Определение № 901 от 13.10.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 901 гр. Разград, 13.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20253300500487 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.407 ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Г. Ф., подадена чрез пълномощник, против разпореждане № 1671/27.05.2025г., постановено по гр.д. № 768/2021г. по описа на Районен съд Разград, с което е постановено издаване на изпълнителен лист в полза на Т. С. Г. за присъдените в нейна полза суми в решение № 21 от 16.01.2023 г. на Районен съд Разград по гр.д. № 768/2021 г., и в определение № 1648 от 03.04.2025 г. по гр.д. № 5163/2023 г. на Върховен касационен съд. В частната жалба се поддържа, че от диспозитива на разпореждането не може да се направи извод за каква сума и на какво основание е издаден изпълнителният лист. По същество е изложено твърдение за неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като в резултат от осъществения инстанционен съдебен контрол решението на РС Разград в частта за разноските е отменено и С. Ф. не е задължена за деловодни разноски към Т. Г.. Жалбоподателката моли въззивния съд да отмени разпореждането в обжалваната част и да обезсили издадения изпълнителен лист срещу нея.

Въззиваемата Т. С. Г. е депозирала писмен отговор чрез пълномощник, в който излага твърдение за частична основателност на въззивната жалба, изразяваща се в намаляване на присъдената сума за разноски по първоинстанционното производство с 250лв. припадаща се част съобразно уважената част от иска.

Окръжният съд, като обсъди доводите на страните, констатира следното: с решение № 21 от 16.01.2023 г. на Районен съд Разград е отхвърлен искът, предявен от И.Т.Ж., Н. Н.

О., Н. Г. Н. и С. Г. Ф. като наследници на починалата Н. Й. Н.., срещу Т. С. Г., за разваляне на договор за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с № 67, том 5, peг. № 8260, дело № 769 от 2010 г. на нотариус Р. И., с който Н. Й. Н.. е прехвърлила на М.

1

И. Г., правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в с. М., ул. "**** ***" № ***, заедно с построените в него жилищни сгради, второсптепенна стопанска сграда и навес с оградни стени, срещу задължение за гледането и издръжката на Н. Й. Н... Със същото решение И.Т.Ж., Н. Н. О., Н. Г. Н. и С. Г. Ф. са осъдени да заплатят на Т. С. Г. сумата 1500 лева за направените по делото разноски.

С решение № 100 от 19.06.2023 г. по ВГД № 91 по описа за 2023 г. Окръжен съд Разград е отменено решението на районния съд, постановено по иска за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, както и в частта за разноските, като вместо това въззивният съд е постановил ново решение, с което е развалил договора за издръжка и гледане, обективиран в НА № 67, том 5, peг. № 8260, дело № 769 от 2010 г. на нотариус Р. И., и е осъдил Т. С. Г. да заплати на С. Г. Ф. деловодни разноски пред районния съд в размер на 100 лева, заплатено адвокатско възнаграждение и за въззивната инстанция ДТ в размер на 60,62 лева.

С решение № 92 от 13.02.2025 г. по КГД № 5163 по описа за 2023 г. Върховният касационен съд е обезсилил въззивно решение № 100/19.06.23 г. на Окръжен съд Разград, в частта, в която е развален процесният договор за 5/6 ид.ч. от недвижимия имот по исковете на И.Т.Ж., Н. Н. О. и Н. Г. Н. и е прекратил въззивното и касационното производство по тези искове. ВКС е оставил в сила въззивното решение в останалата част, в която договорът за гледане и издръжка е развален за 1/6 ид.ч. от посочения недвижим имот по иска на С. Г. Ф..

С определение № 1648 от 03.04.2025 г. по същото дело ВКС е осъдил на основание чл.248 ГПК И.Т.Ж. и Н. Н. О. да платят на Т. Г. всяка по 1563,54 лв. разноски за въззивна и касационна инстанция, а Н. Г. Н. да плати на Т. С. Г. 781,77 лв. разноски за въззивна и касационна инстанция.

Настоящият съдебен състав приема, че районният съд действително е допуснал процесуално нарушение при постановяване на обжалваното разпореждане, изразяващо се в непосочване в неговата диспозитивна част на конкретните суми и страни в процеса, срещу които следва да се издаде изпълнителен лист. От друга страна обаче, в мотивите на разпореждането районният съд е посочил, че няма отменяване на решението в частта за присъдените разноски и следва да издаде изпълнителен лист по влязлото в сила решение за направените разноски на трите съдебни инстанции в полза на Т. Г.. От горното следва, че волята на първостепенния съд при постановяване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист е ясна. Нарушението на районния съд не подлежи на контрол по реда на инстанционния контрол. Касае се за допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на разпореждане № 1671/27.05.2025г., тъй като не са посочени конкретните суми за разноски и задължените страни, но в мотивите е изложен извод за тяхната дължимост. Ако занапред при изпълнението на решението е налице неяснота за страните, същата следва да се поправи по реда на чл.247 ГПК от първостепенния съд.

Второто оплакване в частната жалба за недължимост на сумите, присъдени в тежест на С. Ф., предвид осъществения инстанционен съдебен контрол, е основателно. Въззивният съд е отменил решението на районния съд в частта за разноските, като е постановил в тази 2 част дължимост на разноски от Т. Г. в полза на С. Ф.. ВКС е обезсилил решението на въззивния съд само по отношение разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка за 5/6 ид.ч. и е оставил въззивното решение в останалата част по отношение на 1/6ид.ч. по иска на С. Ф., а с определение по реда на чл.248 ГПК е осъдил останалите три ищци да заплатят разноски на Т. Г.. Не е останал годен изпълнителен титул по см. на чл.404 ал.1 ГПК за издаване на изпълнителен лист срещу С.

Ф. за деловодни разноски за производството пред районния съд.

Разпореждането на районния съд следва да бъде отменено в частта, с която е постановено издаване на изпълнителен лист в полза на Т. С. Г. срещу С. Г. Ф. за присъдените разноски в решение № 21 от 16.01.2023 г. на Районен съд Разград по гр.д. № 768/2021 г., както и да бъде обезсилен изпълнителният лист в частта, с която е осъдена С. Г. Ф. /в условията на разделна отговорност с И.Т.Ж., Н. Н. О. и Н. Г. Н./ да заплати на Т. С. Г. сумата 1500лв. за направените по делото разноски.

Частният жалбоподател претендира присъждане на разноски в размер 15лв. за ДТ за въззивно обжалване и 200лв. за платено адв. възнаграждение. Съобразно изхода от спора и на осн.чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата Т. Г. следва да бъде осъдена да й заплати сумата 215лв. за направените деловодни разноски в съдебното производство по ч.в.гр.д. № 487/2025г.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя разпореждане № 1671/27.05.2025г., постановено по гр.д. № 768/2021г. по описа на Районен съд Разград, в частта, с която е постановено издаване на изпълнителен лист в полза на Т. С. Г. срещу С. Г. Ф. за присъдените разноски в решение № 21 от 16.01.2023 г. по гр.д. № 768/2021 г. на Районен съд Разград.

Обезсилва изпълнителен лист №116/27.05.2025г., издаден по гр.д. № 768/2021г. на Районен съд Разград, в частта, с която С. Г. Ф. е осъдена да заплати на Т. С. Г. /в условията на разделна отговорност с И.Т.Ж., Н. Н. О. и Н. Г. Н./ сумата 1500лв. за направените по делото разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 901 гр. Разград, 13.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20253300500487 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.407 ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Г. Ф., подадена чрез пълномощник, против разпореждане № 1671/27.05.2025г., постановено по гр.д. № 768/2021г. по описа на Районен съд Разград, с което е постановено издаване на изпълнителен лист в полза на Т. С. Г. за присъдените в нейна полза суми в решение № 21 от 16.01.2023 г. на Районен съд Разград по гр.д. № 768/2021 г., и в определение № 1648 от 03.04.2025 г. по гр.д. № 5163/2023 г. на Върховен касационен съд. В частната жалба се поддържа, че от диспозитива на разпореждането не може да се направи извод за каква сума и на какво основание е издаден изпълнителният лист. По същество е изложено твърдение за неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като в резултат от осъществения инстанционен съдебен контрол решението на РС Разград в частта за разноските е отменено и С. Ф. не е задължена за деловодни разноски към Т. Г.. Жалбоподателката моли въззивния съд да отмени разпореждането в обжалваната част и да обезсили издадения изпълнителен лист срещу нея.

Въззиваемата Т. С. Г. е депозирала писмен отговор чрез пълномощник, в който излага твърдение за частична основателност на въззивната жалба, изразяваща се в намаляване на присъдената сума за разноски по първоинстанционното производство с 250лв. припадаща се част съобразно уважената част от иска.

Окръжният съд, като обсъди доводите на страните, констатира следното: с решение № 21 от 16.01.2023 г. на Районен съд Разград е отхвърлен искът, предявен от И.Т.Ж., Н. Н.

О., Н. Г. Н. и С. Г. Ф. като наследници на починалата Н. Й. Н.., срещу Т. С. Г., за разваляне на договор за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с № 67, том 5, peг. № 8260, дело № 769 от 2010 г. на нотариус Р. И., с който Н. Й. Н.. е прехвърлила на М.

1

И. Г., правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в с. М., ул. "**** ***" № ***, заедно с построените в него жилищни сгради, второсптепенна стопанска сграда и навес с оградни стени, срещу задължение за гледането и издръжката на Н. Й. Н... Със същото решение И.Т.Ж., Н. Н. О., Н. Г. Н. и С. Г. Ф. са осъдени да заплатят на Т. С. Г. сумата 1500 лева за направените по делото разноски.

С решение № 100 от 19.06.2023 г. по ВГД № 91 по описа за 2023 г. Окръжен съд Разград е отменено решението на районния съд, постановено по иска за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, както и в частта за разноските, като вместо това въззивният съд е постановил ново решение, с което е развалил договора за издръжка и гледане, обективиран в НА № 67, том 5, peг. № 8260, дело № 769 от 2010 г. на нотариус Р. И., и е осъдил Т. С. Г. да заплати на С. Г. Ф. деловодни разноски пред районния съд в размер на 100 лева, заплатено адвокатско възнаграждение и за въззивната инстанция ДТ в размер на 60,62 лева.

С решение № 92 от 13.02.2025 г. по КГД № 5163 по описа за 2023 г. Върховният касационен съд е обезсилил въззивно решение № 100/19.06.23 г. на Окръжен съд Разград, в частта, в която е развален процесният договор за 5/6 ид.ч. от недвижимия имот по исковете на И.Т.Ж., Н. Н. О. и Н. Г. Н. и е прекратил въззивното и касационното производство по тези искове. ВКС е оставил в сила въззивното решение в останалата част, в която договорът за гледане и издръжка е развален за 1/6 ид.ч. от посочения недвижим имот по иска на С. Г. Ф..

С определение № 1648 от 03.04.2025 г. по същото дело ВКС е осъдил на основание чл.248 ГПК И.Т.Ж. и Н. Н. О. да платят на Т. Г. всяка по 1563,54 лв. разноски за въззивна и касационна инстанция, а Н. Г. Н. да плати на Т. С. Г. 781,77 лв. разноски за въззивна и касационна инстанция.

Настоящият съдебен състав приема, че районният съд действително е допуснал процесуално нарушение при постановяване на обжалваното разпореждане, изразяващо се в непосочване в неговата диспозитивна част на конкретните суми и страни в процеса, срещу които следва да се издаде изпълнителен лист. От друга страна обаче, в мотивите на разпореждането районният съд е посочил, че няма отменяване на решението в частта за присъдените разноски и следва да издаде изпълнителен лист по влязлото в сила решение за направените разноски на трите съдебни инстанции в полза на Т. Г.. От горното следва, че волята на първостепенния съд при постановяване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист е ясна. Нарушението на районния съд не подлежи на контрол по реда на инстанционния контрол. Касае се за допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на разпореждане № 1671/27.05.2025г., тъй като не са посочени конкретните суми за разноски и задължените страни, но в мотивите е изложен извод за тяхната дължимост. Ако занапред при изпълнението на решението е налице неяснота за страните, същата следва да се поправи по реда на чл.247 ГПК от първостепенния съд.