорност и да даде обяснения именно по това нарушение.

В настоящия случай не се установява работодателят да е поискал от ищцата обяснения за твърдяното нарушение, послужило като основание за уволнението, а именно неявяване на работа в продължение на няколко последователни дни. От събраните по делото доказателства се установява, че евентуално искани обяснения са били свързани с други обстоятелства, касаещи получени от клиенти суми и тяхното отчитане, но не и с неявяване на работа. Следователно не е налице изпълнение на изискването на чл. 193, ал. 1 от КТ по отношение на конкретното дисциплинарно нарушение, за което е наложено наказанието.

Неспазването на тази процедура е съществено нарушение на закона. Съгласно чл.

193, ал. 2 от КТ, когато работодателят не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Ето защо още само на това основание предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен.

На второ място, правилен е и изводът на първоинстанционния съд за нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ.

Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Изискването за мотивираност не е формално. То е необходимо както за да може работникът да разбере за какво конкретно поведение е санкциониран, така и за да може съдът да извърши 3 проверка за законосъобразност на уволнението.

В процесната заповед нарушението е описано единствено като „неявяване на работа в продължение на няколко последователни дни“. Не са посочени конкретните дати на неявяване, началният и крайният момент на твърдяното нарушение, обстоятелствата, при които то е извършено, както и конкретните факти, въз основа на които работодателят е приел, че е налице дисциплинарно нарушение. Това описание е бланкетно и не осигурява необходимата индивидуализация на нарушението.

Липсата на конкретни дати и фактически обстоятелства препятства правото на защита на работника и същевременно прави невъзможна пълната съдебна проверка относно това дали нарушението е извършено, кога е извършено, дали е налице системност или продължителност, както и дали са спазени сроковете по чл. 194 от КТ за налагане на дисциплинарното наказание.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е обсъдил доказателствата в тяхната цялост. Напротив, районният съд е обсъдил релевантните доказателства и е достигнал до правилен извод, че представеният от работодателя доказателствен материал не установява спазване на императивните изисквания на чл. 193 и чл. 195 от КТ.

Въззивният съд намира за неоснователен и довода на въззивника, че трудовото правоотношение не било прекратено. Този довод противоречи на самото съдържание на процесната заповед, с която изрично е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 27.08.2025 г. Обстоятелството дали и как е подадено уведомление до НАП не променя предмета на спора и не санира пороците на заповедта. Предмет на съдебния контрол е именно законосъобразността на издадената от работодателя заповед.

Не може да бъде споделено и становището на въззивника, че липсата на прекратяване прави безпредметно обсъждането на законосъобразността на заповедта.

След като работодателят е издал писмена заповед, с която е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратил трудовото правоотношение, работникът има правен интерес да иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

С оглед изложеното настоящият въззивен състав приема, че допуснатите от работодателя нарушения на чл. 193, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 от КТ са съществени и представляват самостоятелни основания за отмяна на дисциплинарното уволнение.

По горните съображения и поради съвпадане на крайните правни изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора, право на разноски има само въззиваемата страна.

Същата претендира и доказва разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 306 евро, поради което следва да й бъдат присъдени.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 81/02.02.2026 г., постановено по гр. д. № 6949/2025г. по описа на Районен съд – Перник.

ОСЪЖДА „Бела Ви“ ЕООД, ЕИК 207653785, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средна гора“ № 13, представлявано от И.С.Й., ДА ЗАПЛАТИ на Р. Д. А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 306,00 евро /триста и шест евро, 00 цента/, представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок, считано от датата на обявяването му - 07.05.2026г.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5