Решение № 155 от 12.02.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Пазарджик, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20255220104491 по описа за 2025 година

Депозирана е искова молба с правно основание чл. 357 от КТ от ищеца И. Т. П., ЕГН-********** от с.С............., ул..............................., общ.

Септември, обл.Пазарджик, против „................“ АД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. Септември, ул. ................................ общ.

Септември, обл. Пазарджик, представлявано от изпълнителния директор Е. С.

Й..

Съгласно изложеното в исковата молба, ищецът работил в „................“АД, ЕИК[1]*********, със седалище и адрес на управление – гр.

Септември, обл. Пазарджик, като заемал длъжността „заварчик“.

На 04.04.2024г. П. не се явил на работа, като на 05.04.2024г. му бил издаден болничен лист от личният лекар за периода от 05.04.2024г. – 15.04.2024г. Въпреки това, ищецът П. бил уведомен по телефона за прекратяването на трудовото му правоотношение.

Със Заповед №127 от 16.04.2024г. , подписана от инж.Й. /изп. директор на ответното дружество/ било наредено П. да даде обяснения защо не се явява на работа , считано от 04.04.2024г. до датата на издаване на посочената заповед /16.04.2024г./. Исканите обяснения трябвало да бъдат депозирани от работника в двудневен срок, считано от датата на получаване на заповедта.

1

Със Заповед №234 от 02.07.20024г. било прекратено трудовото правоотношение между страните и на П. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ с мотиви, че същият не се явява на работа , считано от 04.04.2024г. до датата на издаване на заповедта.

Процесната заповед била изпратена за връчване от работодателя чрез нотариус- видно от приложената по делото Нотариална покана на нотариус Н.

Х..

На 31.07.2024г. бил съставен Констативен протокол №137, том І, общ.

Рег.№4370 от 31.07.2024г., видно от съдържанието на който, на 09.07.2024г. бил посетен адресът, на който живее ищеца П., находящ се в с. С............., но не бил открит.

На 17.09.2025г. на П. била връчена искова молба с правно основание чл.422 ГПК, подадена от „................“АД, ЕИК- ********* срещу него. С тази искова молба „................“АД, ЕИК- ********* претендирало П. да бъде осъден за сумата от 6730.53лв., представляваща обезщетение по чл.221,ал.2 от КТ. От приложенията към тази искова молба, П. разбрал за издадени заповеди – Заповед №127 от 16.04.2024г. , с която му се искат писмени обяснения на основание чл.193 ,ал.1 от КТ, и Заповед №234 от 02.07.2024г., с която му било наложено наказание „дисциплинарно уволнение“.

Оформен е петитум, с който се моли съдът да признае уволнението за незаконно и да бъде отменено същото.

Представени са доказателства и са направени доказателствени искания.

Ответникът по делото е депозирал писмен отговор в който оспорва исковете като изцяло неоснователни, необосновани и недоказани, поради следните съображения: счита се,че описаните в исковата молба обстоятелства не отговарят на действителното положение между страните. Сочи се ,че ищецът П. бил уволнен поради неявяването си на работа в течение на два последователни дни /04.04.2024г. и 05.04.2024г./, като това нарушение продължило и след посочените дни. Твърди се от ответната страна, че процесният иск бил предявен след изтичането на срока по чл.358,ал.1,т.2 от КТ , поради което същият се явява недопустим.

Оспорват се твърденията на ищеца, че той бил узнал за заповедта за 2 уволнение на 17.09.2025г. , както и че двумесечният срок от узнаването на обжалваната заповед не бил изтекъл, вкл. е връчването чрез нотариус било незаконосъобразно. Изложени са подробни съображения в тази насока. Твърди се от страна на ответника, че извършеното уволнение е законосъобразно, а проведената конкурсна процедура е законосъобразна и не страдаща от пороци.

Изложени са подробни съображения в тази насока.

Представени са доказателства. Ответникът претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следната фактическа обстановка:

Не е спорно, че между страните И. Т. П., ЕГН-********** от с.С............., ул..............................., общ. Септември, обл.Пазарджик, и „................“ АД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр.

Септември, ул. ................................ общ. Септември, обл. Пазарджик, представлявано от изпълнителния директор Е. С. Й., е съществувало трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „ заварчик“, НКПД 7212-1001. Ищецът П. заемал посочената длъжност по силата на Трудов договор №305 от 06.11.2018г.

С Допълнително споразумение от 04.05.2020г. към трудовия договор страните се споразумели срокът на договора да бъде за неопределено време, срокът на предизвестие за прекратяване на трудовия договор да бъде 3 месеца от страна на работника, а останалите клаузи на трудовия договор да останат непроменени.

На 04.04.2024г. П. не се явил на работа, като на 05.04.2024г. му бил издаден болничен лист от личният лекар за периода от 05.04.2024г. – 15.04.2024г. Въпреки това, ищецът П. бил уведомен по телефона за прекратяването на трудовото му правоотношение.

Със Заповед №127 от 16.04.2024г. , подписана от инж.Й. /изп. директор на ответното дружество/ било наредено П. да даде обяснения защо не се явява на работа , считано от 04.04.2024г. до датата на издаване на посочената заповед /16.04.2024г./. Исканите обяснения трябвало да бъдат депозирани от работника в двудневен срок, считано от датата на получаване на заповедта.

Тази заповед била изпратена за връчване чрез нотариус Х., но тъй като П. не бил открит, бил съставен Констативен протокол №104,том І, общ. Рег.№3600 от 28.06.2024г.

3

Със Заповед №234 от 02.07.2024г. било прекратено трудовото правоотношение между страните и на П. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ с мотиви, че същият не се явява на работа , считано от 04.04.2024г. до датата на издаване на заповедта.

Процесната заповед била изпратена за връчване от работодателя чрез нотариус- видно от приложената по делото Нотариална покана на нотариус Н.

Х..

На 31.07.2024г. бил съставен Констативен протокол №137, том І, общ.

Рег.№4370 от 31.07.2024г., видно от съдържанието на който, на 09.07.2024г. бил посетен адресът, на който живее ищеца П., находящ се в с. С............., ул.

............................., но не бил открит никой на адреса. По информация от жител на селото, П. бил заминал за чужбина със съпругата си. Било залепено уведомление на пътната врата с указание, че в нотариалната кантора са оставени книжа за връчване /нотариална покана/, които следвало да бъдат получени от П. в 14-дневен срок. Този срок изтекъл на 23.07.2024г., но П. не се явил, за да получи нотариалната покана.

На 17.09.2025г. на П. била връчена искова молба с правно основание чл.422 ГПК, подадена от „................“АД, ЕИК- ********* срещу него. С тази искова молба „................“АД, ЕИК- ********* претендирало П. да бъде осъден за сумата от 6730.53лв., представляваща обезщетение по чл.221,ал.2 от КТ. От приложенията към тази искова молба, П. разбрал за издадени заповеди – Заповед №127 от 16.04.2024г. , с която му се искат писмени обяснения на основание чл.193 ,ал.1 от КТ, и Заповед №234 от 02.07.2024г., с която му било наложено наказание „дисциплинарно уволнение“.

По делото са били представени и приложени Длъжностна характеристика за длъжността „заварчик“ от 06.11.2018г. , фактури, покани, графици и др.

В хода на производството по делото не са били разпитвани свидетели и не са били извършвани експертизи.

Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

Съгласно оформения от ищеца петитум на исковата молба, със същата се иска от съда да отмени наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ , постановено със Заповед № 234 от 02.07.2024 г.

4

Предвид изложеното, съдът приема, че в случая е предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

Първият спорен между страните въпрос е свързан с това дали е бил спазен срокът за обжалване на процесната заповед №234 от 02.07.2024г.

Установява се от приетите по делото доказателства, че със Заповед №234 от 02.07.2024г. било прекратено трудовото правоотношение между страните и на П. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ с мотиви, че същият не се явява на работа , считано от 04.04.2024г. до датата на издаване на заповедта.

Процесната заповед била изпратена за връчване от работодателя чрез нотариус- видно от приложената по делото Нотариална покана на нотариус Н.

Х..

На 31.07.2024г. бил съставен Констативен протокол №137, том І, общ.

Рег.№4370 от 31.07.2024г., видно от съдържанието на който, на 09.07.2024г. бил посетен адресът, на който живее ищеца П., находящ се в с. С............., ул.

............................., но не бил открит никой на адреса. По информация от жител на селото, П. бил заминал за чужбина със съпругата си. Било залепено уведомление на пътната врата с указание, че в нотариалната кантора са оставени книжа за връчване /нотариална покана/, които следвало да бъдат получени от П. в 14-дневен срок. Този срок изтекъл на 23.07.2024г., но П. не се явил, за да получи нотариалната покана.

С оглед конкретният казус следва да се има предвид, че в ръчването на предизвестието/заповедта за уволнение може да бъде извършено по пощата или чрез лицензиран пощенски оператор - чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка. За да е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя. За да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата, работодателят следва да е изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника или служителя и пощата да удостовери доставянето на писмото на адреса. Много важно е да се посочи в описание на пратката какво точно се изпраща, за да може да се избегне спор относно съдържанието на пратката . Обстоятелството дали работникът или служителят е променил адреса, посочен от него на работодателя или не е предприел деиствия за получаване на пощенската пратка е без правно значение. С достигане на изявлението на посочения от 5 работника адрес, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на предизвестието/заповедта за прекратяване на трудовия договор и тя е породила правно деиствие.

От материалите по делото се установява, че работодателят е предпочел връчване на заповедта с нотариална покана, при която процедура, връчването прилича на връчването по пощата с обратна разписка. Както връчването по пощата и тук може да се връчи лично или ако лицето не бъде намерено, да се връчи чрез залепване. При втората хипотеза срокът за връчване е най-малко месец и половина, тъй като преди да залепи съответното уведомление, служител на нотариуса следва да посети адреса най-малко 3 пъти в рамките на 1 календарен месец, след което може да залепи съобщение и след изтичане на 14 - дневния срок за получаване на книжа в кантората на нотариуса, поканата ще се счита редовно връчена, като точния момент, в който документите ще се считат връчени се посочва от нотариуса.

Както правилно се сочи от ищцовата страна , в конкретният случай не е било извършено законосъобразно връчване на уволнителната заповед чрез нотариална покана. От съдържанието на същата и от съставения впоследствие констативен протокол /Констативен протокол №137, том І, общ. Рег.№4370 от 31.07.2024г/., се установява, че на 09.07.2024г. бил посетен адресът, на който живее ищеца П., находящ се в с. С............., ул. ............................., но не бил открит никой на адреса. По информация от жител на селото, П. бил заминал за чужбина със съпругата си. Било залепено уведомление на пътната врата с указание, че в нотариалната кантора са оставени книжа за връчване /нотариална покана/, които следвало да бъдат получени от П. в 14-дневен срок. Този срок изтекъл на 23.07.2024г., но П. не се явил, за да получи нотариалната покана.