Протокол № 71 от 12.05.2022, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 71 гр. Пазарджик, 10.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова при участието на секретаря Катя Т. Кентова

Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело № 20215200900055 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

На второ в 10:23 часа се явиха:

Ищцата Н. АЛ. Ш. не се явява, редовно призована.

Явява се ищцата Л. ИВ. СТ., редовно призована.

За двете ищци се явява адв. Ж.Т. от АК Кюстендил с пълномощно от днес.

За ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ - С., се явява адв. Росина Ц. от АК С. с пълномощно към първоначалния отговор на исковата молба.

Явяват се свидетелите Г.С. и М.Г..

Адв. Т.: Да се даде ход на делото.

Адв. Ц.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На страните е изпратен проект на доклад, съдържащ се в Определение № 92/25.03.2022 г. По така изпратения проект на доклад е постъпила молба от ищцовата страна, с която се възразява срещу правната квалификация на 1 исковете. Поддържат се доказателствените искания с изключение на тези по т.

2-ра и т. 3-та от исковата молба, а именно: за изготвяне на СМЕ и САвтЕ.

Моли се съдът в своя доклад да приеме за безспорно в отношенията между страните, с оглед влязлата в сила присъда, вината, причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите вреди от това деяние за пострадалия Г.Г.. Поддържа се доказателственото искане в т. 4-та – за назначаване на Комплексна психологична и психиатрична експертиза от вещи лица психолог и психиатър за двете ищци. Изложени са правни аргументи за обосноваване на допустимостта на това искане. Поддържа се и доказатественото искане в т.

6-та от исковата молба, а именно: за разпит на още един свидетел при режим на довеждане относно социалното и професионалното положение на пострадалия Г.Г.. Представен е списък по чл. 80 от ГПК. Възразява се за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

С молба вх. № 2403/13.04.2022 г. отново от ищцовата страна се заявява, че се представят писмени доказателства - амбулаторен лист № 311/07.04.2022 г.; Рентгеново изследване № 2247/08.04.2022 г., Ехокардиография от 07.04.2022 г. относно наличие на мултиинфарктна деменция при ищцата.

Препис от тази молба с представените писмени доказателства, съдът в момента връчва на процесуалния представител на ответната страна.

Адв. Т.: Нямаме други възражения по проекта на доклад. Единствено сме направили възражението във връзка правната квалификация с на тези два вида законна лихва. По тази причина сме молили да се включи в правната квалификация, тъй като са два отделни иска. Поддържаме си другите док.искания.

Адв. Ц.: Не възразявам да бъде приет като окончателен проекта на доклад. По отношение на доказателствените искания от ищцовата страна, постъпили след изготвяне на проекта за доклад – възразявам да бъде изменяна правната квалификация, която е предложена от съда. По отношение на законните лихви, които се претендират от страна на ищците - сме изразили своето становището, както в отговора на исковата молба, така и в допълнителния такъв. Считаме, че претенцията е неоснователна, тъй като сдружението - ответник не е застрахователно дружество, не е застраховател 2 по смисъла на КЗ, а е юридическо лице с нестопанска цел по отношение на което разпоредбите, касаещи застрахователни дружества, в частност посочените разпоредби от КЗ, не са относими, не са валидни и не мотат да бъдат приложени по аналогия. Сдружението не е страна по застрахователния договор. Съответно за застрахованото лице или застраховащия, които са страна по такъв договор, не съществува задължение да уведомяват Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ с оглед претенцията за лихва и с оглед дължимостта на същата и датата.

Поддържам изложеното дотук, като съответно предоставям на съда по отношение на лихвата за нея. По отношение на доказателствените искания, извършени с двете молби след доклада, не възразявам да бъдат приети писмените доказателства. Част от доказателствата не са нововъзникнали – има доказателство от 23.03.2021 г. Представено е към първата молба с вх. № 2403/13.04.2022 г. Представен е амбулаторен лист с дата 23.03.2021 г., освен тези, които носят дата от 2022 година. Възразила съм с отговора на исковата молба и с допълнителния отговор. В случай, че съдът счете, че представените писмени доказателства обосновават такава СПсихПЕ и по отношение и на двете ищци, то моля да ми даде възможност да посоча доказателства, а именно: допълнителни задачи към тези експертизи. По отношение на искането за свидетел, който да установи общественото положение на пострадалия – възразявам, като предоставям на съда.

Съдът, с оглед изявленията на страните, счита, че следва да обяви изпратения им предварителен проект на доклад за окончателен, поради което и при условията на чл. 146, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН изпратения на страните проект на доклад, съдържащ се по делото в Определение № 92 от 25.03.2022 г.

В този проект на доклад, съдът подробно е посочил всички искови претенции на ищците, респ. правната квалификация. В обстоятелствената част, в която съдът е обсъдил предявените искове, се е спрял и на двете претенции на ищците ла лихви, за всяка от тях, за изплащане на две различни лихви на основание чл.429, ал. 1 от КЗ, и на основание чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ.

3

Разпределена е доказателствената тежест.

По отношение на повторно направеното доказателствено искане за изслушване на СПсихПЕ и за двете ищци, съдът ще се произнесе след събиране на гласните доказателства.

По отношение на повторно направеното искане за допускане на свидетел, относно обстоятелството за пострадалия Г.ев, неговото положение в обществото и средата, в която се е развивал, съдът е изложил подробни мотиви в определението си и не счита, че следва да го преразгледа.

Представени са писмени доказателства, които са приети с посоченото определение.

Воден от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТКАЗВА да ревизира определението си, с което в мотивите е приел, че не следва да бъде допускан до разпит един свидетел относно положението в обществото на починалото лице.

ОТЛАГА произнасянето по исканото за допускане на експертиза.

ПРИЕМА представените с първоначалната и с допълнителната молба писмени доказателства обсъдени по-горе.

Адв. Т.: Моля да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството за настъпилата смърт.

По отношение на искането съдът да обяви за ненуждаещи се от доказване обстоятелства, свързани с постановената присъда и настъпилата смърт, съдебната практика е категорична, освен това текста на чл. 300 от ГПК задължава съда да приеме за безспорни тези факти и обстоятелства в своя окончателен съдебен акт, поради което при доклада на производството съдът не дължи произнасяне и отделянето им като безспорни.Налице е императивната правна норма на чл.300 от ГПК, освен това тези факти действително са безспорни в отношенията между страните.

Адв. Т.: Водим допуснатите ни двама свидетели - Г.С. и М.Г..

4

Съдът намира, че следва да се изслушат допуснатите по делото свидетели, затова

О П Р Е Д Е Л И:

Сне се самоличността на свидетеля С., както следва:

СВ. Г.А.С.: 46 г., бълг., бълг.гр., женен, неос., съпруг съм на ищцата Л.С..

Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.

Пристъпи се към разпит на свидетеля С.:

СВ. Г.С.: Желая да бъда свидетел. Обещавам да говоря истината.

Ищцата Н.Ш. я познавам. Познавам я по линия на съпругата ми, тя е нейна майка. Познавам я от около 15-16 години, малко преди да се оженим.

Г.Г. го познавам. Той е син на Н. и брат на Л.. Г.Г. го познавам от 17 години, бяхме в обща компания приятели, след което със съпругата ми сключихме и брак.

На 24 май - празничен ден, със съпругата ми прекарахме деня в излет.

Вечерта се прибрахме в къщи. Тя остана малко на двора, след което дойде задъхана и много уплашена, притеснена, не можеше да каже какво всъщност се е случило в първия момент, след което разбрахме, тя каза: „Батко е починал“. Говорила с М. по телефона – това е жената, с която той е живял в съжителство и майка на дъщеря му. Доста време отне на Л. да осмисли, и аз също не можах да повярвам, какво се е случило. Случило се е някъде на път към родното й място Козлодуй. Пътували са за празниците. Избрали са този ден, като са се надявали да бъде по-леко движението, като последен почивен ден от поредицата. Същата вечер ние тръгнахме към С., за да видим какво се случва с А., която също беше пострадала от инцидента и е била в болница. А. е дъщерята на Г.. Ние с Л. съобщихме на Н. на следващия ден след пребиването ни в С.. Решихме да се приберем в Пазарджик. Преценихме, че Н., като негова майка е редно да знае и трябваше ние да й кажем като найблизки. Като й казахме, тя не повярва. Доста трудно беше да намерим думи, как да й го съобщим, и всъщност помолихме един съсед - медицинско лице да бъде при нас, защото имахме опасения, че Н. може да изпадне в някаква криза, по-скоро сърдечни проблеми, защото не веднъж се е оплаквала. Като й 5 съобщихме, тя замлъкна. Тя нищо не каза. Просто отричаше, отхвърляше съобщеното от нас. Ние й казахме, че трябва да дойде с нас в С..

Подготвяхме я да дойде в С., за да разберем какво се случва, защото ситуацията беше много странна, на пътя тялото му е било отнесено. На втория ден след събитието, ние не знаехме, къде се намира тялото му.

Трябваше да отидем до С. да организираме нещо, просто всичко беше хаотично. Тогава бяха почивни дни. Не ни казаха къде се намира тялото. Аз лично използвах мои контакти, за да разберем къде е, защото се е случило в зона между областите, и всъщност не знаехме къде точно е тялото, в коя болница.

До самото погребение Н. не вярваше. Тя всъщност тогава го видя.

Промяната беше доста рязка, защото предполагам, че в това отричане на събитието до последно човек си се надява, таи надежда. Вече две години изминаха от инцидента, нейното състояние се влоши. Как да кажа: някакъв отказ от живота има от нея. Тя винаги е работила с много хора. Много хора я познават и до момента на улицата като я познаят и я поздравят, тя не може да се сети откъде ги познава, отдръпнала се е, няма желание за живот.

Традиционно Н. са си възпитавали децата с любов и трудолюбие. Още като малки са помагали много на село. Имали са общи дейности. Винаги събота и неделя децата са работили с тях и са възпитани по такъв начин. След смъртта на баща им – съпруга на Н., дядо Иван почина октомври 2015 г., Г. пое грижата за лозята на село, той го е смятал като традиция и с любов и грижа засаждаше нови лозници, много се радваше, и в разговорите ни винаги е споделял, че това му е слабост, не само хоби. По време на почивките си, неговата работа беше доста интензивна и стресова, когато си идваше на село, винаги се обаждаше, идваше на село да свършат нещо. Това се случва в делнични дни, когато са неговите почивки. Винаги се е грижил за нея.