Определение № 271 от 15.05.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 271 гр. *, 15.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20261600500185 по описа за 2026 година

Производството е образувано по реда на чл. 248, ал.3 от ГПК по частна жалба на адвокат К.Д. – пълномощник на Б.Б. срещу определение на РС * № 200 / 05.02.2026 по гр. дело № 866 по описа за 2025г. , с което по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК съдът е оставил без уважение молбата за изменение решението по делото в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се поддържа, че постановеното определение е неправилно. Оспорва изтъкнатия от районния съд аргумент, че възнаграждението следва да бъде в по-малък размер поради липсата на фактическа и правна сложност на спора. Настоява се, че то не следва да бъде редуцирано на база субективна преценка за тежестта на делото, а да бъде определено съобразно цената на иска .Поддържа,че съдът не е взел предвид извършената работа по делото, включваща срещи с клиента,набавяне на документация и други действия, обусловили успешния изход на делото .Иска се отмяна на обжалваното определение като неправилно и постановяване на съдебен акт, с който адвокатското възнаграждение бъде определено съобразно Наредба 1/2004 г. за адвокатската работа.

Ответникът по жалбата „П.К.Б.” ЕООД - град * изразява становище за неоснователност на молбата. Поддържа, че съдът в мотивната част на постановеното решение правилно е посочил защо счита, че е справедлив именно адвокатски хонорар в размер на 400,00 лв ., съответно правилно е определението, с което молбата на насрещната страна за изменение решението в частта за разноските е оставена без уважение. Позовава се на незадължителния характер на Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, като твърди, че определеното възнаграждение е справедливо и обосновано.

Окръжният съд, след проверка на атакувания акт , предвид твърденията на страните и събраните доказателства, приема следното:

Жалбата е подадена в срок от страна, имаща правен интерес да атакува постановеното по отношение разноските определение на РС * , поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна .

1

Производството по гр.дело № 866/2025г. на РС * е образувано по искова молба, подадена Б.Б., ЕГН ********** срещу

„П.К.” ЕООД /заемодател/,с която се атакува договор за потребителски кредит Стандарт №* при предоставена главница от 3000лв., която следва да бъде върната на 36 месечни вноски, в периода от 05.02.2024г. /първа вноска/ до 05.01.2027г. /последна вноска / ,като се твърди нищожност на същия или на отделни клаузи .

Постъпили е отговор от ответниците, с който са оспорени твърденията за нищожност на договорите. По делото е проведено едно съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищцата не се е явил. С постановеното решение исковата претенция е уважена , като ответника е осъден да заплати на адвокат С.Н., вписан в Адвокатска колегия *, адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, дължимо на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

В срока за обжалване на решението адвокат К.Д. , пълномощник на Б.Б. от град *, с молба по чл. 248,ал. 1 от ГПК е поискал от съда да измени постановеното решение в частта за разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 600,00 лв. с твърдения, че съдът не се е обосновал защо присъжда възнаграждение в размер под минимално приетия такъв в Наредба № 1/2004г.

След изпълнение на процедурата по чл. 248,ал.2 от ГПК, съдът с обжалваното определение е приел молбата за изменение на решението му в частта за разноските за неоснователна с мотиви, че определеното с решение по реда на чл. 38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение от 400 лева е справедливо и обосновано с оглед фактическата и правна сложност на спора.

Така поставеното определение е правилно.

Отговорността за разноските е предопределена от изхода на спора , като по правило присъждането им е свързано със санкционирането на едната страна за неправомерното въвличане на другата в съответното производство.

В случая с решението по съществото на спора исковете са уважени , поради което и на основание чл. 78,ал. 1 от ГПК ищцата има право на разноските , направени в хода на делото.

Със сключения между ищеца и адвокат С.Н. /който е преупълномощил адв.К.Д./ договор за правна защита и съдействие е договорено безплатно процесуално представителство на основание чл. 38,ал.1,т.2 ЗА, поради което и на основание чл. 38,ал.2 ЗА съдът следва да присъди на процесуалния представител с оглед изхода на спора адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 36,ал.2 ЗА размерът на възнаграждението следва да е справедлив и обоснован, като след постановяване на решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, задължително за всички съдилища в Република България на основание чл. 633 от ГПК , то посоченото в чл. 36,ал.2 ЗА изискване този размер да е не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, не подлежи на съобразяване от съдилищата. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.

Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са : видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (Определение № 2436 от 30.07.2025 г., постановено по к. ч. т. д. № 743/2025 г., т. к., I т. о. на ВКС, Определение № 972 от 28.02.2025 г., постановено по гр. д. № 856/2024 г., г. к., IV г. о. на ВКС, Определение № 50015 от 3 от 16.02.2024 г., постановено по т. д. № 1908/2022 г., т. к., I т. о. на ВКС и други).

2

В случая фактическа сложност на спора не е налице, тъй като между страните не е имало спор по обстоятелствата, обуславящи фактическа обстановка по спора, а именно наличието на договор с конкретно съдържание . Не е налице и правна сложност доколкото спорът се е съсредоточил до установяване действителния размер на ГПР по кредита с оглед императивната норма на чл. 19,ал.4 ЗПК, съответно разходите за допълнителната услуга , следва ли да участват в изчисленията на ГПР като задължителна клауза в ДПК съгласно чл.

11,т.10 ЗПК и налице ли е основанието по чл. 22 ЗПК. По правния въпрос обусловил уважаване на иска е налице многобройна съдебна практика, приемаща че разходите за предоставената допълнителна услуга се включват като такива при изчисляване ГПР по кредита, като съдът за да прогласи договорите за нищожни на основание чл. 22 ЗПК е приложил императивната норма на чл. 19,ал.4 във връзка с чл. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Извършените от адвокат К.Д. процесуални действия се изразяват в подаване на искова молба , делото е разгледано в едно съдебно заседание без явяване на процесуалният представител . Определеното от първостепенният съд адвокатско възнаграждение от 400 лв. е съобразено с извършените по делото процесуални действия, както и с фактическата и правна сложност на спора, явява се справедливо и обосновано , поради което и не са налице основания за изменението му в посока увеличаване.

Въз основа на изложеното, въззивният съд приема, че подадената частна жалба е неоснователна, а обжалваното определение на Районен съд-гр. * е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл. 280,ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 274,ал.4 и 248,ал. 3 от ГПК настоящето определение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд *

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 200 / 05.02.2026 г. по гр. дело № 866 по описа за 2025г. на Районен съд * като ПРАВИЛНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3