Решение № 582 от 28.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100511246 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение от 16.05.2024 г., постановено по гр.д. № 20211110139528 по описа за 2021 година на СРС съдът отхвърля предявените от „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК:

831919536 срещу Т. А. Д., ЕГН ********** искове с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД във вр. чл. 430, ал.1 ТЗ , вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че Т.

А. Д. дължи следните суми: сумата от 1094,45 лева, представляваща главница за периода 18.03.2014г.- 27.05.2014г. по Договор за кредитна карта на физически лица №85/23.10.2013г., ведно със законна лихва от 30.09.2020г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 53,49 лева за периода от 15.04.2014г. до 27.05.2014г., наказателна лихва в размер на 335,31 лева за периода от 27.05.2014г. до 29.09.2020г., разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост в размер на 72 лева, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр. дело № 47053/2020г. по описа на СРС, 161-ви състав. Съобразно с изхода на спора разпределя и разноски между страните на основание чл. 78 ГПК.

Недоволен от съдебното решение е останал ищецът - „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК:

831919536, който подава настоящата въззивна жалба. Със същата излага становище за неправилност и незаконосъобразност, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, като навежда подробни доводи в подкрепа на твърденията си и моли същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което исковете му да бъдат уважени. Не представя нови писмени доказателства. Претендира разноски за производството.

Въззиваемата Т. А. Д., ЕГН ********** оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна и твърдят, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.

Излага подробно становище.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, 1 становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Няма спор между страните, а е видно и от представените писмени доказателства, а и се установява от приетия препис от Договор № 85 от 23. 10.2013г., че между ищеца като кредитор и ответника като кредитополучател е постигнато съглашение за предоставяне на право на кредитополучателя на кредитен лимит в размер на 1000 лева, като кредитополучателят се е задължил да възстанови ползваните суми по кредитния лимит или поне минималната погасителна вноска, която съгласно чл. 4.1 от договора е в размер на 3 % от кредитния лимит, а именно 30 лева.

Съгласно чл. 3.1 от договора месечният лихвен процент върху усвоената сума за всеки отделен месец през срока на действие на договора е 1,33 %. Периодът на погасяване на минималната вноска е от 1-во до 15-то число на всеки текущ месец, следващ периода на клиентски плащания. В чл. 4.2 е посочено, че срокът на ползване на разрешения кредитен лимит е до 31.10.2015г., а срокът на действие на договора е до 31.10.2017г.

Съгласно чл. 1.6 от Общите условия банката по своя преценка едностранно и автоматично може да продължи срока на кредитния лимит за следващите 24 месеца при запазване на останалите условия от договора и в случай че не е предсрочно прекратен.

Съгласно чл. 2.2 от Общите условия крайният срок, до който кредитният лимит по договора за кредитна карта за физически лица може да се възобновява с погасяване на ползвания кредит и/или минималната погасителна сума е 24 месеца, считано от датата на подписване на договора, като банката едностранно и автоматично може по нейна преценка да продължи правото на възобновяване на кредитния лимит и за следващите 24 месеца при запазване на останалите условия на договора в случай, че оправомощеният държател изрично не е поискал прекратяването му и е изправна страна.

Съгласно чл. 3.14 от Общите условия в случай на неосигуряване на средства за погасяване на най-малко на минималната погасителна вноска до 15-то число на текущия месец, банката блокира картовата сметка съгласно т. 4.3 от договора и ползването на свободния кредитен лимит се прекратява до погасяване най-малко на минималната погасителна вноска. В чл. 3.15 от Общите условия е уговорено, че формираният дълг и всички изискуеми суми по договора за кредитна карта за физически лица се погасяват едностранно от банката по реда на служебното събиране на задължения от посочената по основната разплащателна сметка на оправомощения държател, посочен в договора. При липса на средства, същите се издължават за сметка на авоарите от другите сметки на оправомощения държател/солидарния длъжник в банката за което последните дават изричното си съгласие със сключването на договора.

Съгласно чл. 3.16 от Общите условия ако оправомощеният държател е допуснал необслужване на дълга над 60 дни, и независимо от поканите от служители на банката не е осигурил средства за покриване на дължимите суми, банката може да обяви задължението по договора за кредитна карта за физически лица за предсрочно изискуемо и да предприеме мерки за принудителното му събиране, след което да закрие картата.От събраните доказателства се установи, че след като банката прави извънсъдебно признание за размера на дълга към 16.12.2016 г. и след като събира дължимата вноска за периода от 16.12.2016 г. до 30.01.2017 г., към който момент тя вече разполага със средства, предоставени от кредитополучателя за покриване на целия, установен с банковото удостоверение размер на задължението, на 16.02.2017 г. банката си начислява допълни вземания за лихви за гратисен 2 период през 2014 г. и такса за управление за неизвестен период. Освен това банката счетоводно осъществява предсрочното погасяване на кредита чак на 16.02.2017 г., едновременно с начисляването на горните суми, като изтегля същите директно от представената от него сума, която съобразно експертизата е достатъчна да удовлетвори вземането по кредита в пълния, удостоверен от банката размер( с банковото удостоверение и преди начисляване на гоните две вземания).

В извлечението от счетоводни книги е видно, че главницата е изцяло изискуема, считано от 27.05.2014 г.

От приетото пред СРС първоначално заключение по съдебно-счетоводна експертиза от 18.10.2023 г. се е установило, че непогасените задължения на ответника към 30.09.2020 г. са в размер на 1531,32 лева, от които главница от 1074,89 лева, договорна лихва от 53,49 лева, лихва по просрочена главница от 330,94 лева и 72 лева, разходи за уведомяване.

Експертът е посочил, че към 27.05.201 4г. непогасените просрочия са в размер на 387,40 лева- 3 броя вноски за главница и 3 броя вноски за договорна лихва. От заключението се установило, че след 30.09.2020г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК/ няма извършени плащания от страна на ответника за погасяване на задълженията по процесния кредит, има извършено плащане на 12.03.2020г. в размер на 777,76 лева, с което е погасено задължение за лихва върху просрочена главница.

От приетата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза пред първоинстанционния съд от 10.01.2024 г. се установило, че непогасените просрочия по договора към 09.02.2020 г. са в размер на 1380,97 лева, от които 3 броя вноски за главница - 75,55+105,36+153 /общо 333,91 лева/ и 3 броя вноски за договорна лихва - 26,88+13,65+12,97 /общо 53,49 лева/.

Експертът е посочил, че след 27.05.2014г. е преустановено счетоводното начисляване на задължения за главница и договорна лихва, като са останали начислени само дължимите и непогасени просрочия.

Относно възражението за давност, следва да се посочи, че съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. За да се прецени дали вземанията са погасени по давност, следва да бъде определен моментът, в който за тях е настъпила изискуемостта. За разлика от типичните договори за банков кредит, при които е налице едно неделимо вземане, чието плащане е разсрочено във времето, тук изначално липсва яснота за това кога и в какъв размер суми ще бъдат усвоени от кредитополучателя.

Кредитополучателят е длъжен да осигурява средства за погасяване на кредита. Предвид спецификата на договора за кредит, предоставен под формата на кредитна карта, погасяването на задълженията по него не се изпълнява на предварително договорени погасителни вноски, но и при този банков кредит се определя месечна падежна дата, размер на минималното погасяване от формирания дълг и дължима лихва за ползване на средствата. Договореното връщане на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части /чл. 66 ЗЗД/, т. е. частични плащания на едно задължение, поради което приложима е петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД /в този смисъл решение № 38 от 26.03.2019 г., постановено по т. д. № 1157/2018 г. на ВКС, II ТО, решение № 261 от 12.07.2011 г., постановено по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, IV ГО и Решение № 2544 от 26.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 11021/2023г./.

В конкретния случай първоинстанционният съд правилно е приел, че вземанията по договора за кредит са станали предсрочно изискуеми на 27.05.2014 г., от който момент е започнала да тече 5-годишната погасителна давност, която към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 30.09.2020 г., е изтекла.

Съгласно чл. 114 и чл. 119 от ЗЗД са погасени по давност всички посочени в заявлението вземания, обхващащи главницата и лихвите към същата към датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК - 30.09.2020 г.

Предвид горното настоящият съд се солидаризира с мотивите на първоинстанционния такъв, поради което препраща и към тях на основание чл. 272 ГПК, 3 като намира, че следва да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Доколкото първоинстанционният съд не е бил сезиран с искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските, то настоящият съд, при този изход на спора не следва да променя вече присъдените разноски в рамките на първоинстанционното производство.

С оглед изхода на спора въззиваемата страна има право на разноски, но тъй като доказателства за сторени такива не са представени не следва да се присъждат .

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 16.05.2024 г., постановено по гр.д. № 20211110139528 по описа за 2021 година на СРС .

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4