Решение № 446 от 25.06.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. Разград, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. С.А при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. С.А Гражданско дело № 20253330100112 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът Ц. Ц. С., чрез пълномощника адв. К. К. от АК Русе, твърди, че с ответника ЕТ „ДЕНИЗ - Адем Ибрахимов“ с. **, представляван от А.И.Д., сключили трудов договор № 6/21.01.2022 г., по силата на който бил ангажиран по трудово правоотношение в предприятието му на длъжност „Работник, производител на млечни продукти“. Работното му място било в производствения цех – мандра в с. **, общ. Цар Калоян. Ищецът бил инструктиран за безопасно полагане на труд, като му бил проведен първоначален и периодичен инструктаж.

На 22.01.2022 г. ищецът се явил на работа, съгласно утвърдения график, около 07,45 часа. Бил в добро общо състояние, нямал здравословни оплаквания и общи неразположения. Към 08,30 часа започнал работа на миялната машина, като поемал излизащите от тунела блок-форми за сирене и ги подреждал на количка. Излизащите форми били измити с 2 % разтвор от NaOH (натриева основа). Около 09,30 часа приключило първото измиване, след което по процедура блок-формите се изплаквали с чиста вода. Към 10,30 часа изплакването завършило и ищецът започнал да събира сирене от ваните, като го слагал в пластмасови кутии. Към 11.10 часа усетил болка и парене в областта на подбедриците и си събул ботушите, при което установил зачервяване и изгаряне на кожата на местата, които го сърбели. Уведомил ответника, който организирал транспортирането му до ФСМП – Цар Калоян за преглед, от където бил насочен за лечение към УМБАЛ „Медика“ Русе. Бил настанен в отделение по пласнично-възстановителна и естетична хирургия, с обективно състояние: „по предната повърхност на двете подбедрици и глезени се открива еритрем, оток, палпаторна болезненост и рани с данни за повърхностна некроза, химични изгаряния 2-ра степен на площ от 6 %“.

Работодателят заявил злополуката като трудова с декларация за трудова злополука вх. № 5101-16-4/11.02.2022 г. в ТП на НОИ Разград. С Разпореждане № 10 от 08.03.2022 г. на НОИ - ТП Разград, злополуката в резултат на която Ц. Ц. С. получил гореописаните наранявания, била обявена за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.

При извършената проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ Разград, обективирана в протокол № 1 от 24.01.2022 г., били установени редица нарушения между, които: работодателят, при наличие на опасни химически вещества в предприятието, не бил изготвил оценка на риска за здравето и безопасността на работещите; не бил осигурил 1 периодични проверки за качеството на личните предпазни средства; не поддържал досие, което да съдържа всички документи, отразяващи периодични изпитания и проверки при експлоатацията, включително ремонтите.

За инцидента било образувано ДП № 1873-ЗМ-3002022 г. по описа на РУ на МВР Разград, приключило със споразумение между РП Разград и А.И.Д., в което страните приемали за безспорно и категорично установено, че обв. Д. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 136, ал. 1 от НК.

В следствие на трудовата злополука ищецът твърди, че претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, лишения, неудобства и душевни терзания, които подлежали на възмездяване от ответното дружество, тъй като злополуката довела до увреждането на двете подбедрици на ищеца била трудова по смисъла на чл. 200, ал. 1 от КТ и ответникът бил отговорен за претърпените от него неимуществени вреди.

След инцидента на 22.01.2022 г, ищецът бил откаран за лечение в УМБАЛ „Медика“ Русе. На следващия ден бил опериран и под регионална анестезия била направена хидротерапия с хибискръб на раневата площ, както и тангенциална ексцизия на некротичните тъкани на площ 400 кв. см до появата на капилярно кървене на предната повърхност на двете подбедрици.

На 02.02.2022 г. била извършена втора операция отново с тангенциална ексцизия на некротирала тъкан с площ 200 кв. см, както и присадки на кожа. Изписали го на 03.02.202 г. с препоръки лечението да продължи в амбулаторни условия.

На 05.02.2022 г. отново бил приет в същото отделение, като на 07.02.2022 г. била извършена нова операция на лява подбедрица. Изписали го на 09.02.2022 г.

Изложените обстоятелства давали право на ищеца да предяви осъдителен иск срещу работодателя за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в резултат на телесните увреждания и във връзка с отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 от КТ. Паричният еквивалент на претърпените неимуществени вреди ищецът оценява на 31 000,00 лева, като претендира и законна лихва върху заявеното обезщетение, считано от 22.01.2022 г. до окончателното изплащане на паричното задължение, както и сторените разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор, в който счита исковата претенция за допустима, но частично основателна. Твърди липсата на причинно-следствена връзка между описаните от ищеца вреди и трудовата злополука. В този смисъл, не били ангажирани доказателства, че той действително е претърпял тези вреди. По делото била приложена медицинска документация, но не и заключение на вещо лице, което да ги потвърди, включително и по отношение на вида и механизма на причинените вреди.

Липсвали доказателства и за оздравителния процес, начина на проведеното лечение, неговата продължителност, както и че същото било правилно.

Прави възражение, на основание чл. 201, ал. 2, т. 1 от КТ, за съпричиняване на вредите от трудовата злополука от страна ищеца, поради проявена от него груба небрежност.

Оспорва момента, посочен в исковата молба, в който ищецът усетил болка и парене в областта на подбедриците. При постъпването му в УМБАЛ Медика на 22.01.2022 г. и снемане на анамнезата, той сам заявил неизгодни за себе си факти, а именно, че същата сутрин на работа влязла разредена киселина в ботушите му, постепенно започнал да усеща парене и болка по двете подбредици, а след обяд болката станала нетърпима и при сваляне на ботушите установил изгаряне със зачервяване и рани. Фактът, че ищецът усетил дискомфорт и болки и видял състоянието на крака си много по-рано, а не в 11:10 ч., се установявал и от видеофайловете, снети от камерите и от съдържанието на които било видно, че към 10:57 часа ищецът събува ботуша на левия си крак, маха си чорапа и вижда състоянието на крака си. Въпреки това се обува, връща се при останалите служители и продължава да работи. Едва към 11:13 часа, т.е. 15 минути по-късно, се оплакал от болки, отново събул ботушите си и потърсил помощ от работодателя. Това негово поведение навеждало за явното му съзнание, че по този начин може да си навреди. Макар да видял състоянието на крака си, не потърсил помощ, не уведомил работодателя, а продължил да работи.

Счита, че още в началото на работния ден следвало да се оплаче от дължината на получената от него работна престилка. В процеса на работа не пожелал да му бъде дадена друга по-дълга престилка, въпреки, че се стичала течност към ботушите му. Дали това се 2 дължало на подценяване на съществуващата опасност или на умисъл от негова страна, то безспорно се налагал извод за наличие на съпричиняване на вредите от страна на ответника.

Ако ищецът бил проявил елементарно старание и внимание и не бил пренебрегнал, а спазил условията за здравословни и безопасни условия на труд, ако бил спрял и уведомил незабавно работодателя си, не би претърпял и вреди.

Въз основа на изложеното счита, че участието на работодателя в причиняването на злополуката следва да е минимално, не повече от 5 процента и на това основание моли за отхвърляне на иска за неимуществени вреди от злополуката над този процент като неоснователен и недоказан.

Твърди още, че от деня на трудовата злополука до 04.04.2022 г. вкл. ищецът получавал обезщетение за временна нетрудоспособност, предвид което и на основание чл.

200, ал. 3 от КТ тази сума следвало да бъде приспадната от общо дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука.

Счита още, че съгласно чл. 200, ал. 4 от КТ следвало да се приспадне и сумата, която се дължи на ищеца по сключената застраховка „Трудова злополука“ по полица № 36072117601000005 със ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, а на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК застрахователят следвало да бъде привлечен като трето лице в производството с оглед обвързването му от мотивите на съдебния акт при последващо реализиране на права по застрахователното правоотношение.

По повод инцидента била извършена проверка от БАБХ Разград, в хода на която били събрани доказателства, имащи значение за правилното решаване на делото. С оглед това счита, че тази преписка трябва да се приложи по делото.

Поради изложеното, моли със съдебния акт да се приеме, че искът е предявен в прекомерен размер и определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде редуцирано с 95 %, поради съпричиняване на вредоносния резултат от самия ищец по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Претендира направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част на иска.

С Определение № 287/17.03.2025 г. съдът, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, е привлякъл ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД гр. София, в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника. В предоставения му срок ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е оспорило иска както по основание, така и по размер със следните аргументи:

Ц. Ц. С. бил назначен на работа в ЕТ „ДЕНИЗ – Адем Ибрахимов“ на 21.07.2022 г. на длъжност „Работник, производител на млечни продукти“. Към момента на постъпването му в предприятието, дружеството-работодател разполагало със сключена застрахователна полица „Трудова злополука“ № 36072117601000005, със срок на валидност от 20.10.2021 г., в която фигурирали поименно изброени 28 застраховани лица, като при сключване на застрахователната полица липсвала договорка между страните ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ да носи авансово риска за всички новопостъпили работници и служители през срока на договора. Подобна промяна в застрахователния договор следвало да се прави по инициатива на застраховащия работодател, като при назначаването на нови служители от негова страна трябвало да се прави искане за включването им в списъка на застрахованите лица по издадената полица. В тази връзка се сключвал Анекс и се начислявала и заплащала допълнителна застрахователна премия с оглед промяна на съществени за риска обстоятелства. Поради обстоятелството, че ищецът не бил служител в дружеството към датата на сключване на застрахователната полица, същият не бил включен в списъка на застрахованите лица, както и не бил издаден Анекс към полицата, с който същият да бъде включен, поради което не се явявал застраховано лице по застрахователна полица „Трудова злополука“ № 36072117601000005. Сочи, че редът за определяне на застрахованите лица се основавал на чл. 4, ал. 1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска трудова злополука, съгласно който работниците и служителите, които подлежат на задължително застраховане за риска „трудова злополука“, се определят с писмена заповед от работодателя след консултации със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска.

Поддържат направените възражения на ответника за проявена груба небрежност от страна на ищеца. Твърдят, че дори да бил издаден Анекс към застрахователния договор и ищецът да е бил включен като застраховано лице по полицата, то и тогава не би имало основание дружеството да заплати претендирано застрахователно обезщетение, тъй като 3 съгласно раздел IX „Общи изключения“, т. 10 от Общите Условия към предлагания от застрахователя продукт – задължителна застраховка „Трудова Злополука“, винаги изключени по тези Общи условия били загубата на работоспособност, смърт или разноски, причинени пряко или косвено от трудова злополука, настъпила вследствие на груба небрежност от страна на застрахования или при неспазване на предписанията и правилата за безопасност и охрана на труда от страна на застрахования. По отношение на претендираните размери считат, че са както недоказани по размер, така и силно завишени.