Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 12638 от 10.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Частно гражданско дело 5699/2026
Вид
Определение № 12638
Подписан
10.06.2026
Състав
Валентина Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 390 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • § 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7 · Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12638 гр. София, 10.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 6-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Ангелова като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Частно гражданско дело № 20261100105699 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. чл. 618а, ал. 1 във връзка с чл. 390 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и чл. 8, § 1 от Регламент (ЕС) № 655/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела (наричан в определението Регламент (ЕС) № 655/2014 г.).

Образувано е по молба, за обезпечаване на бъдещ иск с цена 182502,04 евро, главница и неустойка за забава в размер на 11,8%, начислена за периода от 01.01.2026 г. до 28.04.2026 г. в размер на 21535,34 евро, предявим от „Грийн Енерджи Съпрайър“ ЕООД, с ЕИК 203773958, със седалище и адрес на управление в Република България, гр. София, ул. „Княгиня Клементина“, № 24, ап.

25, представлявано от управителя си С.Й.Р., действащ в производството чрез пълномощника си адвокат Л. К.-Л. от САК, срещу П.Н.Ч., с ЕГН **********, с адрес в гр. Асеновград, ул. ****, с искане за издаване на заповед за запор срещу длъжника. За молбата е ползван съответен формуляр, в който е отразено, че претендираното задължение произтича от Договор за покупко-продажба на оборудване от 01.02.2025 г., по който бъдещият ответник е солидарен длъжник, а претендираната неустойка за забава е предвидена в чл. 9, ал. 1 от същия договор.

Сочи се също, че бъдещият ответник няма налично недвижимо имущество, след като се е разпоредил с притежаваното от него такова, а отделно от това, върху притежаваните от него дружествени дялове от капитала на „Зиези Технолоджи“ 1

ЕООД е наложен запор за сумата от 523628 лева, чиято равностойност в евро е от 267726,75 евро. Не прави искане за получаване на информация за сметките на длъжника. Представени са писмени доказателства, както и доказателства за внесена държавна такса.

Софийски градски съд, след като обсъди твърденията на молителя и прецени доказателствата по делото, достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 618 а, ал. 1 от ГПК издаване на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки може да се иска и преди предявяване на иска от компетентния да разгледа спора по същество първоинстанционен съд. Доколкото сумата, за която се отнася искането е в размер на 182502,04 евро, компетентен да разгледа бъдещия иск, по силата на чл. 103, ал. 4 от ГПК е настоящият съд.

С молбата са представени писмени доказателства, а именно – договор за покупко продажба на оборудване от 01.02.2025 г., с приложен към него списък на издадените факти, запорно съобщение, справка за недвижими имоти, от които не може да се направи еднозначен извод за основателност на направеното искане.

Липсват доказателства, от които да се направи извод за наличието на спешна необходимост от издаване на европейска заповед за запор срещу длъжника. Такава би била налице при наличието на реална опасност изпълнението на евентуално благоприятно решение за молителя да се осуети или да бъде значително затруднено-чл. 7 от Регламент (ЕС) № 655/2014 г. Според уточненията, въведени със самия формуляр, такава опасност би съществувала при наличието на реална опасност длъжникът да се разпореди със средствата по банковата му сметка, да пропилее, укрие или унищожи активите си, държани в посочените сметки, респективно да се освободи от тях на много по-ниска стойност или чрез необичайно действие. Следва да се реалността на опасността се преценява по конкретно посочени действия на длъжника, каквито в случая не се сочат в молбата.

Сочи се единствено, че молителят разполагал с данни, че бъдещият ответник изпитвало трудности, като върху притежаваните от него дружествени дялове в „Зиези Технолоджи ЕООД е наложен запор, а също и предвид факта, че същият се е разпоредил с притежаваното от него недвижимо имущество. В случая, с посочения договор, сключен между молителя като продавач и „Зиези Технолоджи“ ООД, като купувач и бъдещия ответник П.Н.Ч., последният отговарящ заедно с купувача за всички негови задължения, произтичащи от договора, за закупено от купувача оборудване, за което към датата на сключването му имало издадени фактури на 2 стойност от 356944,73 лева, за които били издадени фактури № 644, 1195, 6912, 7343, 7195, 9554, 11726, 12135 и 13162 от продавача. Видно от приложение І към същия договор, последната посочена фактура е издадена на 11.02.2025 г., т. е десет дни след сключване на същия договор, като независимо от това е описана като издадена в него. Едновременно с това, само по една фактура е отразено, че има издадено кредитно известие. Изложените в тази част на молбата съображения биха могли да обосноват единствено извод за наличието на обезпечителна нужда по смисъла на чл. 390 от ГПК, но не е и при условията на чл. 7 във връзка с чл. 14 от Регламент (ЕС) № 655/2014 г. Липсва и готовност у молителя за представяне на гаранция, като представянето на такава, дори и в пълен размер на вземането, не би могла да преодолее липсата на доказателства за вероятната основателност на иска, както и на изложени конкретни съображения за необходимостта от издаване на исканата европейска заповед за запор на банковите сметки на длъжника в посочената банка.

Същевременно, с допълнителна молба се излагат съображения за основателност на молбата, като се правят искания по на чл. 192 от ГПК - за задължаване на трети, неучастващи по делото лица, да представят документи по делото – препис от изпълнително дело № 480/2025 г. на ЧСИ Л. М., рег. № 819 на КЧСИ, с район на действие ОС, Пловдив, справка от Централен кредитен регистър за кредитната история и откритите банкови сметки и сейфове на бъдещия ответник, както и за справка от КЧСИ за образувани срещу бъдещия ответник изпълнителни дела, а при евентуалност, молителят да бъде снабден със съдебни удостоверения за установяване на същите обстоятелства. Тези искания са неоснователни. Независимо от особеностите си, производството по чл. 618а, ал. 1 от ГПК е обезпечително по своя характер, като в случая намират приложение правилата на чл. 390 и следващите от ГПК, уреждащи обезпечителното производство, но не и съответните общи правила на ГПК. Горното налага извода, че в случая съдът не дължи указания на молителя за отстраняване на констатираните нередовности на молбата му, респективно за допълване и уточняване на неговите твърдения, нито дължи съдействие за попълване на делото с доказателства за твърденията му, а следва да отхвърли искането като неоснователно.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, с вх. № 74089/02.06.2026 г., на „Грийн енерджи Съпрайър“ ЕООД, с искане за издаване на европейска заповед за запор срещу длъжника П.Н.Ч., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на молителя.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд, с частна жалба в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването на настоящото Определение.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4