Решение № 63 от 21.02.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Стара Загора, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Момчилова при участието на секретаря Нели П. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно наказателно дело № 20245530203595 по описа за 2024 година Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ю. М. К., ЕГН ********** адрес: гр.К, общ.К, обл.Стара Загора, ул."****, чрез адвокат П. Б. Х. от АК - Ст. Загора против Наказателно постановление №24-1228-004723 от 25.10.2024 г. на Началник група в ОД МВР Стара Загора, Сектор „ Пътна полиция“ Стара Загора, с който, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП, за нарушение на чл. 140 ал 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от адвокат П. Х., който поддържа жалбата и доводите, изложени в нея. Претендира разноски.

За ответника по жалбата ОД на МВР- Стара Загора, редовно призовани, не се явява представител. По делото е постъпило писмено становище от представляващия страната старши юрисконсулт С.Р, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното 1 постановление и моли същото да бъде потвърдено, като се претендират и разноски по делото за осъществена юрисконсултска защита.

Районният съд, след преценка основателността на релевираните в жалбата оплаквания, като взе предвид събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

В наказателно постановление №24-1228-004723 от 25.10.2024 г. издадено от Началник група ПП при ОДМВР- Стара Загора, е установено, че на 20.08.2024г. в 14.50ч. в гр.Стара Загора в двора на сектор "Пътна полиция" на ул. „Промишлена“ №2 в посока юг-север управлява л.а „Субару“ с рама № ******, собственост на Д.В.П, закупено с фактура №****/19.08.2024г. с поставени рег.табели с №****, издадени на фирма "С.К-777" ЕООД, като:

МПС не е регистрирано съгласно Наредба 1-45/2000г. на МВР. При извършената проверка се установило, че водачът не е вписан в пътна книжка №В-0702353 като водач, имащ право да управлява МПС с №****. Пътната книжка не била попълнена за дата 20.08.2024г. с дата, водач ,маршрут и цел на придвижването и в превозното средство не е присъствал представител на фирма "С.К-777" ЕООД.

Направен е извод, че МПС не е регистрирано по надлежния ред, тъй като се управлява от водача в нарушение на Наредба 1-45/2000г. на МВР и представлява нарушение по чл.140 от ЗДвП, за което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 месеца.

Наказателното постановление е издадено, на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, въз основа на Постановление № 8416/11.10.2024 год. на Районна прокуратура Стара Загора, с което е отказано образуването на досъдебно производство.

Видно от приложеното постановление, за да откаже да образува наказателно производство, прокурорът е установил, че на 20.08.2024 год. мл. автоконтрольор А. Ж. К., в присъствието на свидетеля С. П М.- служител в сектор „Пътна полиция“, съставил АУАН серия GA № ***/20.08.2024 г. за нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, срещу Ю. М. К., за това, че на 20.08.2024 г. в 14:50 часа в гр.Стара Загора в двора на сектор "Пътна полиция" на ул. „Промишлена“ №2 в посока юг-север управлява л.а „Субару“ 2 с рама № ****** с неустановена собственост с поставени рег.табели с №****, като автомобила не бил регистриран по надлежния ред. Поставените регистрационни табели били издадени на фирма „С.К-777" ЕООД и същите се използвали по неустановения ред и в нарушение на чл. 140, ал.2 от ЗДвП във вр. с чл. 30, ал.14, т.2, ал.16 и ал.17 от Наредба 1-45/2000г. на МВР за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС.

Прокурорът е обосновал краен извод, че процесното деяние осъществено от Ю. К. се характеризира с явна незначителна обществена опасност, т.е. с деянието е реализирана обществена опасност, но тя не може да застраши или засегне обществените отношения до такава степен, в каквато законът изисква, за да придобие деянието качество на престъпление. Явната незначителност на обществената опасност на деянието, в случая се обуславяла и от личността на извършителя - същата била с чисто съдебно минало, които заедно с добросъвестното й поведение и липсата на други административни нарушения, я очертавали като личност с незначителна обществена опасност. В конкретния случай деянието на Ю. К. имало характер на административно нарушение на ЗДвП, като спрямо нея следвало да бъдат приложени разпоредбите на ЗАНН.

В хода на съдебното следствие от показанията на св. А. К. и св.С. М., се установи, че двамата като служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, на 20.08.2024г., в двора на сектор „ Пътна полиция“ гр.

Стара Загора, извършили проверка на автомобил марка „Субару“, който се движил в посока север-юг. Автомобилът бил с поставени временни регистрационни табели, поради което бил спрян за проверка. В хода на проверката от представените документи св.М. установил, че водачът няма право да управлява МПС, с тези регистрационни табели, тъй като нямало представител на фирмата. Водачът бил сам в автомобила и не бил вписан в необходимите документи, като лице, което да управлява автомобил с тези табели. Също така водачът не представил пътна книжка. Свидетеля К. съставил АУАН на място в присъствието на нарушителя и на св. М..

От материалите по преписката се установи, че дружеството „С.К-777" ЕООД с управител С. Кемалов притежавало автомобил марка „Субару“, модел „Трибека“ с рама номер ******. Моторното превозно средство било нов внос и не било регистрирано в Р България. Автомобилът бил продаден на 3

19.08.2024г. на Д.В.П, за което била издадена фактура № 000000048/ 19.08.2024г. Д.П упълномощил служител на дружество „С.К-777“ ЕООД - Ю.

К., която следвало да откара автомобила до сектор „ Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора, където да го регистрира последствие да го предаде на собственика.

В материалите по преписката е приложено пълномощно от С. Ангелов Кемалов, който в качеството си на управител на „С.К-777" ЕООД, е упълномощил Ю. М. К. от гр. К да управлява МПС и ППС собственост на дружеството, с поставени временни регистрационни табели **** и *** собственост на фирма „С.К-777" ЕООД с ЕИК 206463911.

В материалите по преписката е приложено и разрешение за временно движение на превозни средства за рег. № **** с валидност до 05.06.2027г., издадено на фирма „С.К-777“ ЕООД.

Със заповед № 8121з - 1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, сред оправомощените лица да издават НП - началниците на сектор ПП при ОДМВР - т.3.7.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи :

Жалбата е основателна.

Наказателното постановление е редовно от процесуална страна, издадено в изключението от общия принцип за установяване на административните нарушения - по чл.36, ал.1 от ЗАНН.

В настоящия случай, след получаване на постановлението за отказ за образуване на наказателното производство, наказващият орган правилно е зачел неговата сила по отношение на фактите.

От формална страна наказателното постановление притежава необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН и е издадено от компетентен орган.

По същество обаче е налице неправилно приложение на материалния закон, поради което се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.

От обективна страна, освен че не осъществява състав на престъплението по чл.345 от ЗДвП, деянието не осъществява и признаците от обективна страна на административното нарушение по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

В конкретния случай се установи, че е управлявано МПС, с издадени на лице - търговец по смисъла на Търговския закон, извършващо, като основна 4 търговска дейност внос и продажба на превозни средства, временни табели с регистрационен номер, които са били в срока на валидност.

Не е налице правно основание да се приеме, че пропускът в задълженията по чл.30, ал.14, т.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, да се впише в пътната книжка името и фамилията на водача, следва да се приравни до липса на временна регистрация за съответното МПС.

Освен това, видно от установеното в хода на настоящото производство, жалбоподателят е бил упълномощен от управителя на дружеството, на което са предоставени временните табели с регистрационен номер, т.е същият е бил представител на лицето, получило табелите за ползване в рамките на търговската си дейност. Това е така и макар в пълномощното да формално да е изразена воля само за извършване на фактически действия, то следва да се тълкува едностранната сделка в общия й разум - да учреди представителна власт при осъществяване на управлението, т.е да се представлява лицето, получило правото да ползва временните регистрационни табели. Ето защо, съдът намира, че е изпълнено правилото за поведение по чл.30, ал.17 от Наредбата и не се касае до нарушение по чл.140 от ЗДвП, за да е осъществен съставът по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, от обективна страна.

От субективна страна, за да е съставомерно едно деяние, като административно нарушение, е необходимо най-малко от субективна страна да е осъществено по непредпазливост - чл.7 от ЗАНН.

В случая, от установените факти, освен че не може да се направи извод за умишлено осъществяване на деянието, то не може да се формира такъв и за действие по непредпазливост. В настоящата хипотеза и от приложените по преписката доказателства, се установява, че жалбоподателката К. е била уверена, че е надлежно упълномощена от дружеството получило правото да ползва временните регистрационни табели, че всички изисквания са изпълнени и е нямала основания да се съмнява в редовността на регистрацията и спазването на специалния ред / чл.30, ал.17 от Наредба №1-45 от 24.03.2000г. на МВР/.

5

Съгласно нормата на чл. 14 от НК, която намира субсидиарно приложение и в административното наказване, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва както умисъла така и непредпазливостта, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост / 14, ал.2 от НК/ - т.е. деецът да е бил длъжен и да е могъл да узнае тези обстоятелства, но въпреки това не го е направил.

В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде понисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000,00 лева, възнаграждението е в размер на 400,00 лева. В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя претендира да им бъдат присъдени разноски, като съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие (л. 13 от делото) същите са в размер на 600,00 лева, поради което съдът намира, че възражението на въззиваемата страна срещу размера на разноските, посочено в становището на процесуалния представител на въззиваемата страна (л. 21 от делото), е основателно. Ето защо съдът следва да присъди разноски в размер на 400,00 лева, като до 6 претендирания размер от 600,00 лева, следва да се отхвърли, като неоснователно.

Разпечатката съдържа 40 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3905781b-5048-4350-b6b6-e19019695e26