Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 563 от 07.10.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно частно гражданско дело 434/2026
Вид
Определение № 563
Подписан
07.10.2026
В сила
07.10.2026
Състав
Надя Спасова Георгиева, Елисавета Георгиева Деянчева, Николай Александров Николов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 563 гр. Кюстендил, 07.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Сп. Георгиева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Николай Ал. Николов като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно частно гражданско дело № 20261500500434 по описа за 2026 година

Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Постъпила е Частна жалба с вх. № 11467/2026 г., депозирана от "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „*******, ******, *******“, код по БУЛСТАТ ********, чрез адвокат Х. М. - САК, с личен адвокатски номер **********, email: *********, тел. ********, насочена против Определение № 851/10.07.2026 г., постановено по гр.д.№ 1261/2026 г. от състав на РС гр. Дупница, с което искането по реда на чл. 248 ГПК, заявено от жалбоподателя пред първоинстанционния съд за изменение на постановеното по делото Решение № 202/23.04.2026 г. в частта за разноските, е оставено без уважение.

Жалбоподателят сочи, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че ДРС е отказал да измени решението си в частта за разноските, макар и с него да е било присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер на 360 евро, което се отнасяло за защитата на ищеца по установителния иск за прогласяване нищожността на процесния договор за кредит и кондикционния иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, с които обаче се защитавал един и същи материален интерес.

Акцентирано е и върху това, че без да направи опит за доброволно уреждане на спора, ищецът използвал формалното наличие на отделни правоотношения с ответното дружество, за да образува множество граждански дела с номера: гр.д. № 1261/2026 г. (с предходен номер 2563/2024 г.) и гр.д. № 2564/2024 г. по описа на Районен съд - гр. Дупница, което по същество се възприема като злоупотреба с право, изразяващо се в генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по делата, противно на принципа за законност и добросъвестност 1 в процеса.

Жалбоподателят се позовава на множество съдебни актове на ВКС, както и по дела пред СЕС, в т.ч. и Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 година по дело С-438/22.

Поради горното поддържа искане да бъде отменено обжалваното определение.

Заявено е искане за прилагане по настоящото дело на исковата молба, с която е образувано гр.д. № 2564/2024 г., както и представените по всяко от тях списъци по чл.

80 ГПК, за да се оцени общия икономически интерес на ищцовата страна при съпоставка с размера на присъдените/претендираните разноски по всяко от делата поотделно, както и в тяхната съвкупност.

Иска се и да бъде извършена справка в ЕИСС дали представения по делото договор за правна помощ е представен и по други дела на ищеца по описа на Районен съд - гр. Дупница, като в тази връзка се обръща внимание, че съществуващата порочна практика един и същ неопределен и неиндивидуализиран договор за правна помощ да се размножава и да се представя по всички заведени от ищеца граждански дела, следва да бъде изолирана, като се сочат в този аспект и постановени съдебни актове.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната по спора страна Л. Н. Т., чрез пълномощника му адв. Л. Б. от САК. С него е застъпена тезата, че атакуваното определение е правилно. Посочено е, че договорът за процесуално представителство и защита бил сключен преди завеждането на исковата молба, поради това в него не бил отразен номер на дело. Не споделя твърденията за осъществена злоупотреба с процесуални права. Твърди, че е приела за обективни твърдения на доверителя й, че не разполага с достатъчно средства да заплати адвокатско възнаграждение, заради което му предоставила безплатна помощ.

С оглед изхода от спора обаче, загубилата страна следвало да възмезди този труд.

При посочените съображения иска атакуваният съдебен акт да бъде потвърден.

Настоящият съдебен състав, след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по закон, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, съгласно изричното предписание на чл.248 ал.3 от ГПК от лице, имащо право и интерес от обжалване. Поради това се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по делото пред районния съд е било образувано по искова молба, депозирана от по искова молба на Л. Н. Т. срещу „Сити Кеш“ ООД.

С исковата молба е била предявена претенция да бъде прогласена нищожността на процесния договор за кредит, а при условията на евентуалност - само на клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка (чл. 11 от договора), както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца заплатената въз основа на същия договор сума в размер на 458,35 лв., представляващи платена сума, надхвърляща чистия размер на кредита.

С отговора на исковата молба претенцията е била оспорена с довод, че са 2 заведени няколко идентични производства, което се разглежда като злоупотреба с процесуални права. Отрича клаузата за неустойка да цели заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което възразява, че размерът й следва да бъде включен в ГПР. Посочено е, че клаузата за възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави. Обърнато е внимание, че между страните имало сключени 5 идентични договора за кредит, поради което възможността ищецът да не е бил наясно с последиците от сключването им била изключена. Признава, че е получил твърдяната от ищеца сума по договора, но оспорва, че дължи връщане на претендираната такава. Поискано е претенцията да бъде оставена без уважение.

Постановено е съдебно решение, с което исковата претенция е била оставена без уважение.

Това първоинстанционно решение е било обжалвано и при извършената въззивна проверка е прието, че то е нищожно, като делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

След изясняването на делото от фактическа и правна страна при новото разглеждане на спора е постановено съдебно решение, с което съдът:

ПРОГЛАСЯВА по предявения установителен иск от Л. Н. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „******“ № ** срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5 нищожността на договор за потребителски кредит № 1027359 от 28.02.2024 г.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на Л. Н.

Т. , ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „*******“ № ** сумата от 234,35 ЕВРО (458,35 лв.) - подлежаща на връщане сума, платена от ищеца Л. Н. Т., без основание въз основа нищожен договор за потребителски кредит № 1027359 от 28.02.2024 г.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Л. К. Б. от САК сумата от 360 ЕВРО - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца пред първоинстанционния и въззивния съд.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Дупница следните суми 99,70 ЕВРО – държавна такса

По реда на чл. 248 от ГПК ответното дружество е поискало то да бъде изменено в частта за разноските, доколкото определеното по реда на чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищцата е възприето за недължимо, респ. и завишено.

С атакуваното определение първостепенният съд е отхвърлил искането на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, обективирано в молба от 01.06.2026 г., за изменение на решение № 202 от 23.04.2026 г. по гр.д. № 1261/2026 г. по описа на Районен съд Дупница, в частта за разноските. Изложени са мотиви, че до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 3/2025г. на ОСГТК, ВКС, с което ще се даде задължителен отговор на поставения въпрос, няма основание да бъде преразгледана настоящата практика на състава, според която въпросите по чл. 38, ал.2 ЗА са от значение във вътрешните отношения между страните по договора за правна помощ. За неоснователно е прието възражението на молителя за присъждане на по-нисък размер на адвокатското възнаграждение. Обърнато е внимание, че в постановеното решение 3 съдът не се е позовал на Наредба № 1/2004г., а е съобразил единствено фактическата и правна сложност на делото, която в случая не се отличавала съществено от множеството други дела със сходен предмет, разглеждани от съдилищата, поради което е възприет и сравним с тези дела размер на адвокатското възнаграждение. Прието е, че определеният размер на възнаграждението не е прекомерен и поради това, че същият е определен за двете първоинстанционни производства, както и за въззивното производство пред ОС-Кюстендил, в който смисъл са изпълнени и указанията на въззивния съд, обективирани в Решение № 13 от 30.01.2026г. по в.гр.д. № 347/2025г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил. Също за неоснователно е прието и възражението, че не ставало ясно за кое дело се отнася договорът, доколкото не се сочело да е представен по друго конкретно дело, същият договор за правна защита.

Нещо повече, съдът се е позовал на съдебната практика, в която се поддържа и становище, че чл. 38, ал. 2 ЗА може да се приложи дори и при отсъствие на договор за правна помощ (вж. напр. Определение № 862 от 24.10.2023г. на ВКС по ч.т.д. № 1276/2023г., I т.о. и др.). За неубедителна е възприета и тезата за злоупотреба с процесуални права, доколкото в случая между страните имало образувани единствени две съдебни производства (настоящото и гр.д. № 2564/2024г.), докато в съдебната практика, на която се позовавал молителят се обсъждали хипотези на множество идентични производства, в т.ч. такива, по които се претендирали различни последици от един и същ договор.

Против постановения съдебен акт е постъпила частна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

При тази фактическа установеност настоящият съдебен състав, като се запозна с материалите по делото, споделя изводите на първостепенния съд за неоснователност на искането по чл. 248 от ГПК. Съображенията за това са следните:

За разрешаването на възникналия по делото спорен въпрос следва да се изхожда от особения характер на представителството в хипотезата на чл. 38 от ЗА, според която норма адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на определени категории лица. Когато адвокатската защита се предоставя по този ред и има основание за присъждане на деловодни разноски в полза на безплатно представляваната страна, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда, като в този случай присъденото възнаграждение цели да възмезди положения от него труд, а не представлява присъждане на разноски (по своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл.78 ГПК. В хипотезата по чл.38 ал.2 ЗА очевидно липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар от представлявания като предпоставка за неговото заплащане съгл. т.1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, а меродавен за определяне размера на възнаграждението по този ред, е принципът за възмездност на адвокатския труд (чл.36 ал.1 ЗА). Предпоставките за присъждането на такова възнаграждение са посочени именно в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв. и се изразяват в това адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗА; в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат (чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с чл. 78 ГПК). При осъществяването им и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати.