Решение № 108 от 08.05.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. гр. Хасково, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20255640200201 по описа за 2025 година Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – „******“ЕООД- гр.****, с адрес на седалище и управление *********, ***********, представлявано от С.И.И.- управител, е депозирал жалба против

Наказателно постановление

№

430001925/02.02.2024г. на и.д. Директор на РД"АА"- гр.Стара Загора, с което за това, че на 29.03.2023г. в гр.Хасково, *****, седалището и адрес на управление на дружество „******“ЕООД, като лице с предмет на дейност обществен превоз на пътници на територията на Р.България и чужбина, притежаващо лиценз на Общността №0459 за международен превоз на пътници е извършил следното нарушение: 1. не е организирал труда на водача М.Т.М. с ЕГН: ********** по такъв начин, че той да е в състояние да спазва изискванията на чл.8, параграф 6, изречение последно от Регламент 561/06 (ЕО) след края на шест 24 часови периода от края на предходна седмична почивка, започващи на 23.03.2023г. водачът не е ползвал нова такава от поне 24 последователни часа. Следващата седмична почивка водачът е ползвал след осмия период на управление- от 23ч. на 29.03.2023г. до 04 ч. на 31.03.2023г., като нарушението е установено след извършена комплексна проверка на дружеството, с което за нарушение на чл.10, §.2 от Регламент 561/06, вр. чл.78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.104, ал.1 от ЗАвПр му е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 (хиляда) лева.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление, моли се за отмяна на същото.

1

В съдебно заседание жалбоподателят- редовно призован, не изпраща представител. Чрез упълномощен процесуален представител изпраща становище, с което поддържа жалбата, счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, с допуснати съществени нарушение както на процесуалните правила, така и на материалния закон, моли за отмяна на наказателното постановление.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата– и.д. Директор на РД"АА"- гр.Стара Загора - редовно призован, не се явява и не изпраща представител, не взема становище по жалбата.

След като прецени представените по делото и събраните в съдебното заседание доказателства, съдът намира следното:

В Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“- Стара Загора била назначена за извършване комплексна проверка на дружеството „******“ ЕООД гр.****- с предмет на дейност обществен превоз на пътници на територията на РБългария и чужбина, притежаващо лиценз на Общността №0459 за международен превоз на пътници.

Така на 19.10.2023г., гр.Хасково, св.Г. Д. и св.С. С. – инспектори в РД „АА“ Пловдив, извършили такава в седалището на превозвача в гр.Хасково. извършили комплексна проверка на дружеството.

При извършената проверката установили, че всички автобуси на дружеството са оборудвани с дигитални тахографи, които разполагат с карта. Всеки водач на автобус, при управление поставял своята карта в устройството. Така се отчитало времето на управление от този водач, скоростта на движение, почивките, спирането и потеглянето на автобуса и т.н. Данните, извлечени от дигиталните тахографи на автобусите били предоставени от „******“ ЕООД на проверяващите, които със служебен софтуер за разчитане на тези данни установили, че на 23.03.2023г. водача на „******“ЕООД - М.Т.М., ЕГН **********, не е ползвал минималната междуседмична почивка от 24 часа.

Водачът ползвал почивка от 23,00 часа на 29.03.2023г. – до 04,00 часа на 31.03.2023г.- т.е. били ползвани само 5 часа.

Тези обстоятелства били възприети от проверяващите като нарушение, за което съставили акт за установяване на административно нарушение №329712/19.10.2023г.

В него като извършено нарушение било описано организиране на труда на водача М.Т.М. по такъв начин, че той не е бил в състояние да спазва изискванията на чл.8, параграф 6, изречение последно от Регламент 561/06 (ЕО).

Като нарушени са посочени разпоредбите на чл.10, §.2 от Регламент 561/06, вр. чл.78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.

Актът бил връчен на упълномощеното лице от управителя на дружествотоИ.И., който подписал акта с описание, което трудно се разчита като нещо подобно на „имам възражение“, и копие от него му било връчено срещу разписка същия ден.

Обжалваното Наказателно постановление № 43-0001925/02.02.2024г. било издадено от и.д. Директор на РД"АА"- гр.Стара Загора, където фактическите констатации са описани по начин, съответстващ на описанието и в АУАН.

2

Със същото НП, за нарушение на чл.10, §.2 от Регламент 561/06, вр. чл.78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.104, ал.1 от ЗАвПр на дружеството-превозвач е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 (хиляда) лева.

Наказателното постановление е връчено на 22.07.2024г. – видно от приложеното известие за доставяне, а жалбата против него е депозирана пред административно-наказващият орган на 24.07.2024г.- видно от поставения входящ номер – т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

Горните факти се установяват от АУАН №329712/19.10.2023г., Наказателно постановление № 43-0001925/02.02.2024г. било издадено от и.д.

Директор на РД"АА"- гр.Стара Загора, приложените по делото и приети като доказателства писмени документи, както и от показанията на актосъставителя и свидетеля по съставянето на акта, които са еднопосочни и взаимно допълващи се относно главния за доказване факт, поради което са и кредитирани от съда по начин, описан по-долу.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН и Закона за автомобилните превози е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН. Против издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление, законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

АУАН №329712/19.10.2023г. и Наказателно постановление № 430001925/02.02.2024г. са издадени от компетентни за това органи.

Длъжностните лица на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” са нормативно овластени по силата на чл.92, ал.1 от ЗАвП, вр. чл.37, ал.1, б.

„а” от ЗАНН да съставят констативни актове при установяване на нарушения по този специален закон. По силата на чл.92, ал.2 от ЗАвП наказателните постановления се издават от министъра на транспорта или овластени от него длъжностни лица, като видно от т.6 от Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на Директорите на регионални дирекции „Автомобилна администрация“ е възложена функцията на административно-наказващ орган.

При съставяне на акта за установяване на административното нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление като цяло са спазени законовите изисквания, като са налице и допуснати нарушения.

В конкретния случай няма спор, че жалбоподателят е "превозвач" по смисъла на § 1, т. 5 от ЗАвПр, който дефинира, че "превозвач" е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Въпросното качество не се оспорва от жалбоподателя, а и се доказва от факта, че същият притежава Лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на пътници № 0459.

Видно от съдържанието на описания АУАН, пълномощника на 3 санкционираното дружество е подписал същия, като е отразено, че на същата дата му е връчен и препис от акта срещу нарочна разписка. Няма описани конкретни възражения в графата за такива.

Безспорно се установи и доказа, че при извършената проверка е установено от контролните органи, че един от водачите в дружеството- М.Т.М. с ЕГН:

**********, след края на шест 24- часови периода от края на предходна седмична почивка, започващи на 23.03.2023г., не е ползвал нова такава от поне 24 последователни часа. Следващата седмична почивка водачът ползвал след осмия период на управление - от 23ч. на 29.03.2023г. до 04 ч. на 31.03.2023г.

Съобразно разпоредбата на чл.10, §.2 от Регламент 561/06 на Европейския Парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) N° 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) N° 3820/85 на Съвета - 2.

„Транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава 11 от настоящия регламент.

Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигyряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава 11 от настоящия регламент.“.

А съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози „При извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, лицата по чл.24е, превозвачите и водачите спазват изискванията на:

1.Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и(ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, наричан по-нататък "Регламент 561/2006" и на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози, съставена в Женева на 1 юли 1970г., наричана по-нататък "AETR".

Последвалото административно наказание е наложено на основание чл.104 от ЗАвтП, който гласи: „Превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари, включително при превози за собствена сметка, се наказва с имуществена санкция 1000 лв.“.

Следва да се поясни, че за да е установено и доказано едно административно нарушение, трябва безспорно да е установено времето, мястото и начина на извършване на нарушението, както и безспорно да е установен нарушител.

Тези установени обстоятелства следва да са описани като фактическа обстановка, която да е отнесена към правилната и съответстваща материална 4 норма, която е нарушена. В следствие тези обстоятелства следва да бъдат отнесени и към правилната санкционна норма, въз основа на която е наложено административно наказание. Или следва да е налице съответствие между установена фактическа обстановка, нарушена материална норма и санкционна норма. Разминаването и несъответствието между така описаните елементи, води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

В случая е допуснато такъв вид нарушение както от контролните органи, така и от административно-наказващия орган.

Налице е правилно установена фактическа обстановка с описани обстоятелства, които могат да се отнесат към конкретна нарушена материална норма. Това обаче не е сторено. Като нарушена материална норма са описани текстовете на чл.10, §.2 от Регламент 561/06, вр. чл.78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози. Както са описани по-горе, е видно, че на практика тези текстове са препращащи към конкретно описани Регламенти, без обаче да има конкретика коя конкретно от разпоредбите на Регламента, към който препраща нормата на чл.10, §.2 от Регламент 561/06, е нарушена. На практика административното обвинение е твърде общо и неясно, с посочване на препращащи материални норми като нарушени, като липсва описание и на конкретните нарушени разпоредби на Регламентите, към които препраща основния текст на нарушението.