Решение № 968 от 05.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 968 гр. Варна, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Геновева Илиева при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело № 20263100500870 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 23379/23.03.2026 г. от Г. С. Ш., ЕГН ***, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. Неофит Бозвели № 5, ет. 2, офис 1, чрез адв. Й. А., срещу Решение № 789/04.03.2026 г., постановено по гр. д. № 8759/2025 г. по описа на РС - Варна, с което е отхвърлен предявеният от ищеца против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Дианабад, бул. Г. М. Димитров № 1, иск с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на сумата от 10.23 евро /20.00 лева/, представляваща частичен иск от остатъка в размер на 1134.96 евро /2219.78 лева/ от общо дължимото обезщетение - 1278.23 евро /2500.00 лева/ за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна лява врата, лайсна предна лява врата и заден ляв панел на собствения на ищеца автомобил марка ,,Хонда Сивик 3 ДР", с рег. № ***, причинени в резултат на реализирано на 12.07.2024 г. ПТП в гр. Варна по вина на водача на лек автомобил марка „Ситроен", с рег. № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение като постановено при съществено 1 нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон.

Твърди, че първоинстанционният състав в противоречие с разпоредбата на чл.

207 ГПК не допуснал изготвянето на съдебно-автотехническа експертиза в исковото производство. Счита, че в тази връзка съдът неправилно лишил страната от възможността да докаже своите твърдения, съобразно разпределената с доклада по делото доказателствена тежест. В допълнение излага, че с недопускане изготвянето на експертно заключение съдът неправилно определил размера на дължимото застрахователно обезщетение.

На изложените във въззивната жалба доводи и основания моли за постановяване на решение, с което да бъде отменено първоинстанционното такова и постановяване на ново, с което предявеният иск бъде уважен в цялост. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна - ЗАД "ДаллБогг:

Живот и Здраве" АД не депозира писмен отговор.

В съдебно заседание въззивникът Г. С. Ш. , чрез процесуалния си представител, моли съда да уважи подадената въззивна жалба и да отмени обжалваното решение, като постанови друго, с което да бъде уважен изцяло предявения иск. Претендира присъждане на разноски по делото за двете инстанции.

В откритото съдебно заседание въззиваемата страна ЗАД „ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД, чрез процесуалния представител адв. Б. М., оспорва твърденията във въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като бъде потвърдено изцяло обжалваното решение. Претендира разноски по делото.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл. 432 от КЗ от Г. С. Ш. против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за заплащане на сумата 20.00 лева, представляваща частичен иск от остатъка в размер на 2219.78 лева от общо дължимото обезщетение - 2500.00 лева, като застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна лява врата, лайсна предна лява врата и заден ляв панел на собствения на ищеца автомобил марка ,,Хонда Сивик 3 ДР", с рег. № ***, причинени в резултат на реализирано на 12.07.2024 г. ПТП в гр. Варна по вина на водача на лек автомобил марка „Ситроен", с рег. № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 01.07.2025 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото съдебноделоводни разноски и адвокатски хонорар.

Ищецът твърди, че на 12.07.2024 г. около 12:50 часа, в гр. Варна, ж.к.

Победа бл. 3, вх. Г, управлявайки собствения си лек автомобил марка „Хонда Сивик 3 ДР"с рег. № ***, преминавал покрай паркираните автомобили пред блока, когато изведнъж от паркинга на заден ход потеглил лек автомобил „Ситроен " с рег. № В 0168 ТХ, като не го пропуснал и го блъснал. За 2 настъпилото ПТП водачите на двата автомобила попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото произшествие посочили водача на лек автомобил марка „Ситроен " с рег. № В 0168 ТХ.

В нарочна молба след искане на ответника, ищецът уточнява, че точното място на ПТП е по продължението на бл. 3, като пътната настилка е асфалтова, а не тревна площ, както предполага ответникът в своя отговор.

Ищецът сочи, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна компания ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД със срок на действие 20/04/2024 г. 19/04/2025 г., която била действаща към датата на ПТП.

На 16.07.2024 г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, бил извършен оглед на автомобила, изготвен бил снимков материал и съставен Опис - заключение на щетите. В описа като увредени детайли били посочени: предна лява врата, лайсна предна лява врата и заден ляв панел.

Ищецът получил обезщетение в размер на 280.22 лева, което намира за недостатъчно.

Във връзка с претърпените вреди ищецът извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили колко ще му струва ремонта на автомобила и установил, че необходимата сума е 2500.00 лева. Претендира обезщетение в размер на 20.00 лева частично от остатъка 2219.78 лева.

Ответникът в законовоопределения срок е дал писмен отговор. Не оспорва наличието на действащ към датата на процесното ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключен в ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве АД за лек автомобил „Ситроен" с рег. № В 0168 ТХ, обективиран в застрахователна полица № BG/30/124001253495, с валидно застрахователно покритие към момента на настъпване на ПТП. Не оспорва извършеното плащане на обезщетение в размер на 280.22 лева.

Ответникът оспорва всички останали обстоятелства, на които ищецът основава своите претенции. Сочи, че водачът на лек автомобил „Ситроен " с рег. № В 0168 ТХ не е нарушил разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП, съответно не е причинил процесното ПТП по начина, описан в исковата молба. Счита, че не е налице противоправно поведение на този водач. Оспорва верността на двустранния протокол относно съдържащите се в него констатации. В условията на евентуалност твърди, че процесното ПТП е случайно деяние.

Ответникът заявява, че във връзка със заявената претенция било образувано обезпечително по производство - ч.гр.д. № 9808/2024 по описа на 51 състав на ВРС. Видът и размерът на вредите бил установен посредством изготвена в производството експертиза, която не е оспорена от Г. С. Ш.- ищец в настоящото производство. Съгласно експертното заключение, на обезщетение подлежи предна лява врата и лайсна предна лява врата, като по отношение на заден ляв панел не е налице причинно- следствена връзка.

Заключено е, че автомобилът може да бъде възстановен за средна пазарна стойност от 480,63 лева в сервизи, които не са официални представители на 3 никоя марка автомобили и които биха могли да възстановят автомобила в състоянието преди ПТП. От извършения оглед се установило, че автомобилът е в лошо състояние, липса на лаково покритие, корозия и увреждания по детайлите. Съобразена била възрастта на автомобила на ищеца- повече от 25 години, както и обстоятелството, че вина за настъпване на ПТП има и ищецът, който се движел в непосредствена близост до паркираните автомобили.

Ответникът твърди, че изплатил застрахователно обезщетение в размер на 481.22 лева.

Прави изрично възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, а в условията на евентуалност се позовава на разпоредбата на чл.

499, ал. 6 от КЗ.

Ответникът счита, че не следва да бъде ангажирана отговорността му извън размера на извънсъдебно платеното обезщетение и моли искът да бъде отхвърлен, както и акцесорния за заплащане на законна лихва за забава.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Между страните не съществува спор относно механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие от 12.07.2024 г. Спорът е относно това дали вредите на задния ляв панел на управлявания от Г. С. Ш. л.а. ,,Хонда Сивик 3 ДР", с рег. № *** са причинени в следствие на това произшествие. В тази връзка следва да бъде преценявано заключението на съдебноавтотехническата експертиза с вещо лице А.М.В., изслушано и прието в производството по ч.гр.д. № 9808/2024 г. на ВРС по чл. 207 от ГПК. В писмената част на заключението вещото лице е посочило, че на база наличните данни не може да се даде категорично заключение дали е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и всички претендирани увреждания. При обясненията си обаче в съдебното заседание на 20.01.2025 г. вещото лице е посочило, че така установеният механизъм на ПТП изключва възможността увреждането на задния ляв панел да е в следствие на произшествието. Този извод следва от обстоятелството, че при настъпване на ПТП-то ищецът е натиснал спирачките, при което предната част на управлявания от него л.а. ,,Хонда Сивик 3 ДР", с рег. № ***, се е навела 4 надолу, а задната част се е повдигнала. Същевременно, доколкото скоростта на движещия се на заден ход лек автомобил марка „Ситроен", с рег. № ***, е била ниска, то същия е запазил хоризонталното си положение. С оглед на това, не съществува възможност увреждането на задния ляв панел на автомобила на ищеца да е на едно и също ниво или по-високо от увреждането по лявата врата, а трябва да е по-ниско, защото тегличът на „Ситроена“ стои на едно ниво и при повдигане задницата на „Хондата“, второто увреждане /на задния панел/ трябва да е по-ниско от първото /на вратата/, докато в случая е повисоко.

Въззивната инстанция намира, че следва да бъде възприето това становище на вещото лице, доколкото същото е обосновано, следва от данните по делото, а и е подкрепено от представената от вещото лице и приета по делото компютърна графика. Във връзка с това, следва да бъде преценено като неоснователно направеното с въззивната жалба от страна на ищеца оплакване за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в недопускане на съдебноавтотехническа експертиза по самото дело. Действително, съдебноавтотехническата експертиза, на която се е позовал както първоинстанционния съд, така и настоящата инстанция, е приета в производството по чл. 207 от ГПК, но тя служи за доказателство в исковото производство, поради което в последното нова експертиза може да бъде назначена само, ако вече изслушаната е необоснована или не е отговорила на всички от поставените въпроси. В случая тези предпоставки не са налице, а несъгласието на една от страните с изводите на вещото лице не е основание само по себе си за допускането на нова експертиза. Още повече, че в случая искането за нова експертиза се прави едва в исковото производство, а не в предшестващото такова по чл. 207 от ГПК, където експертизата е приета без възражения от страните. С оглед на всичко това, наведените от въззивника Г.