Решение № 455 от 02.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. Пловдив, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330111988 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение трето ЗЗД, вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10, чл.19, ал.4 ЗПК.

С исковата молба от М. Д. С. /с предишна фамилия Т./ против „Креди йес” ООД се претендира да бъде прогласена нищожността на клаузата от Договор за паричен заем от 27.08.2019г., обективирана в чл. 8, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 686.29 лв., като противоречаща на принципа на добрите нрави, евентуално заобикаляща материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. В исковата молба и уточняваща молба от 16.07.2025г. се излагат твърдения, че между страните на дата 27.08.2029г. е сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който са предадени в заем 800 лв. Съгласно чл. 6 от договора, той следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящи на изискванията на чл. 10 от ОУ към договора и с още едно от посочените обезпечения по избор на заемателя. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в чл. 6 от договора, респ. на чл. 10 от ОУ към договора за кредит, се дължала неустойка по чл. 8 в размер на 686.29 лв., която следвала да се престира заедно с погасителната вноска по кредита на разсрочено плащане. Ищецът се позовава на чл.19, ал.4 ЗПК, като се сочи, че чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва.

1

Сочи се, че преценката за действителността на клаузата за неустойка следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението, като се съдържа позоваване на ТР по т.д. № 1/09г. Сочи се, че неустойката е загубила присъщата обезщетителна функция, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани от имуществото му. Предвидената неустойка представлявала близо 100 % от заетата сума, без да зависела от вредите от неизпълнението на договорното задължение и не кореспондирала с последиците от неизпълнението. Водила до скрито оскъпяване на кредита, създавала предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя. Излязла била и извън обезпечителната функция, като нямало житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение и да изисква едва след сключване на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга. Неустойката имала санкционен характер, била изляза в разрез с добросъвестността извън присъщите й функции.

Предвидено било да се кумулира към погасителните вноски, водила до скрито оскъпяване на кредита. Поради невключване на неустойката в посочения в договора ГПР, последният не съответствал на действително прилагания в кредитното правоотношение, тъй като реалният лихвен процент не отговарял на реализирания. Направено е искане за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за паричен заем № *** към искане № *** от 28.01.2019г., сключен между „Креди Йес“ ООД и Д. Д. П.. Представен е и погасителен план към договора.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между М. Д. С. и „Креди Йес” ООД е сключен договор за паричен заем № *** от 27.08.2019г. за сумата от 800 лв. Съгласно договора е уговорен месечен лихвен процент от 3.330 % и годишен процент на разходите – 47,620 %. Крайната сума, която М. Т. е следвало да върне е в размер на 953.71 лв. Срокът на договора е 10 месеца.

В чл.6 от договора е предвидено договорът за заем да бъде обезпечен с гарант и с още едно от посочените обезпечения по избор на заемателя – ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл.8 е договорено, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл.6 от договора в 3-дневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговоря на съответните условия, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 686.29 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителен план към договора. Видно от погасителния план плащането на неустойката по чл.8 от договора при липса на обезпечение е разсрочено на 10 бр. вноски, в размер от по 68.63 лв. месечно, при 2 което общият размер на всяка от погасителните вноски с включена разсрочена неустойка възлиза на сумата от 164 лв.

Съдът възприема изложените в исковата молба твърдения за нищожност на клаузата за неустойка по чл.8 от договора, поради противоречие с добрите нрави.

Предвиденият в договора кратък срок за изпълнение на задължението – 3 –дневен от сключване на договора, поставянето на редица условия, на които обезпеченията да отговарят, както и предварителното разсрочване на задължението за неустойка обосновават извод, че неустойката не е уговорена да обезпечи изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, тъй като изначално е предпоставено трудното му изпълнение и очаквано неговото неизпълнение. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури обезпечения, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати като капитализира допълнително вземане, което обозначава като „неустойка“. Освен това размерът на договорената неустойка възлиза на сумата от 686.29 лв. Големият размер на неустойката сочи на извода, че клаузата за неустойка не отговаря на обезщетителната и санкционната функция на неустойката. Налице е противоречие с добрите нрави, поради което съдът намира, че в конкретния случай липсва валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по договора. Поради това предявеният иск за нищожност на клаузата за неустойка, предвидена в договора за кредит, е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото и предвид направеното от ищцата искане на същата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 25.57 евро внесена държавна такса. В производството ищцата е представлявана от адвокат, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, видно от представения договор за правна защита и съдействие, поради което в полза на адв.С. Н. следва да се присъди сумата от 127.82 евро адвокатско възнаграждение, при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че по делото е проведено едно съдебно заседание, със събиране на писмени доказателства.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че клаузата на чл.8 от договор за паричен заем № *** към искане № 103424 от 27.08.2019г., сключен между „Креди Йес“ ООД и М. Д. С., с която се предвижда неустойка в размер на 686.29 лв., дължима от заемателя при непредоставяне на обезпечение, в срок и съгласно условия, посочени в договора, е нищожна, поради накърняване на добрите нрави.

3

ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. „България“ № 196, със законен представител *** да заплати на М. Д. С., ЕГН ********** от *** сумата от 25.57 евро направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. „България“ № 196, със законен представител *** да заплати на адв.С. Н. от *** сумата от 127.82 евро, представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4