Решение № 1163 от 31.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1163 гр. Русе, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20264520101366 по описа за 2026 година за да се произнесе, взема предвид:

Производството е с правна квалификация чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Ищецът Ю. И. И. твърди, че на 31.07.2025 г. е сключил с ответното дружество „Би енд джи кредит“ ООД договор за кредит *********** за сумата от 1300,00 лева. Твърди, че договорът бил сключен при следните условия: годишен лихвен процент – 44,68%; годишен процент на разходите – 58,19%; срок на погасяване – 16 месеца; обща сума за връщане – 1748,80 лв.

Твърди, че съгласно чл. 10, ал. 1 от договора за заем, на ищеца в качеството му на кредитополучател била начислена допълнителна такса в размер на 1994,56 лв. за услуга по бързо разглеждане на документи за одобрение на паричен заем. Сумата била разсрочена на равни части и дължима заедно с погасителните вноски за главница и лихва. Така, след добавянето на въпросната такса, действителната цена на отпуснатия заем станал в размер 3743,36 лв., т.е. много повече от описаните в договора 1748,80 лв.

Счита, че тази допълнителна услуга представлява разход по управление на кредита и по съществото си представлява скрита договорна лихва, която не е калкулирана в ГПР. Именно поради това, че ГПР в договора е неточно 1 посочено, счита, че същият е недействителен.

Твърди, че към настоящия момент е заплатил сума в общ размер на 1405,79 лв. Счита, че 105,79 лв. от тях са платени при изначална липса на основание.

Твърди, че процесната такса е в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съгласно която разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквото представлявало експресното разглеждане на документите за кредита. Счита, че клаузата от договора уреждаща това заплащане, на основание чл. 21 от ЗПК е нищожна.

Освен това, тази такса не била включена и в годишния процент на разходите по кредита, съответно заобикаляла нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което бил отделен довод да се прогласи нищожност на клаузата, на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Съгласно сочената разпоредба на кредитора по договора бил задължен да посочи точен процент на общите разходи по кредита.

Заявява, че таксата в размер 1994,56 лв. представлявала значителна част от размера на получения заем, с което се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Понятието добри нрави предполагало известна еквивалентност на насрещните престации и при несъответствие можело да се прави извод за нарушение, водещо до нищожност. Освен това дори и обработката на документите да била бърза, това не обосновавало такава висока цена.

Твърди, че чрез посочената клауза се целяло скрито оскъпяване на кредита и се постигала забранена от закона цел - неоснователното обогатяване на кредитора, поради което съгл. чл. 21, ал. 1 от ЗПК клаузата била нищожна.

На отделно основание счита, че посочената сума представлява прекомерно висока печалба на кредитора и била предпоставка за значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца-кредитодател и потребителя, поради което клаузата, която урежда това задължение се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и като такива се явява нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

С оглед на горното, счита таксата за бързо разглеждане на документи с която кредиторът е начислил допълнително сума в размер на 676,48 лв. в чл. 9, 2 ал. 1 от договора за заем за нищожна на основание чл. 10а, ал. 2 и 19, ал. 5 от ЗПК и неравноправна съгласно ЗЗП.

Счита, че договора за заем е недействителен поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В случая уговореното възнаграждение за допълнителна услуга бързо разглеждане и динамично плащане е разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 от ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни - чл. 19, ал. 5 от ЗПК. В случая възнаграждението за допълнителни услуги не било отразено като разход при формирането на оповестения ГПР от 47,98 %, въпреки, че било включено в общия дълг и месечните вноски. Поради това счита, че процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Договор за кредит ***********, сключен между „Би енд джи кредит“ ООД, ЕИК 201513004 и Ю. И. И., ЕГН ********** е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 105,79 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Претендира разноски. Претендира се и адвокатски хонорар с ДДС при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Счита, че процесният договор за потребителски кредит отговарял на всички императивни изисквания на ЗПК и не съдържал неравноправни клаузи.

В договора между страните клаузите били уговорени индивидуално. Ищецът е имал възможност да се запознае предварително с клаузите на договора и да повлия на върху тях. Ясно било посочено в договора за кредит в частта „кандидатстване за кредит и даване на становище. Размер и срок на кредита.

Усвояване.“, че ГПР е 58,19%, като били посочени и всички плащания, които заемателят следва да извърши, а именно 1748,80 лв. В СЕФ била посочена разбивка на погасяването на възнаградителната лихва. СЕФ бил неразделна част от кредитното досие на клиента. В договора ясно били посочени сумите, които следвало да се върнат от заемателя с фиксирани размери, неподлежащи 3 на промяна. Счита, че неправилно посочения ГПР не водел до недействителност на целия договор. Противното било тълкуване на ЗПК разширително. Предвид това счита, че била спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – посочен бил ГПР и общо дължимата сума при допусканията при изчисление на ГПР. В договора за кредит се съдържали погасителен план, в който бил посочен размерът на вноските, техния брой и периодичност на плащане.

С оглед на горното моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмено становище на процесуалния представител ищеца адв. Д. Г. заявява, че поддържа исковата молба, счита, че исковете са основателни и доказани. Претендира направените съдебно-деловодни разноски – 102,13 евро платена ДТ, както и адвокатски хонорар по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание ответната страна "Би Енд Джи Кредит" ООД не се явява, не се представлява, не вземе становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК с доклада по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищеца Ю. И. И. и ответника "Би Енд Джи Кредит" ООД е сключен Договор за кредит № *********** от 31.07.2025 г. Сключването на процесния договор за кредит се установява и от представения по делото Договор за кредит № *********** от 31.07.2025 г., видно от който между страните е съществувало облигационно правоотношение, по силата на което ответникът "Би Енд Джи Кредит" ООД е предоставил на ищеца сумата от 1300,00 лева при следните параметри: срок на кредита – 16 месеца, погасителна вноска – 109,30 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 44,68 % и ГПР от 58,19 %.

Съгласно клаузата на чл. 10, ал. 1 от договора кредитополучателят дължи на кредитора такса за експресно обслужване по кредита в размер на 1994,56 лева, дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно 4 добавени във всяка една погасителна вноски от погасителния план по кредита, обективиран в договора.

Не е спорно и обстоятелството, а и видно от представената справка за извършени погасителни плащания по договор за кредит № *********** от 31.07.2025 г., ищецът е заплатил по договора сумата от 1405,79 лева.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните изводи от правна страна:

По иска за недействителност на договора за потребителски кредит:

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което, може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това обстоятелство определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Според чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В този смисъл процесния договор попада под уредбата на ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1,т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.

Императивна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

5

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразя-ва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лих-ви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всяка-къв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.

19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просро-чени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Ми-нистерския съвет на Република България.

В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя " са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на креди-тора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услу-га е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.