Решение № 856 от 21.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 856 гр. София, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Рени Коджабашева

Десислава Алексиева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско дело № 20211100508607 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 20105466 от 26.04.2021 г. по гр.д.№ 58063 по описа за 2020 г. на СРС, Второ ГО, 70 състав е осъдена Дирекция „Миграция“ при Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. София, бул. ****, представлявана от Директора, да заплати на М. П. П., ЕГН ********** на основание чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 ЗМВР, сумата от 1 768,65 лева, представляваща дължимо възнаграждение за извънреден труд в резултат на положен през периода от 23.11.2017г. до 22.11.2020г. нощен труд, преизчислен в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2020г. до окончателното погасяване, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 257,92 лева, представляваща обезщетение за забава за периода до 22.11.2020г., вкл., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 369.44 лева – разноски, сторени в производството пред СРС, като е отхвърлен иска по чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 ЗМВР за горницата до пълния предявен размер от 1 936.31 лева, като неоснователен.

С решението е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, М. П. П., ЕГН ********** да заплати на Дирекция „Миграция“ при Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр.

София, бул. ****, сумата 7.64 лева - разноски, сторени в производството пред СРС.

С решението е осъдена на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Дирекция „Миграция“ при Министерство на вътрешните работи, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 265,78 лева - държавна такса и разноски по делото.

1

Постъпила е въззивна жалба от Дирекция „Миграция“ - МВР, ответник пред СРС срещу първоинстанционното решение, в частта, с която исковете са уважени. Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение. Неправилно СРС бил приел, че е налице празнота в уреждане на възнаграждението по ЗМВР и приложил правилото на чл.9, ал.2 НСОРЗ. СРС бил проследил правната уредба за процесния период, но достигнал до неправилни правни изводи. В ЗМВР няма препращаща норма към КТ и НСОРЗ. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови друго, с което претенциите да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски, както и се въвежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба. Депозирана е писмена защита, след приключване на съдебното заседание във въззивната инстанция.

По допустимостта на въззивната жалба: За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 14.05.2021 г. Въззивната жалба е подадена на 28.05.2021 г.; от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол. Налице е правен интерес от обжалване. Следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба: Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата. След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба, Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

Ищецът твърди, че полага труд като държавен служител при ответника. За периода 23.11.2017 г.- 23.11.2020 г. бил положил общо 1728 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 съобразно чл.9, ал.2 НСОРЗ, възлизал на 1975 часа. При така извършеното преизчисление и при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 % съгласно чл.187, ал.6 ЗМВР, задължението на ответника възлизало на 1598 лв. Ищецът претендира и лихва за забава върху всяко едно месечно задължение в общ размер на 200 лв. за периода от24.02.2018 г. до 23.11.2020 г.

С отговора по исковата молба ответникът оспорва исковата молба и твърди, че положения от ищеца нощен труд не следва да се преобразува и заплаща като извънредно положен. Сочи, че положеният от служителя нощен труд е начислен и получен от ищеца ведно с месечните му възнаграждения, съобразно заповедите на министъра на вътрешните работи. Приложим в случая бил ЗМВР, който е специален закон по отношение на КТ.

С молба от 25.03.2021 г. ищецът /чрез процесуалния си представител/ е направил волеизявление по чл.214, ал.1 ГПК в посока увеличение на претенциите, съответно: главница в размер на 1936,31 лв. и лихва за забава в размер на 257,92/виж л.42-43/.

С определение от 26.03.2021 г. СРС е допуснал така поисканото изменение.

Така направеното изменение е породено от заключението на съдебно-счетоводната 2 експертиза. Видно от последното / виж л.27-37/ полаганият от ищеца труд е отчитан сумарно при тримесечен период на отчитане. Ищецът е полагал труд дежурейки на 24 часови смени, които са били планирани и изпълнени на базата на разработени месечни графици за дежурства. За процесния период ищецът е положил 1768 часа. От същото заключение се установява че ако приложим правилото на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, се получава незаплатен труд на стойност 1936,31 лв. Лихвата за забавеното изпълнение по плащането на главницата възлиза на 257,92 лв.

Заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза не е било оспорено от нито една от страните.

Спорът се свежда до това дали са приложими правилата на КТ, респ.чл.9, ал.1,2 и 3 от НСОРЗ по отношение на служителите на МВР и от тук приложим ли е коефициент 1,143 относно приравняването на 7 часа, отработени през нощта на 8 часа, отработени през деня, както и това за работа по трудово правоотношение.

Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд - 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период- чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР.

При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 ч. и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл.

187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. С изменение на тази разпоредба ( изм. ДВ брой 60/2020 г. ) работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. Съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение чл. 187, ал. 5, т. 2 вр., ал. 6 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 ч. и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи - чл. 187, ал. 9 ЗМВР. За процесния период – 23.11.2017 г.- 23.11.2020 г. действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., съгласно която за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов 3 период. В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., липсва изрично правило, аналогично на чл.

31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В чл. 31 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22, 00 и 06, 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР. Тази наредба oт своя страна е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г./. Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з 36/07.01.2020 г. и Наредба № 8121з - 776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з - 592/25.05.2015 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 - часов период. В Наредба № 8121з - 592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з 776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з - 407/11.08.2014 г., съгласно което при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период - т. е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 0, 143.

Това означава, че националното ни право изключва служителите на МВР от обхвата на общия правен режим, като едновременно с това не предоставя на тези държавни служители възможност за преобразуване на нощния труд в дневен.

С решение на СЕС, втори състав, от 24.02.2022 г. е прието, че чл.20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС допускат определената в законодателството на държавата членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.

В пар.74-76 от решението СЕС приема, че обосноваването на липса на механизъм в Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ бр. 40 от 02.06.2015 г. / и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.

60 от 02.08.2016 г. /за преобразуване на нощните часове труд в дневни със съображения от правен и икономически порядък, не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в третирането. Такива съображения не можели сами по себе си да представляват цел от общ интерес. Дадени са разяснения, че ако не е основана на такъв обективен и разумен 4 критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различните категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.