Определение № 4496 от 02.12.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4496 гр. Варна, 02.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.ов

Членове:

Мая Недкова мл. с. Лазар Василев като разгледа докладваното от мл. с. Лазар Василев Въззивно гражданско дело № 20223100500827 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Подадена е молба вх. № 25134/27.10.2022 г. от Н. С. К. и Р. И. К. , чрез адвокат Петър М., за допълване на постановеното по делото Решение № 1223 о т 14.10.2022 г. в частта за разноските.

Молителите сочат, че на 14.10.2022г. е постановено Решение № 1223 по в.гр.д. № 827/2022г. по описа па ВОС, с което е потвърдено изцяло Решение № 260007/07.01.2022г. по гр. д. № 5189/2020г. на Варненски районен съд, но съдът не се е произнесъл по искането на страната за присъждане на сторените разноски.

Процесуалният представител на въззиваемите твърди, че искане за присъждане на разноските е релевирано както в депозирания отговор на въззивната жалба, така и в проведеното на 13.07.2022г. открито съдебно заседание, поради което моли за допълване на постановеното решение.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Молбата за допълване на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане от настоящия състав на ВОС.

Производството по настоящото дело е приключило с Решение № 1223/14.10.2022г., с което е потвърдено изцяло Решение № 260007/07.01.2022г. по гр. д. № 5189/2020г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Г. Ж. Г. с ЕГН ********** с адрес ...., Общ. Аксаково срещу Р. И. К. и Н. С. К., двамата с адрес ...., общ. Аксаково, .......... иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в ...., общ.

Аксаково, обл. Варна, .........., представляващ Дворно място с площ от 398 кв.м., представляващо УПИ №V-000 в кв.№34 по плана на гр.Игнатиево, при граници УПИ с №№000 II-църква; IV-399, заедно с построените в същото място Двуетажна жилищна сграда с площ от 60 кв.м. с маза с площ 12 кв.м. и стопанска постройка с площ 24 кв.м.

В съдебно заседание процесуалният представител на молителите е представил списък на разноските, сторени пред настоящата инстанция, ведно с доказателства за действителното им извършване. Към молбата са представени доказателства за действителното заплащане на адвокатското възнаграждение, а именно оригинал на фактура с № 3347/30.03.2022г., както и вносна бележка за заплащане на сумата от 2000 лв.

В същото съдебно заседание процесуалният представител на въззивника е въвел 1 възражение за прекомерност на така претендираните от въззиваемите разноски за адвокатско възнаграждение.

В Решение № 1223 от 14.10.2022 г., постановено по делото, съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски на страните.

Настоящият състав на съда намира, че на основание чл. 248 от ГПК постановеното по делото решение следва да бъде допълнено в частта за разноските. При този изход от делото, претенцията на въззиваемите за компенсация на разноските, направени за защита във въззивното производство, следва да бъде уважена. Както беше посочено по-горе, същите претендират разноски в размер на 2000 лв., за извършването на които са представени надлежни доказателства.

Съдът следва да съобрази и своевременно направеното възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Данъчната оценка на целия процесен недвижим имот възлиза на сумата от 28 091,60 лв. Спорът в настоящото производство обаче е за ½ идеална част от имота, което подведено под нормата на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК води до извода, че цената на иска по делото е 14 045,80 лв.

Предвид това и предвид нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 за минималните адвокатски възнаграждение, минималният размер на възнаграждението на процесуалния представител възлиза на сумата от 951,37 лв. Съдът намира, че правната и фактическа сложност на спора не предполага присъждане на адвокатско възнаграждение, което да в завишен размер, доколкото пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства и не са провеждани действия по процесуално представителство, извън депозиране на отговор на въззивна жалба и вземане на становище по доказателствените искания на въззивника.

Също така, осъщественото представителство в проведеното открито съдебно заседание се е заключило единствено в изявлението, че страната поддържа аргументите си, изложени в отговора на въззивната жалба.

Въз основа на гореизложеното настоящият състав счита, че релевираното възражение за прекомерност е основателно, като така претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 951,37 лв., на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

С оглед на гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК Решение № 1 2 2 3 о т 14.10.2022г., постановено по в.гр.д. № 827/2022г. по описа на ОС Варна , в частта относно присъдените разноски, като:

ОСЪЖДА Г. Ж. Г. с ЕГН **********, с адрес ...., Общ. Аксаково, да заплати на Р.

И. К. с ЕГН ********** и Н. С. К. с ЕГН **********, двамата с адрес ...., общ. Аксаково, .........., сумата от 951,37 лв. /деветстотин петдесет и един лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3