Решение № 317 от 27.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Пловдив, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20235001000316 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №6 от 12.01.2023 г.,постановено по т.д.№123/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик,е осъден на основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ ЗК “Л. И.”АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С. да заплати на Д. П. Д.,ЕГН:**********, с адрес гр.П., ул.“В.“№ * сумата от 26 309,03 лева,представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за оперативни интервенции, медицински материали във връзка с тях, прегледи и медицински консултации; за помощни средства и услуги; за тоалетни и хигиенни консумативи и лекарства, медикаменти и специализирана храна,ведно със законната лихва ,считано от датата, на която е направен всеки от разходите, върху всяка отделна главница до окончателното й изплащане,както да му заплати и сумата от 8 000 лева /равностойността на 4 000евро/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в предстояща лицево-челюстна операция.

Със същото решение е отхвърлен предявения от Д. П. Д., ЕГН:**********, срещу ЗК "Л. И." АД, със седалище и адрес на управление гр.С. ЕИК ********* иск с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на сумата над 8 000лв. до р-ра на 17 948,80лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди,изразяващи се в предстояща лицево1 челюстна операция,ведно със законната лихва ,считано от датата, на която е направен всеки от разходите, върху всяка отделна главница до окончателното им изплащане.

С решението от 12.01.2023 г. е осъден на основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ ЗК "Л. И. " АД, ЕИК *********, да заплати на Д. П. Д. , ЕГН:********** и сумата в общ размер на 62 109,40 лева, представляваща сбора от суми от обезщетения за имуществени вреди, изразяващи се в бъдещи периодични разходи за закупуване на лекарства и медикаменти, които са предписани да се приемат постоянно; рехабилитационни и възстановителни процедури и терапия при психолог, ведно със законната лихва ,считано от датата, на която е направен всеки от разходите, върху всяка отделна главница до окончателното им изплащане.

Освен това,с горното първоинстанционно решение е отхвърлен предявения от Д. П. Д., ЕГН:********** срещу ЗК "Л. И." АД-гр.С. с ЕИК ********* иск с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ за заплащане на сумата над 62 109,40 лв. до р-ра на 130 490,80 лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди,изразяващи бъдещи периодични разходи за закупуване на лекарства и медикаменти, които са предписани да се приемат постоянно; рехабилитационни и възстановителни процедури и терапия при психолог, ведно със законната лихва ,считано от датата, на която е направен всеки от разходите, върху всяка отделна главница до окончателното им изплащане.

На следващо място,с решението от 12.01.2023 г. На ОС-Пазарджик е осъде- ЗК "Л. И. " АД-гр.С., ЕИК *********, да заплати по сметка на ОС Пазарджик сумата от 3856,74 лева държавна такса и 1628лв. лева депозити за експертизи,а на основание чл.78,ал.1 от ГПК във вр. с чл.38,ал.2,вр. ал.1,т.2 от ЗАдв.,е осъден да заплати на адвокат П. К., с адрес гр.К., ул.“С.“№ *, ет. *, оф.

** сумата от 4 934,68 лева адвокатско възнаграждение,съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК.

И най-накрая,с решението от 12.01.2023 г. е осъден на основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът Д. П. Д., ЕГН:**********,да заплати на ЗК "Л. И." АД-гр.С.,с ЕИК ********* сумата от 320 лева разноски за производството,съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК.

С определение №100 от 14.03.2023 г.,постановено по т.д.№123/2021 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора,е оставена без уважение молба с вх.

№1263/07.02.2023 г.,депозирана от ищеца Д. П. Д. чрез пълномощника му адв. П. К. от *АК,съдържаща искане за изменение на решение №6/12.01.2023 г. по т.д.№123/2021 г. на ОС-Пазарджик в частта му за разноските,като неоснователна.

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство-Д. П. Д. с ЕГН **********,подадена чрез пълномощника му адв. П. К.,с която решение №6 от 12.01.2023 г. на ОС-Пазарджик,постановено по т.д.№123/2021 г. по описа на същия съд,се обжалва частично,а именно:в частта,с която са отхвърлени 2 предявените от жалбоподателя-ищец против ЗК “Л. И.”АД-гр.С. с ЕИК ********* искове по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на сумата над 8 000лв. до размера на 17 948,80лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в предстояща лицево-челюстна операция и за заплащане на сумата над 62 109,40 лв. до р-ра на 130 490,80 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,изразяващи бъдещи периодични разходи за закупуване на лекарства и медикаменти, които са предписани да се приемат постоянно; рехабилитационни и възстановителни процедури и терапия при психолог,ведно със законната лихва до окончателното плащане.

Предмет на разглеждане по настоящото въззивно дело е и частна жалба с вх.№3671 от 18.04.2023 г.,подадена от Д. П. Д. чрез пълномощника му адв. П.

К.,против определение №100/14.03.2023 г.,постановено по т.д.№123/2021 г. по описа на ОС-Пазарджик,с което е оставена без уважение молбата на Д. по чл.248 от ГПК за изменение на горното съдебно решение от 12.01.2023 г. в частта му за разноските.

Във въззивната жалба се поддържа,че първоинстанционното решение на ОС-Пазарджик в обжалваните му части е неправилно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.Според жалбоподателя,съдът правилно е приел,че са налице условията на чл.226 от КЗ /отм./ и следва да бъде ангажирана отговорността на ответника по делото,като в случая са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане,включително и наличие на валидна полица по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и искът се явява основателен.Посочва,че правилно съда е взял предвид и разпоредбата на чл.51,ал.1 от ЗЗД,която регламентира пълното обезщетяване на вредите от непозволено увреждане,което означава,че следва да бъдат обезщетени както вредите,които вече са настъпили,така и тези,които ще настъпят стига да са пряка и непосредствена последица от увреждането,като същото може да бъде платимо еднократно или периодически /т.11 от ППВС №4/75 г./.

Въпреки горното,жалбоподателят счита,че присъдените суми за предстоящи оперативни интервенции и разходи са занижени,като неправилно съда е приел,че следва да се присъдят суми за заплащане на бъдещи периодични разходи за закупуване на лекарства и медикаменти,рехабилитационни и възстановителни процедури,терапия при психолог и т.нат. За периода от 5 години,като с оглед диспозитивното началопериода на претендираните обезщетения е 10 години,а размерите на присъдените обезщетения не съответстват на съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип и не може да репарират в пълен обем претърпените вреди от финансово естество,с оглед трайно увреденото здравословно състояние на пострадалия.Жалбоподателят излага и довода,че първоинстанционният съд напълно необосновано е ценил само част от доказателствата по делото,а другата част от тях,касаещи необходимостта от извършване на бъдещи оперативни интервенции в лицево-челюстната 3 област,напълно е игнорирал.Смята още,че съдът не е коментирал обстойно свидетелските показания в частта по отношение на настоящото здравословно състояние на ищеца,както и не е взел предвид обстоятелствата,че пострадалият провежда лечебни и възстановителни процедури и други манипулации,с цел подобряване на здравословното му състояние.Осван това счита,че ОС-Пазарджик е обсъждал изготвените по делото СМЕ,СИЕ,КСМПЕ и доп. КСМЕ само частично,без да вземе предвид същите в частта за настоящото здравословно състояние на пострадалия,които и за в бъдеще ще продължи да има нужда от закупуване на лекарствени средства,както и че не е препоръчително приемът им да бъде спиран.Излага доводи и по размера на претенцията,като посочва,че съдът неправилно е определил размера на паричния еквивалент на търпените от ищеца имуществени вреди.Подробни аргументи в тази посока се съдържат в раздел I I на въззивната жалба.В обобщение,на база изложените в жалбата аргументи,се поддържа в същата,че ищецът не само не е възстановен напълно,но и са му останали трайни физически и психически увреждания,които ще го съпътстват до края на живота му и за които ще е наложително провеждането на тежки,многобройни оперативни и неинвазивни интервенции с различна насоченост към отделните травматични увреди,ще е наложително постоянното провеждане на поддържащо медикаментозно лечение и рехабилитационни процедури пожизнено.

В заключение,жалбоподателят,чрез пълномощника си адв. П. К.,моли да бъде отменено частично постановеното решение и да се постанови друго такова,с което да бъде уважен изцяло предявения иск за сумата от 17 948,80 лв.,т.е. за още 9 948,80 лв. За причинените на ищеца Д. Д. имуществени вреди,изразяващи се в разходи за предстояща лицево-челюстна операция,ведно със законната лихва до окончателното изплащане,както и да се присъди сумата от 130 490,80 лв.,т.е. още 68 381,40 лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди,изразяващи се в бъдещи периодични разходи за закупуване на лекарства и медикаменти,които са предписани да се приемат постоянно,рехабилитационни и възстановителни процедури и терапия при психолог,ведно със законната лихва до окончателното изплащане.Поискано е също да бъде определено в полза на адв. П. К. адвокатско възнаграждение,с оглед установените разпоредби за представителство пред АС на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА,заедно с начислен ДДС.

Ответникът по въззивната жалба /ответник и по предявените искове/ “З. к. Л. И.”АД-гр.С.,с ЕИК *********,е подал в законния срок писмен отговор чрез юрисконсулт К. А.,в който е изразил становище,че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение,а първоинстанционното решение-да се потвърди като правилно,обосновано и законосъобразно.Конкретни аргументи за обосноваване на това становище са изложени в отговора.Поискано е в полза на застрахователното дружество да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за производството пред 4 въззивната инстанция.

От страните не са заявени доказателствени искания пред въззивната инстанция по повод на въззивната жалба.

В подадената от адв. К. като пълномощник на Д. П. Д. частна жалба срещу определение №100 от 14.03.2023 г.,постановено по т.д.№123/2021 г. по описа на ОС-Пазарджик,е изложено становището,че същото определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено.В тази насока е заявено,че напълно неправилно ОС-Пазарджик в решение №6 от 12.01.2023 г. Е постановил,че присъжда адвокатско възнаграждение на представителя на ищеца в размер на 4 934,68 лв. И с оглед на това е била подадена молба по чл.248 ГПК за присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение по мотиви,че следва да се приложи Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения с измененията от ДВ,бр.88/04.11.2022 г.Посочено е,че с определение №100 от 14.03.2023 г. Тази молба неправилно е оставена без уважение.В тази връзка е изложен довода,че съдът неправилно е приел,че меродавната дата за определяне размера на адвокатското възнаграждение е датата 26.06.2017 г.,т.е. датата на която е сключен договора за правна помощ и съдействие и че поради това в настоящия случай не са приложими измененията в НМРАВ,обн. в ДВ,бр.88/2022 г.Поддържа се становището,че на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗА в размер,определен съобразно последните изменения на Наредбата,обнародвани в ДВ,бр.88/2022 г.Изложени са и подробни аргументи за обосноваване на това становище.