Решение № 477 от 21.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. Пловдив, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20265330200953 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от К. А. Д., против наказателно постановление № 25- 1030-008263 от 28.10.2025г. издадено от Началник група в ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева (102.26 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. В жалбата си оспорва, че е извършил вмененото му нарушение. Излага съображения. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба. Сочи, че наказателното постановление било издадено при съобразяване с материалния и процесуалния закон. Моли съда да остави жалбата без уважение, като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Излага съображения. Моли съда да отмени наказателното постановление.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща 1 представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановкана 29.06.2025г. около 14.37 часа в с. Цалапица на ул. Стефан Стамболов номер 17, жалбоподателят, като водач, управлява лек автомобил Ауди А 8, с временни регистрационни табели ******* с изтекъл срок на валидност, видно от разрешение за временно движение номер 001516444, изтекли на 03.05.2025г., с което управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Нарушен е чл.140 ал.1 от ЗДвП.

От показанията на свид. Р. В. се установява, времето мястото, начинът и авторът на извършеното нарушение. Установява се, че след извършена проверка е установено, че автомобилът не е бил регистриран. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля. Това е така, тъй като показанията му са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото писмени доказателствени средства. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така, предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, 2 съдържими в писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля.

От приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.

Министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН е издаден от упълномощено за това длъжностно лице. От същата заповед се установява, че наказателното постановление съгласно е издадено от упълномощено да издава наказателни постановления лице.

От приложеното по делото постановление от 26.09.2025г. се установява, че е постановен отказ да се образува досъдебно производство срещу нарушителя и материлите са изпратени за ангажиране на административна отговорност.

От приложената справка, писмо и справка от КАТ се установява, че временните регистрационни табели ******* са издадени на 03.04.2025г. и са с валидност до 03.05.2025г.

Обстоятелствата, посочени в приетите по делото писмени доказателствени средства се ценят с правна преценка за достоверност, като настоящият състав изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и чл. 284 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, като същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти.

В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има 3 презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показания на актосъставителя присъствал при съставянето на АУАН, които в съдебно заседание изричнопотвърди констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда същият потвърди с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която е възприел лично и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя на АУАН.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително по времето, на мястото и по начинът отразен в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

С разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП , в относимата редакция (Изм., ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване, по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. на МВР, като задължението за деклариране на настъпилите промени в данните за регистрацията на МПС е за собственика, според разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата, а в разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП пък е предвидена възможността, служебно да бъде прекратена регистрацията на МПС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Разпоредбата на чл. 175, 4 ал. 3, предл. І/първо/ от ЗДвП, от своя страна, предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно § 6, т. 25, предл. І/първо/ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство.

По делото е безспорно установено, че нарушителят на посочената дата 29.06.2025г., и на посоченото място в с. Цалапица, жалбоподателят е управлявал лек автомобил Ауди, и е имал качеството на водач. Аавтомобилът безспорно е бил управляван от него по път отворен за обществено ползване, като това МПС към датата на проверката не е било регистрирано по надлежния ред и е било без надлежни регистрационни табели. Нарушителят, е знаел, че автомобилът не е регистриран по надлежния за това ред и е без регистрационни табели и въпреки това го е привел в движение и го е управлявал. С тези си свои действия от своя страна, нарушителят е изпълнил и осъществил изпълнителното деяние на разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което правилно е бил санкциониран по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.

Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган не е оспорена от страните, а и се установява от приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Неоснователно е възражението, че наказателната отговорност е следвало да бъде подведена под нормата на чл.141а от ЗДвП. Напротив, в разпоредбата на чл.141а от ЗДвП са изчерпателно изброени случаите, които касаят нарушения свързани с предоставени временни регистрационни табели, които са поставени на автомобила. Т.е. нарушението по чл.141а от ЗДвП се изразява в това, че автомобилът е следвало да има издадени ВАЛИДНИ временни регистрационни табели, но същите да не са били поставени на съответното място автомобила. В конкетния случай, от доказателствата по делото – справка, писмо и справка от КАТ, а и безспорно по делото, се установява, че временните регистрационни табели ******* са издадени на 03.04.2025г. и са с валидност до 03.05.2025г. Т.е. към момента на извършване на нарушението – 29.06.2025г. автомобилът не е бил с валидно издадени временни регистрационни табели, а тяхната валидност е изтекла много преди извършване на нарушението, а именно още на 03.05.2025г., а автомобилът е 5 бил надлежно регистриран след извършеното нарушение на 30.06.2025г. с български регистрационни номера – РВ0795РЕ.

Съгласно чл.140 ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е разпоредба с общо приложение, като урежда допускането на движение на регистрирани МПС, независимо от начина на регистрацията им, съгласно чл. 22 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Нормата на чл. 141а ал. 1 от ЗДвП предвижда специална уредба, а именно, че "по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат и моторни превозни средства, за които е издадено разрешение за временно движение и са предоставени табели с регистрационен номер, предназначени за придвижване на превозното средство". Отношението между разпоредбите на чл. 140, ал. 1 и чл. 141а, ал. 1 от ЗДвП е между обща и специална.

В настоящия казус, безспорно е установено, че горепосоченият лек автомобил, собственост на жалбоподателя, е бил с временна регистрация, съгласно чл. 22, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. При спазване на предвидените изисквания в чл. 30 от Наредбата, собственикът се е снабдил с необходимите разрешение за временно движение, регистрационни табели и пътна книжка, като жалбоподателят е вписан като лице, което също ще отговаря и ползва временните регистрационни табели, но със срок на валидност от 03.04.2025г. до 03.05.2025г., т.е. към момента на нарушението автомобилът не е бил регистриран по надлежния за това ред, поради което правилно жалбоподателят е санкциониран по чл.140 ал.1 от ЗДвП.