Определение № 38 от 13.01.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 449/2024
- Вид
- Определение № 38
- Подписан
- 13.01.2025
- В сила
- 13.01.2025
- Състав
- Евгения Тодорова Генева, Георги Стоянов Мулешков, Магдалена Димова Инджова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 104, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38 гр. София, 13.01.2025 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Евгения Т. Генева
Членове:
Георги Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно частно гражданско дело № 20241800500449 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 278 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. Б. И. чрез пълномощника й адв. Д.
В. М. срещу Определение № 349 от 19.04.2024 г. по гр. д. № 773 / 2022 г. на Районен съд – Костинброд, с което е била оставена без уважение молбата й за изменение в частта за разноските на Решение № 104 от 14.03.2024 г.
Жалбоподателят обосновава, че разноските за държавна такса и за адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, са дължими.
Насрещната страна „В.К.“ ООД не е подала отговор на жалбата.
За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:
Ищцата Л. Б. И. е предявила два обективно кумулативно съединени иска за прогласяване нищожността на две отделни клаузи от договор за паричен заем. Двата иска са с цена 1 019,20 лв. и 679,64 лв. Ищцата е внесла дължимата държавна такса от 100 лв. Била е представлявана от адвокат Д. М. от самото начало на процеса – 07.09.2022 г. Представила е договор за правна защита и съдействие от 26.08.2022 г., съгласно който процесуалното представителство и защита е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Двата иска са били увжени изцяло.
От своя страна ответникът е предявил два насрещни иска за заплащане на главница и на договорна лихва по договора за паричен заем с цена съответно 1 646,41 лв. и 352,34 лв. Внесъл е държавна такса 115,85 лв. Бил е представляван от адвокат, но няма доказателства дружеството да е заплащало адвокатско възнаграждение.
1
Двата насрещни иска са били уважени частично съответно за 1 605,89 лв. и 326,81 лв.
Във връзка с насрещните искове ответницата по тях Л. И. е представила сключен с адв. М. договор за правна защита и съдействие от 06.12.2022 г., съгласно който процесуалното представителство и защита отново се осъществяват безплатно на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.
При тези факти въззивната инстанция намира, че ответникът дължи на адвоката на ищцата адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ предвид пълното уважаване на първоначалните искове. При сключване на договора за правна защита и съдействие на 26.08.2022 г. минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. е възлизало на 300 лв. Предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата, възнаграждението е дължимо за всеки иск поотделно. Следователно дружеството ще следва да заплати на адвоката на ищцата възнаграждение от 600 лв. По делото липсват доказателства адвокатът да е регистриран по ЗДДС.
С молбата по чл. 248 ГПК и с частната жалба не е било направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА съразмерно на отхвърлената част от насрещните искове.
Що се отнася до това дали ответникът дължи на ищцата разноски за внесената от нея държавна такса от 100 лв., то отговорът е отрицателен. От мотивите на първоинстанционното решение и на определението по чл. 248 ГПК е видно, че по същество съдът е извършил компенсация на разноските за държавна такса на основание чл. 104, ал. 2 ЗЗД. Ответното дружество като ищец по насрещните искове е имало право на разноски за държавна такса от 112,91 г. съразмерно на уважената част от исковете му. Така ищцата като ответник по тези искове е останала задължена за 12,91 лв. след извършеното от районния съд прихващане. От своя страна кредиторът обаче не е подал молба по чл. 248 ГПК.
В обобщение, обжалваното определение на районния съд следва да бъде ревизирано.
По изложените съображения и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО постановеното по реда на чл. 248 ГПК Определение № 349 от 19.04.2024 г. по гр. д. № 773 / 2022 г. на Районен съд – Костинброд, В ЧАСТТА за разноските за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК Решение № 104 от 14.03.2024 г. по гр. д. № 773 / 2022 г. на Районен съд – Костинброд, като ОСЪЖДА „В.К.“ ООД с ЕИК ********* да заплати на адв. Д. В. М. от Адвокатска колегия П., с 2 личен номер **********, адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., дължимо на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 349 от 19.04.2024 г. по гр. д. № 773 / 2022 г. на Районен съд – Костинброд в останалата му част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3