Решение № 75 от 18.04.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Враца, 08.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

М. Д. Досов

Борис К. Динев при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20231400500068 по описа за 2023 година Въззивното дело е образувано въз основа на въззивна жалба подадена от „Фератум България“ЕООД-гр-.София против решение №109/10.11.2022г.на Районен съд-Оряхово, постановено по гр.дело №662/2021г., с което е прогласена нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит №***/18.06.2021г., поради противоречието му със закона.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост.

Посочва се, че неправилно районният съд е приел, че ГПР не съответства на действителните разходи по кредита, тъй като информацията за всички компоненти, на базата на които законът изисква да се определи ГПР, се съдържа в разпоредбите на чл.1-3 от договора. Развиват се доводи, че предоставянето на поръчителство не е задължително условие за отпускане на кредита, поради което кредиторът не е бил длъжен да включва в ГПР сумата, уговорена между кредитополучателя и поръчителя, още повече, че тази сума не му е била известна. Жалбоподателят поддържа, че включването на клаузата за обезпечение в чл.5 от договора за кредит е следствие от 1 направения от кредитополучателя избор в рамките на преддоговорните отношения между страните и кредиторът нито знае за възнаграждението, дължимо от кредитополучателя на поръчителя, нито е изисквал такси, които не са уговорени по вид и размер с договора, поради което и ГПР се явява правилно посочен.

Жалбоподателят поддържа също така, че клаузата за обезпечение не е неравноправна и липсва заобикаляне на закона чрез уговаряне на задължение за обезпечаване, тъй като задължението за обезпечаване е поето доброволно и при предварително получена още на етап кандидатстване информация за условията на договора. Посочва се, че обезпечаването е необходимо, за да се гарантира пълното погасяване на кредита и за да се постигне баланс между интересите на страните.

Развиват се и доводи, че жалбоподателят не се е обогатил с преведените от ищеца на гаранта суми, тъй като съгласно чл.16, ал.2 от Общите условия той има право да получава и трансферира плащания, предназначени за трети лица.

Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск с присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата С. В. С. от с.***, чрез упълномощения си адвокат М. М., е подала писмен отговор, с която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Развиват се доводи, че в процесния договор за кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР, без да е разписана методика за неговото формиране и компоненти, а разликата в посочените ГПР и ГЛП сочи на вероятност в ГПР да е включено и възнаграждението за поръчителство. Поддържа са също, че в процесния договор за кредит няма погасителен план, който да отговаря на изискванията по чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като договорната лихва не е разграничена от таксата поръчителство. Развиват се и доводи, че посочения в договора ГПР не е действително прилагания, предвид начисляването и на такса /възнаграждение/поръчителство, поради което той се явява сключен както в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, вр.чл.19, ал.4 ЗПК и при заобикаляне на закона.

Иска се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на направените по делото разноски.

С въззивната жалба и с отговора страните не представят доказателства 2 и не правят доказателствени искания.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Районен съд-Оряхово е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от С. В. С. от с. ***, обш. Мизия,обл.Враца против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***, иск за обявяване на нищожност на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/18.06.2021 г. поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност – че Договор за гаранция (поръчителство) от 19.06.2021 г., сключен за обезпечаване вземането по цитирания договор за кредит, е нищожен поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.

Предявеният главен иск е бил квалифициран по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а евентуалният по чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК, респ. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, между ищцата и „Фератум

България“ЕООД е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/18.06.2021 г., съгласно който кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 4000 лв., а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения договор – 18 месечни погасителни вноски. Кредитът е отпуснат при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,66 % и при ГЛП от 35,00 %, като в договора е посочено, че ищцата следва да върне по кредита сума в общ 3 размер на 5400 лв.

Съгласно чл. 5 от сключения договор за кредит ищцата е сключила договор за гаранция (поръчителсво) с „Фератум Банк“ за обезпечаване на вземането на кредитора ответник и следва да заплати за това сумата от 3960 лв., разпределена на 18 месечни вноски, включени към месечните вноски по договора за кредит. Към договора за кредит и договора за поръчителство са сключени анекси, съгласно които дължимите суми по тези договори се увеличават съответно на 4400 лв. главница по кредита и 4268 лв. възнаграждение по договора за поръчителство.

Сочи се също, че Договор за предоставяне на потребителски кредит №***/18.06.2021 г. е нищожен поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност – че Договор за гаранция (поръчителство) от 19.06.2021 г., сключен за обезпечаване вземането по цитирания договор за кредит, е нищожен поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави, като е отправено искане за обявяване на тази нищожност.

Основният аргумент за твърдяната нищожност, който се изтъква от ищеца, е невключването в годишния процент на разходите (ГПР) по кредита на възнаграждението по сключения договор за гаранция, респ. в условията на евентуалност - че е нарушен принципът за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговски правоотношения.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество „Фератум България“ ЕООД, действащо чрез адв. Г. М. от САК, с който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Не се спори относно фактите, че с ищцата са сключени Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/18.06.2021 г. и погасителен план към него, Договор за гаранция (поръчителство) от 19.06.2021 г. и погасителен план към него, Анекс № 1 от 29.09.2021 г. към договор за кредит от 18.06.2021 г. и погасителен план към анекса.

Твърди се, че не са налице нарушения на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1, вр. с ал. 4 от ЗПК, тъй като законът не поставя условие формулата за изчисляване на ГПР да бъде включена в договора за кредит, а само изчисленият съгласно нейните правила ГПР. В последния кредиторът не е бил длъжен, а не е имал и право да включва сумата по договора за предоставяне на поръчителство, имайки предвид пар. 1 от ДР на ЗПК, определящ „общия разход по кредита“.

4

Сочи се също, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство с „Фератум Банк“ не е било задължително условие за сключване на договора за кредит, а ищцата е имала възможност да посочи физическо лице за поръчител, но сама е избрала „Фератум Банк“ за гарант и след като е получила проектите на договорите, е потвърдила с SMS сключването на договора за кредит при избраните от нея условия. Освен това по отношение на възнаграждението по договора за поръчителство от 19.06.2021 г. се сочи, че е уговорено между ищцата и избраният поръчител и сумата не е била известна на ответното дружество.

От друга страна се твърди, че на ищцата са били известни всички параметри и суми по договора за кредит, като на електронна поща й е изпратен Стандартен европейски формуляр (СЕФ) за вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит и е била известна и индивидуално уговорена всяка една сума, която е следвало да върне по кредита. Сочи се също, че погасителните планове и банковите сметки за вноските по договора за кредит и договора за поръчителство са отделни и различни, като нямат обща връзка. При тези аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни, като се претендират и разноски по делото.

В подкрепа на така изложените от страните твърдения в производството пред районния съд са събрани писмени доказателства и са назначени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, чиито заключения не са оспорени от страните.

С оглед събраните по делото доказателства, с обжалваното решение РС-Враца е приел, че сключеният между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/18.06.2021 г., е нищожен, поради противоречието му със закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр.чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В мотивите на решението е посочено, че сключването на договора за гаранция е задължително условие за сключването на договора за кредит и то при условия, които ищцата не е можела да предоговори и измени. Посочено е също, че договорът за поръчителство се явява допълнителна услуга за потребителя, която е пряко свързана с договора за кредит, и тъй като този разход и бил известен на кредитора, той е следвало да бъде сключен в разходите при изчисляване на ГПР, което не е сторено.

Прието е, че това влиза в противоречие с императивните изисквания на чл.

5

11, ал. 1, т. 10 ЗПК и води до нищожност на целия договор за кредит.

Въззивната инстанция споделя направените от районния съд фактически и правни изводи и намира, че решението му е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото, при което на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че информацията за компонентите на ГПР се съдържа в разпоредбите на чл.1-3 от договора. Съгласно императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Самият ГПР, както и общата сума, дължима от потребителя намират своята легална дефиниция в разпоредбите на чл.19, ал.1 от КПК и §1, т.2 от ДР на ЗПК, според които „ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит“, а общата сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.